Сензация, сензация

Първо трябва да се запитаме защо четем сензационни материали? За да продължават да съществуват и до днес, то трябва да предизвикват интерес, който да възбужда нуждата от прочит.

Още първите хора на земята са изпитвали потребност да знаят. Този копнеж се предава през поколенията, но с всяко следващо се видоизменя. Така например през Средновековието познанието сред масовото общество се е измервало чрез клюките за живота в дворците, историите за куртизанки и любовници, а основното забавление e публичното обезглавяване.

Желанието за научаване на това, което е скрито от очите на обикновените хора, е предизвиквало интерес – oсновната предпоставка за раждането на „жълтата журналистика“. Терминът е въведен от Ървин Уордмън през 1900 г. Поводът – постоянно разпространяващите се публикации около личния живот на политическите личности. По време на Първата и на Втората световна война също се е наблюдавала подобна практика, която дори продължава да се развива и в наши дни.

Но защо сензациите все още вълнуват хората? С развитието на технологиите традиционните медии разшириха пазара си чрез използването на интернет сайтове към своите издания, което доведе до разрастване на тяхната бройка, особено на таблоидните платформи. Не се ли пренасити човечеството от слухове и брътвежи? Защо се предлагат, за да се търсят и защо се търсят, за да се предлагат?! Това е омагьосан кръг, от който не може да се излезе.

Навлизането в Постмодернистичната епоха се характеризира главно с процесите на глобализацията и революцията на услугите, насочени към задоволяване на информираността на населението. Наблюдава се тенденция на масовизираност на обществото чрез интензивен контакт между хората и разтварянето на индивидуалното сред колективното. Познанието не се състои единствено в получаване на факти за общозначими събития, но и в задоволяване на потребността на индивидите да знаят всичко, което се случва с хората, които ги управляват, тези, на които се възхищават или ненавиждат. Друг е въпросът, че точно тези личности са внимателно селектирани от медиите, за да се появят в продукцията им.

Знанието променя своя дискурс и навлиза в личното пространство на основните единици от обществото. Това може да се обясни с промяната на моралните ценности на хората, които несъмнено се повлияват от етиката, наложена от политическата и медийната действителност.

Консервфилм

„Консервфилм“ е излъчен през 1990 година и е дело на режисьора Златин Радев. Анимацията не е просто поредният детски филм, а е както представа, така и пророчество за действителността – показва реалната политическа система в България и заблуденото ни общество.

Ситуацията по това време е характерна не само за нашата страна, но и за много други източноевропейски държави. Именно за това, че засяга важни аспекти от човешкото съществуване, „Консервфилм“ получава и 2 номинации за едни от най-престижните филмови награди – „Оскар“. Въпреки че не я печели, филмът получава общо 29 отличия по света и у нас.

Основната тема в „Консервфилм“ е безспорното представяне на тоталитарното общество чрез олицетворените образи на консервите, чието съдържание показва и тяхната идея, кауза. Освен че се осмива този режим, същевременно се прави и предсказание какво ще се случи, когато дойде демокрацията.

Именно демокрацията предизвиква объркване в обществото – всеки иска да наложи своите идеи, но със старите мерки. Така се достига до пренасищане на обществото и разпадане на същността му, опустошаване на ценностите. Тези свои идеи авторът Радев представя умелото чрез съчетаване на монтаж, техника на снимане, метафоричност на образите и звук. Въпреки че липсват субтитри или някаква разбираема реч, посланията са ясно доловими. Именно заради майсторството на обединяването на всички елементи в едно, се получи изкуството, наречено кино.

„Консервфилм“ е модернистичен начин, за да се осмее безсмислеността от смяната на режимите, които са с една и съща мисия. Чрез изразните средства, метафорите и представата за един детски анимационен филм авторът ни кара да се замислим дали ние хората не сме просто едни консерви, без право на мисъл, които всеки с малко повече власт пълни с каквото си поиска?! Разковничето вече е хвърлено. Остава само да го намерим.

Въпреки че филмът отразява действителността преди четвърт век, то въпросите, които повдига, са актуални и днес. И както в опустошения град накрая остава да гори едно малко пламъче, нека и ние не гасим нашите, да запазим надеждата си за едно по-добро бъдеще и да се борим за него. Нека не сме само консерви! Нека бъдем хора! Нека променим ние света, а не той нас!

От телевизия до мултимедия

Телевизията е средство за масово общуване, защото чрез един предавател съобщението достига до една аудитория от милиони приематели.

Чрез нея се оформя една публика, която може да реагира на телевизионното съобщение по няколко начина: индивидуална или колективна интерпретация или чрез колективни политически действия. Тук медията не е просто независима променлива при определяне поведението на индивида. Тя едновременно показва всички процеси, които са важни в едно общество, изгражда представата на аудиторията и е израз на нашата култура, основана върху материалите от медиите.

Благодарение на новите технологии като видео, мултиплицирането на телевизионни канали, дигитализация и прякото сателитно излъчване се промени досегашното схващане за масовата аудитория и се изградиха нови медии. В тяхно лице се образува една огромна аудитория, която обаче не получава съобщението едновременно. Възможността за получаване на различни по съдържание послания по различни източници правят аудитория все по-сегментирана според своята идеология, ценности, вкусове и начин на живот. Аудиторията се сегментира и диференцира, но телевизията става по-комерсиална.

Но постепенно се появиха компютърно опосредстваните технологии, интернет и мултимедията. Това от своя страна доведе до все по-масово използване на инструментите за достигане на всички хора. Постепенно се изгради аудитория, която има достъп до всякакъв вид информация. Тя има свое мнение и свободно може да го изрази. Също така е способна да създава и генерира съдържание, което да има добавена стойност за останалите потребители. Ако ви се струва нереално, просто се замислете, че това сме ние чрез всекидневното използване на социални мрежи и добавяне на всякаква информация за нас, за приятелите ни, за света.

А този наш нов навик повлия и върху бизнеса, който се стреми да бъде по-иновативен, да изпревари всички останали потребители и да създаде оригинално съдържание. Дали ще успее да ни впечатли или всички ще се превърнем в едно мултикултурно общество, което ще споделя общи ценности, предстои да разберем…

ЕОС Матрикс и важността от ефективна и своевременна помощ в събирането на вземанията

Бизнесът е сложна наука. Освен от знанията и техниката, необходими за основнaта ни търговска дейност, се нуждаем също от редица личностни и междуличностни умения, които да ни помагат в съвместната работа с клиенти и бизнес партньори. Понякога попадаме в една наистина неудобна позиция, в която трябва да избираме между интересите на фирмата си и отношенията, които подкрепят нейното съществуване. Въпросът е още по-деликатен, когато става дума за финанси – по-конкретно за просрочени фактури и вземания.

Как можем да получим очакваното заплащане и същевременно да запазим добрите взаимоотношения със своите клиенти?

Най-лесният начин е да предотвратим възникването на подобна ситуация. Ако разполагаме с тази възможност, препоръчително е внимателно да подбираме хората, на които доверяваме гладкото функциониране на своя бизнес, като обърнем внимание на тяхната кредитна история. Ако нямаме достъп до подобна информация, следващата стъпка, която можем да предприемем, е да поддържаме къси срокове за изплащане на кредита или на фактурата. Експерите в сферата на събирането на вземания са категорични, че колкото по-дълго време остава неизвършено едно плащане, толкова по-малък е шансът да получим дължимата сума. Ежегодното проучване на ЕОС Груп – международен доставчик, специализиран в събирането и изкупуването на вземания, – „Навици на плащане в Европа“ за поредна година през 2019 г. потвърди, че кредиторите, които дават по-кратки срокове за изплащане, се радват на по-голям процент своевременно събрани вземания.

Това обаче невинаги е достатъчно. Има ред причини, поради които наши клиенти е възможно да просрочат плащане към фирмата ни, независимо дали става дума за B2C или B2B транзакции. В такива случаи можем да инвестираме в собствен отдел по събиране на вземания – или да наемем външна фирма, специалист в тази област.
Тук искам отново да спомена ЕОС – в частност ЕОС Матрикс, българското представителство на групата.

ЕОС Матрикс функционира на територията на България от 2002 г., като през дългогодишната си практика е натрупала богат опит в решаването на различни казуси, свързани със събирането на вземания. Този опит агенцията съчетава с международните добри практики и ноу-хау, които са превърнали ЕОС Груп в една от водещите компании за индивидуализирани финансови услуги в Европа.

Предимството на специализираната помощ под формата на колекторска агенция се съдържа в това, че освен богатия опит и утвърдени бизнес практики, експертите на ЕОС поемат изцяло работата по конкретния казус, за да отделят нужното внимание за неговото разрешаване. Това освобождава фирмата – кредитор да се концентрира изцяло върху дейността си. Част от практиката на ЕОС Матрикс е да се запазят добрите отношения между кредитор и клиент, като за целта подхожда с разбиране и се стреми да открие решение, което да удовлетвори и двете страни.

Съвременната бизнес среда е непредвидима и за да се справим с препятствията, които изникват, е необходимо да бъдем гъвкави – това означава да можем да се възползваме от всички ресурси, които са на наше разположение. В случай на просрочено вземане, ЕОС Матрикс е ценен ресурс и ценен партньор, който може да превърне всеки казус в победа за всички страни.

Можем ли да се преборим с тревожността?

Ето го и дългоочакваното продължение на предишната ми публикация. Тези методи за борба с тревожността са препоръчвани дори от психотерапевти. Надявам се да помогнат.

Разберете механизма

Едно явление може да бъде контролирано, когато механизмът му е известен. Важно е да се знае на първо място, че тревожното състояние е несъзнателна техника за оцеляване пред нещо, което умът отчита като източник на опасност. Физическата реакция се активира от мозъка, за да ни помогне да излезем от ситуацията. Така че трябва да мислим логично и рационално за начина, по който постепенно да се освободим от безпокойството. По този начин ние не само се справяме с проблема, но и не отдаваме излишно значение на случващото се около нас.

Не се подлагайте на излишен натиск

Една от основните характеристики на тревожността е, че тя постоянно ни принуждава да реагираме мигновено. Тревожният човек е силно неспокоен и е склонен да прави няколко неща наведнъж. Вкъщи той приготвя вечеря, изпраща съобщения до приятели, проверява домашната на детето си – всичко това едновременно. В офиса щък ще има много отворени прозорци на компютъра си, неразумен брой едновременни задачи в дневния си ред или дори ще се почувства длъжен да приеме още повече задачи. Това са някои примери за начина на живот на тревожен човек. Ходенето по-бавно, поставянето на приоритети, отделянето на пет минути за отпускане, дрямка или поемането на по-малко задачи са добри начини за намаляване на стреса.

Дишайте задълбочено

Терминът „дишане“ може да изглежда неясен, в края на краищата ние и без това си дишаме. Вместо това имам предвид онзи тип дишане, който предлага повече предимства, отколкото просто приемането на кислород. Дишането бавно и дълбоко служи за отпускане и възстановяване на контрола над ситуацията. Когато се чувствате разтревожени, най-доброто, което трябва да направите, е да затворите очите си и да дишате възможно най-редовно, като се концентрирате върху белите си дробове, пълни с въздух. Това ще ви позволи да възстановите баланса в ума си и да възстановите енергията, която ви е необходима, за да се справите с ангажиментите си.

Медитирайте

Медитацията е също толкова полезна, хилядолетна практика, която успокоява и върши чудеса, особено за тези, които живеят в градски хаос.

Какво е тревожността?

Тревожността е един от основните проблеми, с които съвременните хора се сблъскват в ежедневието си – и заради които прибягват до услугите на психотерапевт. И аз познавам хора, които иначе са напълно здрави, но се борят с това състояние през голяма част от живота си. Заради тях се случва от време на време да чета за тревожността и за различни начини да се преборят с нея – сега ще споделя някои от нещата, които съм научил.

Всъщност няма вълшебно хапче срещу тревожност. Има успокоителни, да, но не бих ги препоръчал на човек докато не достигне до много тежка форма на панически атаки. Даже тогава те са само патерица, която потиска симптома. Ако искате да разрешите проблема, трябва да се справите с източника. Това става с различни техники, които могат да ви помогнат да го контролирате и постепенно да го намалите.

Първата стъпка в справянето с нея е да я опознаете по-добре – затова пиша и тази публикация.

Без да навлизам в твърде специализирани подробности – все пак не съм експерт, – мога да определя тревожността като състояние на безпокойство, което може да нападне по всяко време. Тези, които страдат от тревожност, очакват да се случи (отрицателно) събитие и затова живеят в непрекъснато състояние на тревога.

На човек в подобно състояние нищо не му помага да успокои тахикардията, изпотяването или безсънието. Освен това му е трудно да обясни какво се случва вътре в него, въпреки че е способен да идентифицира в кой момент или ситуация тревогата се задейства.

Според психологията има много различни видове тревожност. Аз ще поговоря за две от широките категории тревожни разстройства.

Единият тип се появява рано (през детството или юношеството) и е част от характера или личността. Човек, който страда от такъв тип тревожност, влиза в състояние на паника много лесно. Не знае какво е да живееш, без да изпитваш това чувство, тъй като му е спътник от много години.

Другата категория възниква в резултат на събитие или конкретна ситуация в обект, който обикновено не е нервен (или във всеки случай не е достатъчно нервен, за да го счита за проблем). Експертите посочват, че безпокойството се появява, очевидно, защото човекът няма други психологически средства за решаване на проблема. Бихме могли да определим този тип тревожност като прекомерна реакция към определен стимул, а не като правило в живота на страдащия.

И двата вида тревожност могат да съществуват едновременно. Как е възможно? Например, когато даден обект е тревожен „по природа“, но при настъпване на определено събитие изпитва засилен дискомфорт или не е в състояние да държи тревожността под контрол.

Има много хора, които биха искали да управляват тревожните атаки по естествен начин, т.е. без да прибягват до лекарства, предписани от психиатър и които могат да причинят пристрастяване. Тази публикация започна да става доста дълга, пък и искам да обърна специално внимание на техниките, затова очаквайте продължение.

rss

Categories

Links