Мило Борисов – един съвременен меценат

Знаете ли какво е меценат? Най-общо казано това е човек, който доброволно и безвъзмездно подпомага развитието на науката или изкуството, като предоставя материална помощ със свои лични средства.

Примерите за хора, които са в услуга на други хора, са много, но днес реших да ви споделя за един от съвременните меценати, който привлече вниманието ми. Става дума за Мило Борисов – предприемач, иноватор и защитник на таланта. Впечатление ми направи, че брандът му Palms Bet и името на Борисов все по-често се явяват като генерален спонсор на различни спортни събития, клубове и индивидуални спортисти. Този факт подбуди интереса ми и реших да получа повече информация по темата. Оказа се, че финансова, маркетингова и морална подкрепа от него към момента получават ПФК Левски, Българска федерация по художествена гимнастика, Златните момичета и други.

По официални данни и публикации става ясно, че благодарение на това партньорство родните ни таланти получават нужния стимул и заслужено възнаграждение. Освен спорта, бизнесменът покровителства и сферите на културата и изкуството, като създава продуцентска къща и провежда кампании за насърчаване на перспективни български творци.

Защо ви споделих тази информация? Поради две основни причини. Първата е, че открих в Мило Борисов добрия пример на меценат, използвайки всички налични средства – парични дарения, влагане на умения и опит, отделяне на време за дадена кауза. А втората – че ни е заложено да бъдем добри едни към други и да си помагаме – чрез доброволчество, обучение, включване в организации или където сметнем, че сме полезни. Важното е да го почувстваме със сърцето си и да го правим с желание и отговорност.

TikTok с филтри за ключови думи и родителски контрол

TikTok е една от най-популярните видео платформи в света. Поради тази причина китайската компания сега планира няколко промени, които се отнасят до въпроса за защитата на младите хора.

През този месец TikTok потвърди, че ще предложи подобрена защита срещу скрита реклама в бъдеще. Освен за възрастово ограничение се говори и за филтър по ключови думи. Тези мерки са спешно необходими, тъй като видео платформата беше силно критикувана преди известно време.

TikTok направи малки промени в миналото. Но сега предстоят по-драстични стъпки. Според TikTok новите функции ще бъдат въведени до края на 2022 г. Видео платформата е одобрена за лица над 13 години. Но тъй като все повече млади потребители са ентусиазирани от приложението, добрата защита на непълнолетните е абсолютно необходима. Доставчикът иска да проучи тази критика и сега представи нова концепция за ефективна защита на по-младата публика.

Затова TikTok планира да наложи възрастово ограничение на всички клипове със съдържание, неподходящо за непълнолетни потребители. TikTok все още не е предоставил по-точни дефиниции на видеоклиповете. Доставчикът обаче подчерта, че особено младите потребители се възползват от разпоредбите. Затова компанията иска да използва целеви опции за филтриране в бъдеще.

Втората опция дава на потребителите възможността да блокират конкретни хаштагове. Тази мярка трябва да помогне да се консумира по-малко съдържание по конкретни теми в бъдеще. Ако потребителите блокират определени ключови думи, те повече няма да получават предложения за клипове със съответния хаштаг.

Мека зима = повече кърлежи през пролетта

С повишаването на температурите през пролетта малките животни като насекомите стават по-активни. Това автоматично увеличава риска от ухапване от кърлежи. В тази връзка, попаднах на информация, според която, ако зимата е била мека, това ще доведе до повишена активност на популацията от кърлежи.

Според публикацията, малките кръвопийци стават значително по-активни при външна температура от осем градуса и нагоре. Паякообразните хапят предимно сутрин и в ранните вечерни часове. А специалистите напомнят, че сезонът им е от април – май до юни и в края на лятото и началото на есента (август – октомври).

Кърлежите обитават тревистите площи или се намират върху листата и разпознават потенциалните жертви по специални аромати, телесна топлина или вибрации.

Според СЗО в слюнката на кърлежите се съдържа вещество, което действа като обезболяващо, затова в момента на ухапване, не може да усетим болка. Парене или сърбеж може да усетим на по-късен етап.

Ето защо, ако сме решили да се разходим сред природата, трябва да вземем със себе си репелент против кърлежи и на всеки 2 до 3 часа да проверяваме дрехите и кожата си. Като допълнителна превенция може да носим цветни или светли дрехи с дълги ръкави и крачоли, високи обувки и високи чорапи.

При ухапване от кърлеж трябва незабавно да потърсим медицинска помощ и да не премахваме кърлежа с ръце, а бавно и внимателно във вертикална посока и с помощта на пинцета.

Добри причини за имиджово видео

Ако една компания иска да се открои от тълпата, е необходима изобретателност. Имиджовите филми, които вече са се наложили за маркетинг чрез съдържание, са доказан и успешен маркетингов инструмент.

Какво представлява имиджовият филм?
Имиджовите видеа имат за цел да покажат компания или свързани продукти или услуги от най-добрата им страна. Кратките филми създават образ, който се предава на публиката чрез звук и изображение. За да привлекат интереса на потенциалните клиенти, повечето имиджови филми в наши дни са дълги само няколко минути.

Най-важните предимства с един поглед:
На аутсайдерите често им е трудно да се идентифицират с дадена компания. С изключение на името и бегли факти, потенциалните клиенти обикновено не знаят какво стои зад една компания. По този начин компаниите често изглеждат недостъпни.

Но ако искате да спечелите бъдещи клиенти, трябва да преодолеете това препятствие. Следователно предприятията или корпорациите, които комуникират честно с потенциалните си клиенти, се считат за популярни и вдъхват доверие.

Имиджовият филм предоставя автентична представа за корпоративната философия и свързаните с нея дейности. Ето защо, добър избор са интервюта със служители или управляващи директори, които дават повече представа за ценностите на компанията. Видеозаписите на отделни работни процеси или производствени процеси също създават доверие и прозрачност.

Пролетна разходка в Музейко разказва историята на Насекомо

Наскоро заведох племенника си в Музейко. Харесвам това място. Едно от малкото, създадени с мисъл и смисъл. Помислено е за най-малките, за по-големите и за най-големите. Признавам си, че дори и на мен ми е интересно да поиграя с някои от инсталациите и да проверя например колко килограма бих бил, ако живеех на Марс.

Този път ни посрещна надпис „Приятно ни е да се запознаем! Ние сме NASEKOMO“. В първия момент се почувствах объркан. За какви насекоми става въпрос? Нали сме в образователен музей? След това осъзнах, че ученето е част от цялостната програма на Музейко и то обхваща разнообразни теми. Колкото по-широки знания получи детето за света, толкова по-любознателно ще расте.

„Виж!, Виж!“, задърпа ме моят племенник и ме заведе пред огромен буркан, пълен с червейчета. Оказа се, че това са ларви на тропическата муха Черен войник. Научихме за целия кръговрат на живота ѝ: от снасянето на толкова миниатюрни яйца, до порастването им 10 хиляди пъти в рамките на 10 дни, докато достигнат предкакавидна фаза (и такива видяхме – ларвите, преди да станат какавиди, са по-малко подвижни и доста по-тъмни на цвят), след което „заспиват“, тоест, превръщат се в какавида. „И как се събуждат?“ попита модераторът от образователния щанд. А децата, заедно с племенника ми, се чудят с широко отворени очи: Как? „С крила!“ отговаря модераторът: „Това се нарича метаморфоза“.

Чудна история за промяната, за кръговрата в природата, за това как нищо не се губи и как хората и насекомите живеят в унисон, за който дори не подозираме.

Направи ми впечатление и още нещо: как един бизнес, за да обясни своята история, помага за разширяване на детския кръгозор. Иска ми се повече бизнеси да правеха така. Щеше ми се Музейко да не разчита предимно на чужди субсидии, но и на подкрепата на българските компании, осъзнали, че без образование няма бъдеще и за техния бизнес.

Иначе ето какво научих за екзотичния бизнес на „Насекомо“ покрай малкия си придружител: Това е наскоро създадена компания, която произвежда протеин от ларвите на тропическата Black Soldier Fly. Използва се за фуражи и храни за домашни любимци. В бъдеще извличането на протеини от насекоми ще спести изсичането на хиляди декари гори и безсмисления улов на тонове риба.

Предвиждат се времена, когато изхранването на населението на земята ще е жизненоважен приоритет. Надявам се да не доживеем подобни времена. Но винаги е по-добре да сме подготвени. Бъдещето е вълнуващо, особено ако знаем как да се погрижим за него. Браво, Музейко! И този път научих нещо ново.

Закупуване на остров – какво трябва да знаем? (част 2)

Предния си блог завърших със заключението, че всеки може да си закупи собствен остров. Днес ще продължа темата с това, какво трябва да вземем предвид, за да се доближим до тази мечта? Ето няколко наистина практични съвета в случай, че сте решили да закупите остров през новата година.

• Трябва да уточните дали изобщо можете да получите разрешение за строеж на този остров. Защото да се наложи да живееш като Робинзон Крузо в дългосрочен план може бързо да превърне мечтата в кошмар.
• Наличието на медицинска помощ е от съществено значение. Трябва да има предвидени въздушни, земни или водни коридори за бързото и лесно пристигане на спешен екип.
• Самата природа също може да бъде решаваща. Местните животни като отровни змии или насекоми могат да превърнат острова в кошмар.
• Достъпът до острова е друг изключително важен аспект. Ако няма пристанище или място за кацане, стигането до там става много сложно.
• Прясната вода също е от основно значение. Дори и за известно време да можете да се справите без неща като телефон, електричество и т.н., когато става въпрос за вода, ситуацията е много различна.
• Климатът също играе важна роля. За закупуване се препоръчват само острови с умерен климат. Трябва внимателно да следите и прогнозата за времето.

Не на последно място, тук трябва да се изчисти един мит. Много хора погрешно вярват, че животът на остров е напълно изолиран, но разбира се почти винаги има съседи и други хора наблизо. Това е хубаво нещо, в края на краищата вие сами сте зависими от пазаруването на хранителни стоки, гориво и т.н. Може да има и нежелани гости като разбойници и пирати: затова дори и да можете да си го позволите, никога не трябва да обзавеждате имота си на остров твърде луксозно.

Частен остров не само за VIP личности (част 1)

Моята къща, моята кола, моят остров. Прави ли ви впечатление, че въпреки пандемията и кризата много световни, а и някои наши популярни личности, бягат от мрачната действителност на някой красив екзотичен остров? И докато някои са просто на почивка, други са собственици на мечтания оазис.

Притежаването на частен остров бързо се превръща в задължителна за VIP персони и милиардери. Поверителността, изключителността на напълно частна зона само за приятели и семейство: Но частният остров не е само идеалното убежище за звездите. По света има много малки частни райски места като Карибите – далеч от всичко и достъпни за всички. Е, почти всички.

Модата на частните острови процъфтява през последните години. В миналото малцина са притежавали частен остров. Може би най-известният от тях е Аристотел Онасис, гръцкият корабен магнат, който купи остров Скорпиос и се ожени за своята съпруга там. Първата холивудска звезда, която купи частен остров, беше Марлон Брандо. Неговият остров е Тетиароа във Френска Полинезия.

Днес купуването на остров е почти навик. Списъкът с ВИП лица и милиардери, които притежават частен остров, е дълъг. Понякога служи и като луксозен подарък. Например Анджелина Джоли подари на бившия си съпруг Брад Пит остров Петра във формата на сърце и с два имота от любимия му архитект Франк Лойд Райт за неговия 50-и рожден ден.

Според проучване на Scenari Immobiliari броят на островите за продажба се е утроил през последните няколко години, докато цената им намаляла. Значи има острови на цена от около 50 000 евро. Остров Чандлър в американския щат Мейн дори може да се вземе за по-малко от 30 000 долара. Така че не е нужно да сте мултимилионер, за да изпълните мечтата си да притежавате собствен остров.

Плюсове и минуси на фет бърнърите

Като всеки продукт, фет бърнърът има своите предимства и недостатъци. Едно от основните предимства е метаболизмът на мазнините в тялото, тъй като той може да бъде катализиран и подобрен от различни вещества.

Недостатък обаче е, че положителният ефект все още не е медицински доказан. В същото време може да има и странични ефекти или дори различни взаимодействия, когато се приемат и лекарства.

Страничните ефекти идват най-вече от кофеина в хранителната добавка, тъй като високата доза може да причини тремор и тахикардия – следователно други продукти като енергийни напитки, кафе и кола не трябва да се консумират. Реакция на свръхчувствителност също не е необичайна, тъй като различни продукти (особено под формата на капсули) също имат определено количество люто чили, което също съдържа алергени (капсаицин) и затова трябва предварително да се провери съвместимостта.

Как е възможно естественото изгаряне на мазнини? Фет бърнърите се използват само като добавка, за отслабване е необходима физическа активност. 10 000 стъпки на ден, ходенето на фитнес, плуването и всички други спортни и здравни дейности водят до здравословно и постепенно изгаряне на мазнини и топене не килограми.

Тази основа може да се използва за оптимизиране на метаболизма на мазнините. Очевидно помага, ако се консумират по-малки хранения през целия ден, те също трябва да съдържат известно количество витамини и минерали. Освен това е необходим висококачествен протеин, който тялото може лесно да използва и който в резултат произвежда хормони, които движат метаболитния процес напред. Разбира се, винаги трябва да се избягват висококалорични ястия или напитки със захар.

Краят на света или поуките от 21.12.2012 (част 2)

Здравейте, приятели. Тези от вас, които следите блога ми, сигурно вече сте прочели първата част от темата. Може би ви се струва странно, че повдигам въпроса след толкова много време, но за много хора той продължава да бъде актуален и днес. Така че смятам, че разсъжденията ми въобще не са закъснели. Затова направо продължавам със следващата поука от тогавашните събития.

Може да се каже, че разбрахме още нещо за себе си – копнеем за ирациалното. Технологиите и науката направиха живота ни по-удобен, по-безопасен и дори по-забавен. В същото време обаче, забравихме за романтизма на митичното, непознатото. Ето защо смятам, че възприемаме събития като 21 декември 2012година като прекрасна възможност да бъдем ирационални отново, поне за малко. Защото обичаме да има доза мистицизъм, ей така, за разнообразие.

А спомняте ли си, че за повечето хора беше по-правдоподобно да повярват на маите, отколкото в мнението на авторитетни учени, които убеждаваха, че нищо лошо няма да се случи. Разбира се, не е задължително да се доверяваме на напълно непознати, пък били те и учени. Предпочитаме да възприемаме нещата през собствената си призма и да си правим собствена преценка.

Друго, което мога да кажа е, че явно обичаме теориите на конспирациите. Например кацането на Луната е лъжа, 11 септември беше инсцениран и рептили управляват света. Може би тези теории ни дават усещане за превъзходство в един неуправляем свят и създават чувство за общност сред съмишлениците.

Смятам да спра дотук, за да не ви отегча, но ще ми бъде интересно да науча и вашето мнение.

Краят на света или какво научихме от 21 декември 2012 (част 1)

Спомняте ли си датата 21 декември 2012 година, отбелязана в календара на маите като края на света? Почти 10 години по-късно, буквален край така и не настъпи, макар смутната ситуация, в която живеем от година и половина. Въпреки това, все още може да извлечем няколко важни поуки от шума около злокобната дата.

Може да потвърдим например, че всеки вижда света по различен начин. Никой не знаеше какво точно ще се случи на 21 декември, но сценариите за Деня на страшния съд заливаха масовото пространство и социалните медии. Спомням си, че основните теории бяха за ядрена война, нашествие на извънземни или падане на астероид.

И докато някои чакаха Ада на земята, то по-оптимистичните съвременници тълкуваха събитието в календара на маите като положително и шанс за ново начало. Така научихме, че всеки живее в свой собствен илюзорен свят, създаден въз основа на собствената си история, възгледи и възприятия.

А не беше ли странно, че се страхувахме от нещо, което според мен, дори не разбрахме правилно. Не бяхме убедени на 100%, че точно това предсказва календарът на древна, изчезнала цивилизация. Масовата истерия обаче, се разпространи главоломно. Също като корейския хит Gangnam Style. Това ни показа, че живеем в глобално общество и без значение къде и кога се случва нещо, то може да обхване целия свят.

Потвърдено: Видеоигрите са полезни

Алилуя! Най-хубавата информация, която прочетох днес и веднага бързам да споделя с вас – видеоигрите са полезни. Значи всички прекарани часове пред монитора не са били напразни. Оказа се, един вид, че както аз, така и много мои връстници, наши предшественици и бъдещи последователи всъщност не сме си губили времето в убиване на зомбита, а сме спортували.

Извинете превъзбудата ми, сега ще ви обясня по-ясно. Според проучване, с което може да се запознаете ТУК, мастърите на джойстика всъщност успяват по-успешно да се адаптират към нови и различни ситуации в движение. Освен това, геймърите по-бързо усвояват умения и знания, тоест развиват мозъка си по-добре.

От моята лична позиция пък мога да оборя и твърдението, че видеоигрите пречат на социалните контакти. Всъщност едни от най-близките ми приятелства и то още от детство, са се зародили покрай общото ни хоби и страст.

Противно на очакванията, че с видеоигри се затъпява, всъщност, единствената отрицателна следа от тях е, заседналият начин на живот. Но и тук има светлина в тунела. Изследователи от университета в Бат препоръчват да се набляга на активните видеоигри – тоест при тях играчите, за да отбележат точка например, трябва да се раздвижват и изправят.

Същите учени са установили, че по този начин заниманията са сходни с тези от пътеката за бягане. Кръвното налягане, сърдечната честота и количеството кислород са почти идентични, ако трябва да бъдат съпоставени двете активности. Колкото и нереално да звучи, видеоигрите са подходящи и за страдащите от Диабет Тип 1, защото спомагат за спадането на кръвната захар.

Многобройните ползи от плуването

Лятото за мен е синоним на топли дни, студени коктейли и разхлаждащи забавления – като плуване например. Всички сме наясно с многобройните ползи за здравето, които ни носи този воден спорт. То укрепва ставите, влияе положително и на сърдечно-съдовата система. Но знаете ли, че плуването може също да повиши самочувствието ни, да ни направи по-интелигентни или дори да ни поддържа млади? Нека видим как и защо.

Последните проучвания на Университета в Западна Австралия показват, че спортът за издръжливост или редовните упражнения увеличават броя на мозъчните клетки и насърчават създаването на нови невронни връзки. Или с други думи – спортът, в случая плуването, ни прави умни. Когато страдаме от психологически стрес, мисленето и познавателните ни способности са ограничени, тъй като тялото ни е в режим на криза и се фокусира предимно върху основните функции. Това означава: колкото по-балансирани и спокойни сме, толкова повече може да направи умът ни, което например ни позволява да бъдем по-креативни.

Самочувствието също играе важна роля за нашето психическо благосъстояние. Четох, за скорошно проучване на Университета в Австралия, според което младите плувци са по -уверени от връстниците си, които не практикуват водни спортове. Дори ако причините за това все още не са окончателно изяснени, се предполага, че това се дължи на факта, че водата е естествено неизвестна среда за хората. Ако обаче я опознаем, напускаме зоната си на комфорт или я разширяваме, което от своя страна се отразява положително и на самочувствието ни.

А като говорим за самочувствие, какво би повлияло по-добре от това да изглеждаме млади и свежи? И в този случай не е нужно да търсим далеч, за да намерим еликсир, защото най-близкият басейн може да служи за тази цел, ако го използваме редовно. Научно потвърдено е, че хората, които плуват редовно, изглеждат и се чувстват с няколко години по-млади от своите връстници.

Учените предполагат, че това се дължи на многобройните ползи за здравето, които плуването носи със себе си: положителни ефекти върху кръвното налягане, нисък холестерол, укрепване на сърцето и централната нервна система и подобряване на когнитивните ни умения.

Коя е „щастливата“ храна през лятото? (част 2)

Посрещнахме лятото, а кои храни през топлите дни ни правят щастливи? Сигурен съм, че на повечето от вас първата асоциация е сладолед. Да, той е вкусен и ни охлажда, но плодовете си остават класика.

В допълнение към вече споменатите в предния блог банани, също ананаси и киви, през лятото ни радват пъпеши, ягоди, грозде, лимони, лайм и грейпфрути. Прясно приготвените сокове или смутита (направени от някои или повече от споменатите съставки) също са идеални за охлаждащ ефект, когато температурите минат 30 градуса. Тези вкусни летни деликатеси са перфектни храни, които ни правят щастливи. Те имат и друго общо нещо – осигуряват на организма много ценни течности, които са особено важни през топлите месеци на годината.

А знаете ли колко течности трябва да поемаме на ден, за да се чувстваме добре и щастливи? В зависимост от активността, трябва да е около 2-3 литра. Основното правило за здрав възрастен е около 35 ml на килограм телесно тегло. Ако това ни се струва много, ето добра новина: Всичко се брои до това количество, не само вода, но и кафе, фрешове, смутита или по-течни храни.

Специалистите препоръчват да не се опитваме да поемаме голямо количество течност в определен момент от денонощието, за да получите съответното дневно количество. Трябва просто да разпределим приема на течности добре през целия деня. Пиенето сутрин е особено важно, тъй като тялото обикновено е леко дехидратирано след нощен сън. Що се отнася до ежедневната хидратация, някои хора намират за полезно да поставят голяма бутилка с вода пред очите си и да си поставят за цел да я изпият до края на дена. Което е добре, но не бива и да се насилваме.

Различните храни се състоят до голяма степен от вода. Например ябълки и картофи съдържат над 60%, пъпеши и краставици дори над 95%.

Като цяло може да се каже, че достатъчният прием на течности насърчава концентрацията, снабдява мускулите и органите с хранителни вещества и по този начин увеличава физическата работоспособност и устойчивост. В комбинация с щастлива хранителна диета, редовният прием на течности също увеличава умствената дейност.

Храната, която ни прави щастливи (част 1)

Храната е щастие. Особено ако е здравословна, балансирана и естествено – вкусна. Освен че ни зарежда с енергия и витамини, тя може да повлияе много и върху това да се почувстваме щастливи. И не говоря само за шоколада например, който се е доказал като източник на допамин и серотонин. Четох наскоро едно изследване, което доказва, че храни като риба, бяло месо, зеленчуци, бобови растения, плодове също оказват подобен ефект.

Питате ли се защо това е така? Какво се случва в тялото ни по време и след консумация? В резултатите от изследването се споменава, че избрените по-горе храни, които са особено богати на протеини, съдържат аминокиселината триптофан. По време на храносмилането този протеинов компонент се превръща в серотонин – известен също като хормон на щастието.

Той има изключително положителен ефект върху човешката психика. Това ни повдига настроението, прави ни балансирани и спокойни. В допълнение, споменатите храни имат и други хранително-физиологични предимства, поради което те трябва да бъдат неразделна част от здравословното хранене.

Сред моите лични фаворити са бананите. Те покриват около 20% от дневната ни нужда от калий, 10% от потребността от магнезий и поне 15% от витамин С.

Също авокадото, което почти не съдържа въглехидрати. Освен това е много засищащо и може да се консумира както самостоятелно, така и като съставка към салати, гарнитури и други ястия.

Орехите пък са универсална храна. Богати са на омега-3 мастни киселини, протеини и въглехидрати. Съдържат също калий, който укрепва сърцето и цинк, който е полезен за черния дроб, кожата и косата. През лятото са особено популярни в комбинация със свежи салати или десерти.

Съветвам ви да изпробвате още днес някоя лесна рецепта с тези храни и да си набавите дневната доза здраве и добро настроение.

Розовата сватба на Кейт и Уилям

Любовта се носи във въздуха, а днес се усеща особено силно в любимото ни кралско семейство – това на Уилям и Кейт. На 29 април двойката отбелязва своята десета годишнина брачен живот, или както казваме у нас – Розова сватба.

Херцогът и херцогинята на Кеймбридж изглеждат като олицетворение на идеалното семейство. На всяка снимка или публично събитие, на което присъстват, те се гледат с такава любов и нежност, че е трудно човек да остане безразличен към тях.

Макар драматичните събития, които сполетяха кралското семейство за кратък период от време, Уилям и Кейт показаха достойнство и доказаха, че могат да устоят на всяка буря, щом са заедно и се подкрепят.

Историята на любовта им започва през далечната 2001-а година. И двамата учат в университета „Сейнт Андрюс“, а първата им среща на модно ревю в учебното заведение. Две години след този момент, те вече са двойка, но връзката им преминава много възходи и падения, като стигат дори до раздяла след като не успяват да се справят с медийния интерес. За щастие, това не трае дълго и любовта им побеждава отново.

През 2010-а идва дългоочакваната вест за годежа на Кейт и Уилям. Последвалата сватбена церемония е изпълнена с пищност и красота, и предизвиква интереса на милиони зрители по целия свят.

Към днешния момент двойката вече има трима наследници – принц Джордж, принцеса Шарлот и принц Луи. Семейството е еталон за хармонични отношения, толерантност и чиста любов. За тях смело мога да кажа, че любовта им отива.

А вие как мислите?

Твоето куче те разбира

Кучетата не могат да говорят, но разбират много. Това не се отнася само за често срещаните команди като „Седни!“ или „Донеси!“, но също така и за невербалната комуникация. Например животните могат да разберат само от изражението на лицето на собственика си дали е в добро настроение или е недоволен. Любопитно, нали?

Но дали кучетата разбират също, че техните стопани могат да имат различни мисли и да изпитват различни чувства, отколкото те могат да възприемат? С други думи, принадлежат ли към елитния животински клуб с така наречената Теория на ума, в който, образно казано, членуват някои видове маймуни и делфини?

Отговора се опитват да дадат няколко изследователи на животинското поведение от университета в Будапеща. Открих информация, че те са наблюдавали поведението на над 50 кучета в ситуации, в които животните искат нещо различно от собствениците си.

Първото нещо, което са направили, е било да дадат на кучетата избор между играчка и гривна. Очаквано, животинките намерили играчката за по-интересна. След това кучетата са били разделени на две групи. В първата група собственикът споделя предпочитанията на кучето си към играчката. Животното гледало как стопанинът му се смее на играчката и е ентусиазиран. А от друга страна, той подхождал към гривната с отвращение.

Собствениците на кучетата от втората група се държали точно по обратния начин. Те изявили предпочитание, различно от това на кучето им. Например намерили играчката за отблъскваща, но били ентусиазирани от гривната.

След това всички собственици поставили двата предмета на висок перваз на прозореца, където кучето им не може да ги достигне. Кучетата от първа група, където собствениците бяха споделили предпочитанията на домашния си любимец, са вперили поглед в играчката. Животните от другата група пък гледали напред-назад между двата обекта. Така че, предпочитанията на собствениците им повлияли на поведението им.

Интересно ми стана, че при подготовката на експеримента си, унгарските учени са използвали методи за изследване на способностите на деца, които все още не могат да говорят и следователно не могат да изразят устно това, което мислят или чувстват. В едно от тези проучвания деца на година и половина били помолени да дадат броколи или бисквитки на възрастен. Ако знаели, че той предпочита да яде зеленчуци, всички малчугани са предлагали броколи. Дори и самите те да предпочитат бисквитките.

Нека бъдем по-щастливи

Едно от нещата, които си обещах в новогодишната нощ, беше да бъда по-щастлив и да не приемам ежедневните радости за даденост. Днес, почти два месеца, по-късно, се стремя да постигна целта си, правейки малки стъпки към нея.

Какво всъщност е щастието? Може ли да се тренира? От какво се влияе? Вярвам, че за всеки щастието е относителна величина. Някои се радват на тихия пролетен дъжд, други намират очарование в собствената си компания в уюта на дома и с хубава книга в ръка. За трети щастието идва с дългоочаквано телефонно обаждане и гласа на любим човек.

Каквото и да е за вас щастието, помнете, че не е задължително то да се изразява в скъпи вещи или материални неща. Вярно е, че в повечето случаи се концентрираме в негативното. Явно така е устроена човешката природа. Обръщаме повече внимание на краткотраен неуспех, съдим строго себе си или пък търсим причина за негативните си чувства в околните. Всичко това е погрешно схващане.

Замислете се колко много неща има, за които да бъдете благодарни и в които да намирате щастието всеки ден. Знам, че може би ви звуча клиширано, но вие сте щастливи дори, че имате възможността да отделите време и имате способността да прочетете тези редове.

Щастливи сте, че всяка сутрин се събуждате, че може да се насладите на сутрешното си кафе, наблюдавайки изгрева. Че имате семейство и приятели, на които държите и които държат на вас. Щастливи сте, че имате работа, че има какво да сложите на масата си и какво да облечете на гърба си.

Сега затворете очи, почувствайте удовлетворението от всичко ценно и нематериално, което притежавате и благодарете за него. Вече сте по-добре, нали?

Предисторията на Дракула (част 2)

Дракула – име, което всява ужас и днес. Име, станало нарицателно на злото в най-чистия и пълния му смисъл. Име на човек или създание, чието съществуване отричаме, но въпреки това потръпваме при споменаването му.

Образът на Дракула се базира на реална историческа личност – владетелят от Влашко Влад Цепеш. Дали наистина е бил толкова жесток и е станал първият вампир, или образът му е несправедливо опетнен, си остава загадка и поражда дълга полемика, на която няма да се спирам. Всеки има право да вярва във и на каквото си пожелае. Факт е обаче, че филмите, книгите и историите за Дракула не остават безпристрастие у никого, докоснал се до тях.

Нима никога не ви се е искало да разберете истината за него? Е, може би имате възможност чрез сравнително новия готически роман „Дракул“. Той описва предисторията на романа „Дракула“, като разкрива много факти за същността му, както и за тази на неговия автор Брам Стокър.

Историята не се развива много динамично, а постепенно и поетапно разкрива няколко сюжетни линии. Лично на мен този подход ми допадна. Хем ме държеше в напрежение, хем ме оставяше да си отдъхна. Сюжетната линия се въртеше около самия Брам. На 7-годишната възраст от болнаво дете, на прага на смъртта, той се излекува като по чудо, благодарение на тайнствената му бавачка Елън. Може би вече се досещате каква/какво е тя …

Постепенно животите на Брам, Елън и Дракула се преплитат и се разкриват много любопитни факти, разясняват се други и се пораждат нови въпроси и разсъждения над историята.

Няма да ви разкривам повече от сюжета, за да не разваля удоволствието на тези, които смятат да се потопят в тъмните дебри на историята. Моето лично мнение е, че си заслужава да бъде прочетена и няма да сгрешите ако го направите.

Предисторията на Дракула (част 1)

Чели ли сте скоро книги, които не ви оставят да заспите. Буквално. Защото са увлекателни, защото искате да научите и попиете историята на един дъх и в същото време, защото са наистина страховити.

Точно тези смесени емоции изпитах и аз, прочитайки романа „Дракул“, описващ предисторията на Дракула и създаден по автентични (поне така се споменава) бележки на Брам Стокър.

Книгата бях загледал още щом излезе, но все отлагах да си я взема. Признавам, че „Дракула“ ми е сред любимите романи, харесвам и филмите за Господарят на мрака. Но представата за предисторията му, като че ли подсъзнателно ме притесняваше. Не исках да си разваля впечатленията или пък да си изгубя времето с нещо статистическо или скучно-документално. Не бях прав.

„Дракул“ сама ме намери, като за моя голяма изненада, се оказа, че е сред коледните ми подаръци под елхата. Любопитството в мен надделя и нямах вече оправдания да я отлагам. Започнах я още същата вечер и повярвайте ми, стоях буден цялата нощ, за да чета. „Изядох“ я за по-малко от седмицата, а историята още ме вълнува и поражда различни мисли в главата ми. Затова реших тук да споделя общото си впечатление.

Романът е готически. Негови автори са Дейкър Стокър и Джонатан Баркър. Съвместната им работа се базира на автентични записки от Брам Стокър, които всъщност е трябвало да бъдат първите 100 страници от шедьовъра му „Дракула“. В тогавашните дни, те са отхвърлени от издателите, поради ред причини, една от които е предотвратяване на паника и всяване на страх у хората.

Моят четириног приятел

Много мислих над въпроса, дали да си взема куче. От известно време ми беше станало фиксидея, постоянно четях в интернет за различните породи и се чудех коя би пастнала идеално на личността ми. Спрях се на питбул, за да опровергая всеобщото мнение, че това е една от най-злобните и рискови породи.

Така през далечната 2012 година семейството ми се сдоби с нов член – Кай, породист тигров питбул (или по-скоро едномесечна пухкава топка). Изключително възпитан и добродушен, той показа на мен, а и на останалите, че когато едно куче е обградено с любов и грижи, няма как да бъде лошо. И до ден днешен не съжалявам, че избрах точно него.

Кай обожава разходките из гората и като на всяко куче играта с хвърлянето на пръчка му е любима. Той обича децата, държи се приятелски с хората и не лае по другите кучета. Единствената му слабост е храната, обожава да яде непрекъснато. Вече е на осем години, не е чак толкова енергичен, както някога, но има предостатъчно енергия, спрямо годините си.

Цялото ми семейство го обича и той стана пълноправен негов член още от първия ден, в който дойде при нас. Силен характер и голямо добро сърце, това е моето кучето на име Кай. Обичам го.

За банковата карта и насълзените очи

Напоследък все по-често чета за бума на измами с банкови карти. Предвид ситуацията, в която се намираме от разпространението на Covid-19, все по-често пазаруваме или плащаме сметките си онлайн. Това обаче, е истински рай за измамниците, които развиват своята креативност до неподозирани висоти, за да се докопат до сметките ни.

Разбира се, в интернет има достатъчно добри съвети за това как да се предпазим от измами и аз съвсем отговорно се запознах с тях. Един от тях казва, че трябва внимателно да проверяваме банкомата за скрити сканиращи устройства, а знак за нередност е затегнатият или разхлабен слот за карта. Въоръжен с тези знания, аз стриктно ги прилагам.

През уикенда обаче се случи нещо, за което не бях съвсем подготвен. Трябваше да изтегля определена сума, за да покрия някои разходи. Отидох до банкомата и се опитах да сложа картата си в слота, но той не я приемаше. Стори ми се, че е доста затегнат и като че ли нещо се намираше в него. Картата ми беше влязла до половината и веднага я дръпнах. В този момент банкоматът „изплю“ друга карта отвътре.

Първоначалната ми реакция беше да я взема и да се бадя в полицията. Не исках да я оставям там, защото не знаех в какви ръце може да попадне. Другият вариант беше да се обадя в банката, която я е издала и да съобщя за случая, а те да вземат съответните мерки. Не бях сигурен обаче, дали и до колко часа работят през почивните дни.
Бях пред дилема и се огледах наоколо. До банкомата имаше хранителен магазин и импулсивно влязах, за да попитам дали някой се е оплакал, че картата му е била „изядена“.

За моя голяма изненада вътре стоеше възрастна жена, с маска и насълзени очи, а продавачката се опитваше да я успокои, търсейки нещо в телефона си. Да, нейната карта бях намерил. Върнах я. Не мога да преценя кой от двама ни беше по-щастлив – тя, че картата е намерена и никой не е злоупотребил с нея, или аз, който изпитах най-голямото удовлетворение да върна усмивката и надеждата на някого.

Не можеш да ѝ устоиш

Напълно е възможно още първите редове от този текст вече да предизвикат желанието да отворите широко устата си и да вдишвате и издишвате дълбоко. Прозяването е толкова заразно, че може да бъде предизвикано не само чрез наблюдение или звук, но дори и чрез четене на думата или просто мислене за нея.

Явлението се наблюдава по-добре в групи. Например ако някой започне да се прозява, скоро голяма част от присъстващите ще последват примера.

Фактори като стрес, скука или глад също могат да бъдат причина за прозяване. Изследователите са забелязали, че хората често се прозяват преди екстремно преживяване или преди важни изпити. Следователно, прозяването не може да се обясни само с умора.

Съществуват някои опити за обяснение на учените, които отчасти вече бяха опровергани. Такава е хипотезата, че прозяването служи за снабдяване на мозъка с кислород. Американският психолог Робърт Провайн обаче доказа, че съдържанието на кислород във въздуха няма влияние върху прозяването.

Друга често срещана теория е, че прозяването те събужда. Швейцарски изследователи обаче показват, че прозяването не променя мозъчната активност. Тази теория се подкрепя от факта, че ние се прозяваме по-често, когато сме отегчени или уморени. Така че може да служи за повишаване на вниманието. В допълнение, прозяването често е придружено от разтягане, което води до повишаване на кръвното ни налягане.

Последното обяснение за прозяването е, че трябва да охлажда мозъка. Изследванията показват, че плъховете се прозяват, когато мозъчната им температура се повиши. Прозяването кара отново да намалее. Хората също се прозяват по-рядко, когато външната температура е по-висока от телесната.

Каквато и да е причината, едно е сигурно и няма нужда от научни доказателства – не можем да устоим на прозявката.

Работа след отпуската? Няма проблем

Walio, 14 август 2020, No comments
Categories: Мисли
Tags: , , ,

Напоследък все по-често се говори за негативните емоции, които причинява процесът на адаптация, когато се върнем на работа след почивка. Четох, че по наблюдения от психолози, много хора изпадат в лека депресия, стресират се или започват да получават паник атаки.

Нормално е пренастройването от почивка към ежедневните задачи да се случва трудно, но знаем ли как да облекчим този процес?

Една от най-големите грешки, които допускаме, е да започваме големи проекти или да наваксваме с множество задачи още в първите работни дни. Така си навличаме от една страна апатия, а от друга изпадаме в стресови състояния и несигурност за справяне с работния процес.

Специалистите съветват да започнем с по-къса работна седмица и леки задачки, докато се адаптираме напълно и се почувстваме сигурни във възможностите си. Така, вместо от понеделник, можем да се върнем в офиса от сряда. А вместо с куп телефонни разговори, имейли и срещи, да започнем с преглеждане на предстоящите задачи и тяхното подреждане по приоритети.

Друг похват е, след работа да се виждаме с приятели, за да се отпуснем и разсеем от изминалия ден. Ако пък имаме хоби – още по-добре. Арт заниманията са най-полезната терапия за релаксация и освобождаване на ума.

И накрая един бонус съвет – нека не чакаме цяла година за една почивка. По-честите и по-кратки отпуски ни помагат да си починем и не влияят стресово на психиката ни.

Изгуби ли се магията на пътуването на стоп?

Лято е и най-после дойде моментът да планирам почивката си. Замислих се как днес всичко се случва само с няколко клика от смартфона. Избираш си дестинация, резервираш хотел и в уречения ден потегляш с личния си автомобил. Толкова е лесно и … безинтересно.

Спомних си тийнейджърските си години и как тогава пътуването на стоп беше нещо нормално. И аз съм го правил, дали защото ми се е налагало понякога или заради емоцията, не мога да кажа вече. Може би е било странна смесица от двете неща. Често се случваше да се натъкна на „конкуренти“ по пътищата. Винаги обаче проявявахме „колегиалност“ един към друг и не си спомням случай да сме си пречили. Тогава това беше нашата социална мрежа, но много по-истинска от днешната в Интернет.

Едва ли има някой, който да е пътувал на стоп и да забрави емоцията, тръпката от неизвестното. Неписано правило гласи, че щом си на пътя и вдигнеш палец нагоре срещу преминаващите автомобили, трябва да очакваш неочакваното. Пътуването на стоп може и да не ти гарантира по-бързо придвижване до желаната дестинация, но винаги идва с поне една интересна история. А за тийнейджърите това е напълно достатъчно и в това остават влюбени за цял живот. Луда любов е това, неразумна, импулсивна и младежка, но една от най-истинските.

Напоследък все по-малко хора виждам, които чакат край пътя с вдигнат палец. Сега на мода са споделените пътувания, които се уговарят онлайн и не крият рискове. Сигурно пак човек може да срещне интересни хора или да преживее вълнуваща случка, но тръпката не е същата. Няма я изненадата, няма я неизвестността и най-вече липсва магията.

Е, палец нагоре за личните автомобили, споделените пътувания и убитата романтика.

Един ластик върши чудеса


Предполагам, че повечето вас, които четете блога ми, прекарвате голяма час от деня си седнали. В комбинация с неправилната поза от постоянното взиране в дисплеи и монитори, подлагаме гръбнака си на сериозно изпитание. Именно тези ежедневни рутини довеждат и до болки в гърба. Тъй като е трудно в динамика на деня да ги контролираме, то може да направим нещо, което да ги облекчи – тренировки с ластици.

Чували сте за спорт с ластици, които най-вече са приложими за оформяне на седалищните части и бедрата. Днес обаче ви представям и една друга алтернатива за тренировка на горната част на тялото. Тя е подходяща както за мъже, така и за жени, които искат да премахнат сковаността си и да укрепнат гръбначните мускули.

Интересното тук е, че самите упражнения се правят със собствена сила, тежест и … ластици. За подобен вид тренировка ластици можете да намерите в големите спортни магазини. Там ще се сблъскате с разнообразие от видове, големини и натоварване. Препоръчвам като за начало да използвате ластик с дължина от 104 см и тежест от 9 до 15 кг. В по-късен етап можете да увеличите съпротивлението до 25 или 35 кг.

Добавям ви линк с видео упражнения, които аз смият правя поне веднъж на ден. Не отнемат много време, а резултатът е чудесен. Препоръчвам го на всички офис хора и такива с болки в гърба.

https://www.youtube.com/watch?v=RqT0kT3up9c

Поезия и още нещо

Напоследък разполагам с все повече време за преоткриване на нови светове чрез книгите. През годините съм чел различни жанрове, автори и истории. Сега обаче съм запленен от магията на поезията. Ако трябва да съм по-конкретен – на българската поезия, и в частност – творбите на П.К. Яворов.

При последното ми случайно посещение в близката книжарница попаднах на една малка книжка, поместила лиричните стихотворения на Яворов. Заедно с тях обаче се разказва и любовната история на живота му, преминала през сърцата на три жени. Първоначално ми се стори, че книгата е прекалено романтична, но грешах. Разкри ми и още един пласт.

Заглавието, с което се сдобих, е „Не бой се и ела“ и носи красивото подзаглавие „Любовта на поета в стихове и писма“. Предполагам, че от тук се досещате как са структурирани текстовете в книгата. В началото започва с бързо преминаване през любовния живот на Яворов, началото на пътя му, на писателската му кариера, на най-възвишеното чувство на света и на края му.

След това кратко въведение следва авантюрата му с Дора Габе, стиховете, повлияни от чувствата и терзанията им и част от автентичните им кореспонденции. Следва дълбоката и скандална история с Мина Тодорова. В тази част има поместени повече писма и стихове и, разбира се, любимото на всички – „Две хубави очи“. Накрая е върхът и краят с Лора Каравелова. Отново се следва същата структура и е поместено незабравимото поетично произведение „Стон“. Важно е да отбележа, че в цялата книга има публикувани действителни снимки, писма и картички.

Преминаването през творбите на Яворов е винаги възвишено, но това, което ми направи истинско впечатление и ме докосна, бе добавянето на оригинални материали. По този начин се чувстваш сякаш имаш истински досег с нещо много ценно. Повярвайте ми, когато видите почерка, избора на картичка и структурирането на самите текстове, разбирате много за същността и нежната душа на един истински поет. Никой анализ или разказ няма да ви даде това, което сами може да извлечете от запазените спомени.

Сензация, сензация

Първо трябва да се запитаме защо четем сензационни материали? За да продължават да съществуват и до днес, то трябва да предизвикват интерес, който да възбужда нуждата от прочит.

Още първите хора на земята са изпитвали потребност да знаят. Този копнеж се предава през поколенията, но с всяко следващо се видоизменя. Така например през Средновековието познанието сред масовото общество се е измервало чрез клюките за живота в дворците, историите за куртизанки и любовници, а основното забавление e публичното обезглавяване.

Желанието за научаване на това, което е скрито от очите на обикновените хора, е предизвиквало интерес – oсновната предпоставка за раждането на „жълтата журналистика“. Терминът е въведен от Ървин Уордмън през 1900 г. Поводът – постоянно разпространяващите се публикации около личния живот на политическите личности. По време на Първата и на Втората световна война също се е наблюдавала подобна практика, която дори продължава да се развива и в наши дни.

Но защо сензациите все още вълнуват хората? С развитието на технологиите традиционните медии разшириха пазара си чрез използването на интернет сайтове към своите издания, което доведе до разрастване на тяхната бройка, особено на таблоидните платформи. Не се ли пренасити човечеството от слухове и брътвежи? Защо се предлагат, за да се търсят и защо се търсят, за да се предлагат?! Това е омагьосан кръг, от който не може да се излезе.

Навлизането в Постмодернистичната епоха се характеризира главно с процесите на глобализацията и революцията на услугите, насочени към задоволяване на информираността на населението. Наблюдава се тенденция на масовизираност на обществото чрез интензивен контакт между хората и разтварянето на индивидуалното сред колективното. Познанието не се състои единствено в получаване на факти за общозначими събития, но и в задоволяване на потребността на индивидите да знаят всичко, което се случва с хората, които ги управляват, тези, на които се възхищават или ненавиждат. Друг е въпросът, че точно тези личности са внимателно селектирани от медиите, за да се появят в продукцията им.

Знанието променя своя дискурс и навлиза в личното пространство на основните единици от обществото. Това може да се обясни с промяната на моралните ценности на хората, които несъмнено се повлияват от етиката, наложена от политическата и медийната действителност.

Консервфилм

„Консервфилм“ е излъчен през 1990 година и е дело на режисьора Златин Радев. Анимацията не е просто поредният детски филм, а е както представа, така и пророчество за действителността – показва реалната политическа система в България и заблуденото ни общество.

Ситуацията по това време е характерна не само за нашата страна, но и за много други източноевропейски държави. Именно за това, че засяга важни аспекти от човешкото съществуване, „Консервфилм“ получава и 2 номинации за едни от най-престижните филмови награди – „Оскар“. Въпреки че не я печели, филмът получава общо 29 отличия по света и у нас.

Основната тема в „Консервфилм“ е безспорното представяне на тоталитарното общество чрез олицетворените образи на консервите, чието съдържание показва и тяхната идея, кауза. Освен че се осмива този режим, същевременно се прави и предсказание какво ще се случи, когато дойде демокрацията.

Именно демокрацията предизвиква объркване в обществото – всеки иска да наложи своите идеи, но със старите мерки. Така се достига до пренасищане на обществото и разпадане на същността му, опустошаване на ценностите. Тези свои идеи авторът Радев представя умелото чрез съчетаване на монтаж, техника на снимане, метафоричност на образите и звук. Въпреки че липсват субтитри или някаква разбираема реч, посланията са ясно доловими. Именно заради майсторството на обединяването на всички елементи в едно, се получи изкуството, наречено кино.

„Консервфилм“ е модернистичен начин, за да се осмее безсмислеността от смяната на режимите, които са с една и съща мисия. Чрез изразните средства, метафорите и представата за един детски анимационен филм авторът ни кара да се замислим дали ние хората не сме просто едни консерви, без право на мисъл, които всеки с малко повече власт пълни с каквото си поиска?! Разковничето вече е хвърлено. Остава само да го намерим.

Въпреки че филмът отразява действителността преди четвърт век, то въпросите, които повдига, са актуални и днес. И както в опустошения град накрая остава да гори едно малко пламъче, нека и ние не гасим нашите, да запазим надеждата си за едно по-добро бъдеще и да се борим за него. Нека не сме само консерви! Нека бъдем хора! Нека променим ние света, а не той нас!

От телевизия до мултимедия

Телевизията е средство за масово общуване, защото чрез един предавател съобщението достига до една аудитория от милиони приематели.

Чрез нея се оформя една публика, която може да реагира на телевизионното съобщение по няколко начина: индивидуална или колективна интерпретация или чрез колективни политически действия. Тук медията не е просто независима променлива при определяне поведението на индивида. Тя едновременно показва всички процеси, които са важни в едно общество, изгражда представата на аудиторията и е израз на нашата култура, основана върху материалите от медиите.

Благодарение на новите технологии като видео, мултиплицирането на телевизионни канали, дигитализация и прякото сателитно излъчване се промени досегашното схващане за масовата аудитория и се изградиха нови медии. В тяхно лице се образува една огромна аудитория, която обаче не получава съобщението едновременно. Възможността за получаване на различни по съдържание послания по различни източници правят аудитория все по-сегментирана според своята идеология, ценности, вкусове и начин на живот. Аудиторията се сегментира и диференцира, но телевизията става по-комерсиална.

Но постепенно се появиха компютърно опосредстваните технологии, интернет и мултимедията. Това от своя страна доведе до все по-масово използване на инструментите за достигане на всички хора. Постепенно се изгради аудитория, която има достъп до всякакъв вид информация. Тя има свое мнение и свободно може да го изрази. Също така е способна да създава и генерира съдържание, което да има добавена стойност за останалите потребители. Ако ви се струва нереално, просто се замислете, че това сме ние чрез всекидневното използване на социални мрежи и добавяне на всякаква информация за нас, за приятелите ни, за света.

А този наш нов навик повлия и върху бизнеса, който се стреми да бъде по-иновативен, да изпревари всички останали потребители и да създаде оригинално съдържание. Дали ще успее да ни впечатли или всички ще се превърнем в едно мултикултурно общество, което ще споделя общи ценности, предстои да разберем…

rss

Categories

Links