Розовата сватба на Кейт и Уилям

Любовта се носи във въздуха, а днес се усеща особено силно в любимото ни кралско семейство – това на Уилям и Кейт. На 29 април двойката отбелязва своята десета годишнина брачен живот, или както казваме у нас – Розова сватба.

Херцогът и херцогинята на Кеймбридж изглеждат като олицетворение на идеалното семейство. На всяка снимка или публично събитие, на което присъстват, те се гледат с такава любов и нежност, че е трудно човек да остане безразличен към тях.

Макар драматичните събития, които сполетяха кралското семейство за кратък период от време, Уилям и Кейт показаха достойнство и доказаха, че могат да устоят на всяка буря, щом са заедно и се подкрепят.

Историята на любовта им започва през далечната 2001-а година. И двамата учат в университета „Сейнт Андрюс“, а първата им среща на модно ревю в учебното заведение. Две години след този момент, те вече са двойка, но връзката им преминава много възходи и падения, като стигат дори до раздяла след като не успяват да се справят с медийния интерес. За щастие, това не трае дълго и любовта им побеждава отново.

През 2010-а идва дългоочакваната вест за годежа на Кейт и Уилям. Последвалата сватбена церемония е изпълнена с пищност и красота, и предизвиква интереса на милиони зрители по целия свят.

Към днешния момент двойката вече има трима наследници – принц Джордж, принцеса Шарлот и принц Луи. Семейството е еталон за хармонични отношения, толерантност и чиста любов. За тях смело мога да кажа, че любовта им отива.

А вие как мислите?

Твоето куче те разбира

Кучетата не могат да говорят, но разбират много. Това не се отнася само за често срещаните команди като „Седни!“ или „Донеси!“, но също така и за невербалната комуникация. Например животните могат да разберат само от изражението на лицето на собственика си дали е в добро настроение или е недоволен. Любопитно, нали?

Но дали кучетата разбират също, че техните стопани могат да имат различни мисли и да изпитват различни чувства, отколкото те могат да възприемат? С други думи, принадлежат ли към елитния животински клуб с така наречената Теория на ума, в който, образно казано, членуват някои видове маймуни и делфини?

Отговора се опитват да дадат няколко изследователи на животинското поведение от университета в Будапеща. Открих информация, че те са наблюдавали поведението на над 50 кучета в ситуации, в които животните искат нещо различно от собствениците си.

Първото нещо, което са направили, е било да дадат на кучетата избор между играчка и гривна. Очаквано, животинките намерили играчката за по-интересна. След това кучетата са били разделени на две групи. В първата група собственикът споделя предпочитанията на кучето си към играчката. Животното гледало как стопанинът му се смее на играчката и е ентусиазиран. А от друга страна, той подхождал към гривната с отвращение.

Собствениците на кучетата от втората група се държали точно по обратния начин. Те изявили предпочитание, различно от това на кучето им. Например намерили играчката за отблъскваща, но били ентусиазирани от гривната.

След това всички собственици поставили двата предмета на висок перваз на прозореца, където кучето им не може да ги достигне. Кучетата от първа група, където собствениците бяха споделили предпочитанията на домашния си любимец, са вперили поглед в играчката. Животните от другата група пък гледали напред-назад между двата обекта. Така че, предпочитанията на собствениците им повлияли на поведението им.

Интересно ми стана, че при подготовката на експеримента си, унгарските учени са използвали методи за изследване на способностите на деца, които все още не могат да говорят и следователно не могат да изразят устно това, което мислят или чувстват. В едно от тези проучвания деца на година и половина били помолени да дадат броколи или бисквитки на възрастен. Ако знаели, че той предпочита да яде зеленчуци, всички малчугани са предлагали броколи. Дори и самите те да предпочитат бисквитките.

Нека бъдем по-щастливи

Едно от нещата, които си обещах в новогодишната нощ, беше да бъда по-щастлив и да не приемам ежедневните радости за даденост. Днес, почти два месеца, по-късно, се стремя да постигна целта си, правейки малки стъпки към нея.

Какво всъщност е щастието? Може ли да се тренира? От какво се влияе? Вярвам, че за всеки щастието е относителна величина. Някои се радват на тихия пролетен дъжд, други намират очарование в собствената си компания в уюта на дома и с хубава книга в ръка. За трети щастието идва с дългоочаквано телефонно обаждане и гласа на любим човек.

Каквото и да е за вас щастието, помнете, че не е задължително то да се изразява в скъпи вещи или материални неща. Вярно е, че в повечето случаи се концентрираме в негативното. Явно така е устроена човешката природа. Обръщаме повече внимание на краткотраен неуспех, съдим строго себе си или пък търсим причина за негативните си чувства в околните. Всичко това е погрешно схващане.

Замислете се колко много неща има, за които да бъдете благодарни и в които да намирате щастието всеки ден. Знам, че може би ви звуча клиширано, но вие сте щастливи дори, че имате възможността да отделите време и имате способността да прочетете тези редове.

Щастливи сте, че всяка сутрин се събуждате, че може да се насладите на сутрешното си кафе, наблюдавайки изгрева. Че имате семейство и приятели, на които държите и които държат на вас. Щастливи сте, че имате работа, че има какво да сложите на масата си и какво да облечете на гърба си.

Сега затворете очи, почувствайте удовлетворението от всичко ценно и нематериално, което притежавате и благодарете за него. Вече сте по-добре, нали?

Предисторията на Дракула (част 2)

Дракула – име, което всява ужас и днес. Име, станало нарицателно на злото в най-чистия и пълния му смисъл. Име на човек или създание, чието съществуване отричаме, но въпреки това потръпваме при споменаването му.

Образът на Дракула се базира на реална историческа личност – владетелят от Влашко Влад Цепеш. Дали наистина е бил толкова жесток и е станал първият вампир, или образът му е несправедливо опетнен, си остава загадка и поражда дълга полемика, на която няма да се спирам. Всеки има право да вярва във и на каквото си пожелае. Факт е обаче, че филмите, книгите и историите за Дракула не остават безпристрастие у никого, докоснал се до тях.

Нима никога не ви се е искало да разберете истината за него? Е, може би имате възможност чрез сравнително новия готически роман „Дракул“. Той описва предисторията на романа „Дракула“, като разкрива много факти за същността му, както и за тази на неговия автор Брам Стокър.

Историята не се развива много динамично, а постепенно и поетапно разкрива няколко сюжетни линии. Лично на мен този подход ми допадна. Хем ме държеше в напрежение, хем ме оставяше да си отдъхна. Сюжетната линия се въртеше около самия Брам. На 7-годишната възраст от болнаво дете, на прага на смъртта, той се излекува като по чудо, благодарение на тайнствената му бавачка Елън. Може би вече се досещате каква/какво е тя …

Постепенно животите на Брам, Елън и Дракула се преплитат и се разкриват много любопитни факти, разясняват се други и се пораждат нови въпроси и разсъждения над историята.

Няма да ви разкривам повече от сюжета, за да не разваля удоволствието на тези, които смятат да се потопят в тъмните дебри на историята. Моето лично мнение е, че си заслужава да бъде прочетена и няма да сгрешите ако го направите.

Предисторията на Дракула (част 1)

Чели ли сте скоро книги, които не ви оставят да заспите. Буквално. Защото са увлекателни, защото искате да научите и попиете историята на един дъх и в същото време, защото са наистина страховити.

Точно тези смесени емоции изпитах и аз, прочитайки романа „Дракул“, описващ предисторията на Дракула и създаден по автентични (поне така се споменава) бележки на Брам Стокър.

Книгата бях загледал още щом излезе, но все отлагах да си я взема. Признавам, че „Дракула“ ми е сред любимите романи, харесвам и филмите за Господарят на мрака. Но представата за предисторията му, като че ли подсъзнателно ме притесняваше. Не исках да си разваля впечатленията или пък да си изгубя времето с нещо статистическо или скучно-документално. Не бях прав.

„Дракул“ сама ме намери, като за моя голяма изненада, се оказа, че е сред коледните ми подаръци под елхата. Любопитството в мен надделя и нямах вече оправдания да я отлагам. Започнах я още същата вечер и повярвайте ми, стоях буден цялата нощ, за да чета. „Изядох“ я за по-малко от седмицата, а историята още ме вълнува и поражда различни мисли в главата ми. Затова реших тук да споделя общото си впечатление.

Романът е готически. Негови автори са Дейкър Стокър и Джонатан Баркър. Съвместната им работа се базира на автентични записки от Брам Стокър, които всъщност е трябвало да бъдат първите 100 страници от шедьовъра му „Дракула“. В тогавашните дни, те са отхвърлени от издателите, поради ред причини, една от които е предотвратяване на паника и всяване на страх у хората.

Моят четириног приятел

Много мислих над въпроса, дали да си взема куче. От известно време ми беше станало фиксидея, постоянно четях в интернет за различните породи и се чудех коя би пастнала идеално на личността ми. Спрях се на питбул, за да опровергая всеобщото мнение, че това е една от най-злобните и рискови породи.

Така през далечната 2012 година семейството ми се сдоби с нов член – Кай, породист тигров питбул (или по-скоро едномесечна пухкава топка). Изключително възпитан и добродушен, той показа на мен, а и на останалите, че когато едно куче е обградено с любов и грижи, няма как да бъде лошо. И до ден днешен не съжалявам, че избрах точно него.

Кай обожава разходките из гората и като на всяко куче играта с хвърлянето на пръчка му е любима. Той обича децата, държи се приятелски с хората и не лае по другите кучета. Единствената му слабост е храната, обожава да яде непрекъснато. Вече е на осем години, не е чак толкова енергичен, както някога, но има предостатъчно енергия, спрямо годините си.

Цялото ми семейство го обича и той стана пълноправен негов член още от първия ден, в който дойде при нас. Силен характер и голямо добро сърце, това е моето кучето на име Кай. Обичам го.

За банковата карта и насълзените очи

Напоследък все по-често чета за бума на измами с банкови карти. Предвид ситуацията, в която се намираме от разпространението на Covid-19, все по-често пазаруваме или плащаме сметките си онлайн. Това обаче, е истински рай за измамниците, които развиват своята креативност до неподозирани висоти, за да се докопат до сметките ни.

Разбира се, в интернет има достатъчно добри съвети за това как да се предпазим от измами и аз съвсем отговорно се запознах с тях. Един от тях казва, че трябва внимателно да проверяваме банкомата за скрити сканиращи устройства, а знак за нередност е затегнатият или разхлабен слот за карта. Въоръжен с тези знания, аз стриктно ги прилагам.

През уикенда обаче се случи нещо, за което не бях съвсем подготвен. Трябваше да изтегля определена сума, за да покрия някои разходи. Отидох до банкомата и се опитах да сложа картата си в слота, но той не я приемаше. Стори ми се, че е доста затегнат и като че ли нещо се намираше в него. Картата ми беше влязла до половината и веднага я дръпнах. В този момент банкоматът „изплю“ друга карта отвътре.

Първоначалната ми реакция беше да я взема и да се бадя в полицията. Не исках да я оставям там, защото не знаех в какви ръце може да попадне. Другият вариант беше да се обадя в банката, която я е издала и да съобщя за случая, а те да вземат съответните мерки. Не бях сигурен обаче, дали и до колко часа работят през почивните дни.
Бях пред дилема и се огледах наоколо. До банкомата имаше хранителен магазин и импулсивно влязах, за да попитам дали някой се е оплакал, че картата му е била „изядена“.

За моя голяма изненада вътре стоеше възрастна жена, с маска и насълзени очи, а продавачката се опитваше да я успокои, търсейки нещо в телефона си. Да, нейната карта бях намерил. Върнах я. Не мога да преценя кой от двама ни беше по-щастлив – тя, че картата е намерена и никой не е злоупотребил с нея, или аз, който изпитах най-голямото удовлетворение да върна усмивката и надеждата на някого.

Не можеш да ѝ устоиш

Напълно е възможно още първите редове от този текст вече да предизвикат желанието да отворите широко устата си и да вдишвате и издишвате дълбоко. Прозяването е толкова заразно, че може да бъде предизвикано не само чрез наблюдение или звук, но дори и чрез четене на думата или просто мислене за нея.

Явлението се наблюдава по-добре в групи. Например ако някой започне да се прозява, скоро голяма част от присъстващите ще последват примера.

Фактори като стрес, скука или глад също могат да бъдат причина за прозяване. Изследователите са забелязали, че хората често се прозяват преди екстремно преживяване или преди важни изпити. Следователно, прозяването не може да се обясни само с умора.

Съществуват някои опити за обяснение на учените, които отчасти вече бяха опровергани. Такава е хипотезата, че прозяването служи за снабдяване на мозъка с кислород. Американският психолог Робърт Провайн обаче доказа, че съдържанието на кислород във въздуха няма влияние върху прозяването.

Друга често срещана теория е, че прозяването те събужда. Швейцарски изследователи обаче показват, че прозяването не променя мозъчната активност. Тази теория се подкрепя от факта, че ние се прозяваме по-често, когато сме отегчени или уморени. Така че може да служи за повишаване на вниманието. В допълнение, прозяването често е придружено от разтягане, което води до повишаване на кръвното ни налягане.

Последното обяснение за прозяването е, че трябва да охлажда мозъка. Изследванията показват, че плъховете се прозяват, когато мозъчната им температура се повиши. Прозяването кара отново да намалее. Хората също се прозяват по-рядко, когато външната температура е по-висока от телесната.

Каквато и да е причината, едно е сигурно и няма нужда от научни доказателства – не можем да устоим на прозявката.

Работа след отпуската? Няма проблем

Walio, 14 август 2020, No comments
Categories: Мисли
Tags: , , ,

Напоследък все по-често се говори за негативните емоции, които причинява процесът на адаптация, когато се върнем на работа след почивка. Четох, че по наблюдения от психолози, много хора изпадат в лека депресия, стресират се или започват да получават паник атаки.

Нормално е пренастройването от почивка към ежедневните задачи да се случва трудно, но знаем ли как да облекчим този процес?

Една от най-големите грешки, които допускаме, е да започваме големи проекти или да наваксваме с множество задачи още в първите работни дни. Така си навличаме от една страна апатия, а от друга изпадаме в стресови състояния и несигурност за справяне с работния процес.

Специалистите съветват да започнем с по-къса работна седмица и леки задачки, докато се адаптираме напълно и се почувстваме сигурни във възможностите си. Така, вместо от понеделник, можем да се върнем в офиса от сряда. А вместо с куп телефонни разговори, имейли и срещи, да започнем с преглеждане на предстоящите задачи и тяхното подреждане по приоритети.

Друг похват е, след работа да се виждаме с приятели, за да се отпуснем и разсеем от изминалия ден. Ако пък имаме хоби – още по-добре. Арт заниманията са най-полезната терапия за релаксация и освобождаване на ума.

И накрая един бонус съвет – нека не чакаме цяла година за една почивка. По-честите и по-кратки отпуски ни помагат да си починем и не влияят стресово на психиката ни.

Изгуби ли се магията на пътуването на стоп?

Лято е и най-после дойде моментът да планирам почивката си. Замислих се как днес всичко се случва само с няколко клика от смартфона. Избираш си дестинация, резервираш хотел и в уречения ден потегляш с личния си автомобил. Толкова е лесно и … безинтересно.

Спомних си тийнейджърските си години и как тогава пътуването на стоп беше нещо нормално. И аз съм го правил, дали защото ми се е налагало понякога или заради емоцията, не мога да кажа вече. Може би е било странна смесица от двете неща. Често се случваше да се натъкна на „конкуренти“ по пътищата. Винаги обаче проявявахме „колегиалност“ един към друг и не си спомням случай да сме си пречили. Тогава това беше нашата социална мрежа, но много по-истинска от днешната в Интернет.

Едва ли има някой, който да е пътувал на стоп и да забрави емоцията, тръпката от неизвестното. Неписано правило гласи, че щом си на пътя и вдигнеш палец нагоре срещу преминаващите автомобили, трябва да очакваш неочакваното. Пътуването на стоп може и да не ти гарантира по-бързо придвижване до желаната дестинация, но винаги идва с поне една интересна история. А за тийнейджърите това е напълно достатъчно и в това остават влюбени за цял живот. Луда любов е това, неразумна, импулсивна и младежка, но една от най-истинските.

Напоследък все по-малко хора виждам, които чакат край пътя с вдигнат палец. Сега на мода са споделените пътувания, които се уговарят онлайн и не крият рискове. Сигурно пак човек може да срещне интересни хора или да преживее вълнуваща случка, но тръпката не е същата. Няма я изненадата, няма я неизвестността и най-вече липсва магията.

Е, палец нагоре за личните автомобили, споделените пътувания и убитата романтика.

Един ластик върши чудеса


Предполагам, че повечето вас, които четете блога ми, прекарвате голяма час от деня си седнали. В комбинация с неправилната поза от постоянното взиране в дисплеи и монитори, подлагаме гръбнака си на сериозно изпитание. Именно тези ежедневни рутини довеждат и до болки в гърба. Тъй като е трудно в динамика на деня да ги контролираме, то може да направим нещо, което да ги облекчи – тренировки с ластици.

Чували сте за спорт с ластици, които най-вече са приложими за оформяне на седалищните части и бедрата. Днес обаче ви представям и една друга алтернатива за тренировка на горната част на тялото. Тя е подходяща както за мъже, така и за жени, които искат да премахнат сковаността си и да укрепнат гръбначните мускули.

Интересното тук е, че самите упражнения се правят със собствена сила, тежест и … ластици. За подобен вид тренировка ластици можете да намерите в големите спортни магазини. Там ще се сблъскате с разнообразие от видове, големини и натоварване. Препоръчвам като за начало да използвате ластик с дължина от 104 см и тежест от 9 до 15 кг. В по-късен етап можете да увеличите съпротивлението до 25 или 35 кг.

Добавям ви линк с видео упражнения, които аз смият правя поне веднъж на ден. Не отнемат много време, а резултатът е чудесен. Препоръчвам го на всички офис хора и такива с болки в гърба.

https://www.youtube.com/watch?v=RqT0kT3up9c

Поезия и още нещо

Напоследък разполагам с все повече време за преоткриване на нови светове чрез книгите. През годините съм чел различни жанрове, автори и истории. Сега обаче съм запленен от магията на поезията. Ако трябва да съм по-конкретен – на българската поезия, и в частност – творбите на П.К. Яворов.

При последното ми случайно посещение в близката книжарница попаднах на една малка книжка, поместила лиричните стихотворения на Яворов. Заедно с тях обаче се разказва и любовната история на живота му, преминала през сърцата на три жени. Първоначално ми се стори, че книгата е прекалено романтична, но грешах. Разкри ми и още един пласт.

Заглавието, с което се сдобих, е „Не бой се и ела“ и носи красивото подзаглавие „Любовта на поета в стихове и писма“. Предполагам, че от тук се досещате как са структурирани текстовете в книгата. В началото започва с бързо преминаване през любовния живот на Яворов, началото на пътя му, на писателската му кариера, на най-възвишеното чувство на света и на края му.

След това кратко въведение следва авантюрата му с Дора Габе, стиховете, повлияни от чувствата и терзанията им и част от автентичните им кореспонденции. Следва дълбоката и скандална история с Мина Тодорова. В тази част има поместени повече писма и стихове и, разбира се, любимото на всички – „Две хубави очи“. Накрая е върхът и краят с Лора Каравелова. Отново се следва същата структура и е поместено незабравимото поетично произведение „Стон“. Важно е да отбележа, че в цялата книга има публикувани действителни снимки, писма и картички.

Преминаването през творбите на Яворов е винаги възвишено, но това, което ми направи истинско впечатление и ме докосна, бе добавянето на оригинални материали. По този начин се чувстваш сякаш имаш истински досег с нещо много ценно. Повярвайте ми, когато видите почерка, избора на картичка и структурирането на самите текстове, разбирате много за същността и нежната душа на един истински поет. Никой анализ или разказ няма да ви даде това, което сами може да извлечете от запазените спомени.

Сензация, сензация

Първо трябва да се запитаме защо четем сензационни материали? За да продължават да съществуват и до днес, то трябва да предизвикват интерес, който да възбужда нуждата от прочит.

Още първите хора на земята са изпитвали потребност да знаят. Този копнеж се предава през поколенията, но с всяко следващо се видоизменя. Така например през Средновековието познанието сред масовото общество се е измервало чрез клюките за живота в дворците, историите за куртизанки и любовници, а основното забавление e публичното обезглавяване.

Желанието за научаване на това, което е скрито от очите на обикновените хора, е предизвиквало интерес – oсновната предпоставка за раждането на „жълтата журналистика“. Терминът е въведен от Ървин Уордмън през 1900 г. Поводът – постоянно разпространяващите се публикации около личния живот на политическите личности. По време на Първата и на Втората световна война също се е наблюдавала подобна практика, която дори продължава да се развива и в наши дни.

Но защо сензациите все още вълнуват хората? С развитието на технологиите традиционните медии разшириха пазара си чрез използването на интернет сайтове към своите издания, което доведе до разрастване на тяхната бройка, особено на таблоидните платформи. Не се ли пренасити човечеството от слухове и брътвежи? Защо се предлагат, за да се търсят и защо се търсят, за да се предлагат?! Това е омагьосан кръг, от който не може да се излезе.

Навлизането в Постмодернистичната епоха се характеризира главно с процесите на глобализацията и революцията на услугите, насочени към задоволяване на информираността на населението. Наблюдава се тенденция на масовизираност на обществото чрез интензивен контакт между хората и разтварянето на индивидуалното сред колективното. Познанието не се състои единствено в получаване на факти за общозначими събития, но и в задоволяване на потребността на индивидите да знаят всичко, което се случва с хората, които ги управляват, тези, на които се възхищават или ненавиждат. Друг е въпросът, че точно тези личности са внимателно селектирани от медиите, за да се появят в продукцията им.

Знанието променя своя дискурс и навлиза в личното пространство на основните единици от обществото. Това може да се обясни с промяната на моралните ценности на хората, които несъмнено се повлияват от етиката, наложена от политическата и медийната действителност.

Консервфилм

„Консервфилм“ е излъчен през 1990 година и е дело на режисьора Златин Радев. Анимацията не е просто поредният детски филм, а е както представа, така и пророчество за действителността – показва реалната политическа система в България и заблуденото ни общество.

Ситуацията по това време е характерна не само за нашата страна, но и за много други източноевропейски държави. Именно за това, че засяга важни аспекти от човешкото съществуване, „Консервфилм“ получава и 2 номинации за едни от най-престижните филмови награди – „Оскар“. Въпреки че не я печели, филмът получава общо 29 отличия по света и у нас.

Основната тема в „Консервфилм“ е безспорното представяне на тоталитарното общество чрез олицетворените образи на консервите, чието съдържание показва и тяхната идея, кауза. Освен че се осмива този режим, същевременно се прави и предсказание какво ще се случи, когато дойде демокрацията.

Именно демокрацията предизвиква объркване в обществото – всеки иска да наложи своите идеи, но със старите мерки. Така се достига до пренасищане на обществото и разпадане на същността му, опустошаване на ценностите. Тези свои идеи авторът Радев представя умелото чрез съчетаване на монтаж, техника на снимане, метафоричност на образите и звук. Въпреки че липсват субтитри или някаква разбираема реч, посланията са ясно доловими. Именно заради майсторството на обединяването на всички елементи в едно, се получи изкуството, наречено кино.

„Консервфилм“ е модернистичен начин, за да се осмее безсмислеността от смяната на режимите, които са с една и съща мисия. Чрез изразните средства, метафорите и представата за един детски анимационен филм авторът ни кара да се замислим дали ние хората не сме просто едни консерви, без право на мисъл, които всеки с малко повече власт пълни с каквото си поиска?! Разковничето вече е хвърлено. Остава само да го намерим.

Въпреки че филмът отразява действителността преди четвърт век, то въпросите, които повдига, са актуални и днес. И както в опустошения град накрая остава да гори едно малко пламъче, нека и ние не гасим нашите, да запазим надеждата си за едно по-добро бъдеще и да се борим за него. Нека не сме само консерви! Нека бъдем хора! Нека променим ние света, а не той нас!

От телевизия до мултимедия

Телевизията е средство за масово общуване, защото чрез един предавател съобщението достига до една аудитория от милиони приематели.

Чрез нея се оформя една публика, която може да реагира на телевизионното съобщение по няколко начина: индивидуална или колективна интерпретация или чрез колективни политически действия. Тук медията не е просто независима променлива при определяне поведението на индивида. Тя едновременно показва всички процеси, които са важни в едно общество, изгражда представата на аудиторията и е израз на нашата култура, основана върху материалите от медиите.

Благодарение на новите технологии като видео, мултиплицирането на телевизионни канали, дигитализация и прякото сателитно излъчване се промени досегашното схващане за масовата аудитория и се изградиха нови медии. В тяхно лице се образува една огромна аудитория, която обаче не получава съобщението едновременно. Възможността за получаване на различни по съдържание послания по различни източници правят аудитория все по-сегментирана според своята идеология, ценности, вкусове и начин на живот. Аудиторията се сегментира и диференцира, но телевизията става по-комерсиална.

Но постепенно се появиха компютърно опосредстваните технологии, интернет и мултимедията. Това от своя страна доведе до все по-масово използване на инструментите за достигане на всички хора. Постепенно се изгради аудитория, която има достъп до всякакъв вид информация. Тя има свое мнение и свободно може да го изрази. Също така е способна да създава и генерира съдържание, което да има добавена стойност за останалите потребители. Ако ви се струва нереално, просто се замислете, че това сме ние чрез всекидневното използване на социални мрежи и добавяне на всякаква информация за нас, за приятелите ни, за света.

А този наш нов навик повлия и върху бизнеса, който се стреми да бъде по-иновативен, да изпревари всички останали потребители и да създаде оригинално съдържание. Дали ще успее да ни впечатли или всички ще се превърнем в едно мултикултурно общество, което ще споделя общи ценности, предстои да разберем…

Категории

Календар

юни 2021
П В С Ч П С Н
« апр.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
rss

Categories

Links