• Home
• RSS

Преход към устойчива икономика

Преходът към устойчива икономика е един от най-важните процеси на съвременната епоха, насочен към трансформация на бизнес моделите и социалните практики, така че да намалим негативното въздействие върху околната среда, да опазим ресурсите и да създадем стабилно бъдеще за следващите поколения. Този преход е сложен и обхваща различни аспекти – от индустриалните технологии и транспорт до хранителната индустрия и енергетиката.

За разлика от линейния модел, при който продукти се произвеждат, използват и изхвърлят, циркулярната икономика цели повторното използване на ресурси, рециклиране и удължаване на живота на продуктите. Това включва проектиране на продукти, които са лесни за разглобяване и рециклиране, както и иновации, които намаляват отпадъците.

Един от ключовите аспекти на устойчивата икономика е преходът към възобновяема енергия като слънчева, вятърна и хидроенергия. Енергийната ефективност също играе важна роля, тъй като минимизира консумацията на енергия, като същевременно намалява емисиите на въглероден диоксид.

Селското стопанство и хранителната индустрия имат огромно влияние върху околната среда, като потребяват много вода и генерират голямо количество отпадъци. Преходът към устойчиви селскостопански практики, като органично земеделие, редуциране на пестициди и методи за консервация на почвите, може значително да намали тези вредни ефекти.

Намаляването на въглеродните емисии от транспорта е важна стъпка в прехода към устойчива икономика. Електрическите превозни средства, подобренията в обществения транспорт и алтернативите като колоездене и пешеходни зони играят ключова роля.

Денят на независимостта

На 22 септември всяка година България отбелязва един от най-важните и значими празници в своята история – Денят на независимостта. Този ден символизира дългогодишния стремеж на българския народ към свобода, суверенитет и правото да определя своята съдба, без чужда намеса.

Обявяването на независимостта през 1908 г. е един от най-ярките моменти в новата българска история и затвърждава България като самостоятелна държава на международната сцена.

След Освобождението на България от османско робство през 1878 г., страната става васално княжество под върховната власт на Османската империя. Според Берлинския договор от същата година, България е автономно княжество, но все още официално е под османска васална зависимост. Въпреки че страната постига значителен напредък в икономическото, политическото и културното си развитие, желанието за пълна независимост остава силно сред българския народ.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, княз Фердинанд I обявява независимостта на България в църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Това се случва с прочитането на Манифеста за обявяване на независимостта, който провъзгласява Княжество България за независимо Царство България. Фердинанд приема титлата „цар“, с което България се утвърждава като равноправна и независима държава на европейската сцена.

Обявяването на независимостта през 1908 г. има огромно значение за България:
Денят на независимостта укрепва националния дух и самочувствие на българския народ, като показва, че страната е способна да се изправи и да отстоява своите права на международната сцена.

Честванията на този ден не само отдават почит на историческото събитие, но и служат като източник на гордост и вдъхновение за всички българи.

Честит празник!

Дългата история на бирата

Бирата е една от най-старите и популярни напитки в света, с история, която обхваща хиляди години и култури. Тя е не само напитка, но и важен елемент от културното и социалното наследство на много цивилизации. Днес пък е нейният ден и реших да ви разкажа как е възникнала и как се е развивала през вековете.

Най-ранните доказателства за производство на бира датират от около 5 000 г. пр.н.е. в древна Месопотамия, която обхваща днешния Ирак. Шумерите, които населявали тази област, са първите, които документират процеса на пивоварене. Върху шумерски клинописни плочи са намерени рецепти за бира, която те наричали „сикару“. Бирата е била изключително важна в ежедневието им и често е била използвана като храна, напитка и ритуален дар.

През Средновековието бирата започва да играе ключова роля в Европа. Манастирите стават центрове за пивоварство, като монасите усъвършенстват техниките и рецептите за производство на бира. Те въвеждат използването на хмел като консервант и за подобряване на вкуса на бирата. Това е революционна стъпка в производството на бира, която поставя основите на съвременните пивоварни.

През този период бирата се е консумирала масово, тъй като често е била по-безопасна от водата за пиене, която е можела да бъде замърсена. Бирата е била популярна сред всички слоеве на обществото и често е била приготвяна в домашни условия.

С настъпването на Ренесанса и Индустриалната революция през 18-ти и 19-ти век, пивоварството започва да се модернизира. Първите големи пивоварни започват да се появяват в Европа, особено в Германия, Англия и Чехия. Тези пивоварни въвеждат нови технологии и методи за масово производство на бира.

През 20-ти век пивоварството се индустриализира, като се появяват големи корпорации, които произвеждат бира в огромни количества. В резултат на това светлата бира, която е лека и освежаваща, става доминираща на пазара.

Историята на бирата е дълга и богата, от древните цивилизации, които първи започват да я произвеждат, до модерната ера, в която крафт пивоварите вдъхват нов живот на традиционните рецепти. Бирата е не само напитка, но и културен феномен, който продължава да обединява хората по целия свят.

Лятна почивка на остров Крит

Остров Крит, разположен в Средиземно море, е едно от най-красивите и предпочитани места в последните години. Със своите живописни плажове, богатата история и култура, както и отличната кухня, Крит предлага всичко необходимо за една незабравима ваканция. Затова тази година обмислям да прекарам част от почивката си там.

Потърсих допълнителна информация и открих, че от най-известните плажове е Елафониси – прочут с розовия си пясък и кристално чистите води, идеален за релаксация и плуване. Балос пък предлага уникален изглед. Този плаж е достъпен с лодка или пеша и е отличен за любителите на природата. Чудесен избор е и Ретимно, който предлага отлични условия за водни спортове.

Освен красиви плажове, не липсват и исторически и културни забележителности. Кносос е най-големият археологически обект на остров Крит, един от политическите и културните центрове на минойската цивилизация.

Старият град на Ретимно предлага чудесни примери за венецианска архитектура и добре запазена крепост, а археологическият музей на Ираклион е един от най-добрите музеи в Гърция, в който са изложени артефакти от минойската цивилизация.

Най-добрият начин да се разгледа островът е, да се наеме автомобил. Разбира се, има и автобусни линии, които свързват основните градове и туристически атракции, но те могат да бъдат по-малко удобни в сравнение с наемането на кола.

Тъй като остров Крит е популярна дестинация, особено през летните месеци, е добра идея да се направят предварителни резервации за престоя и планираните посещения.

А вие посещавали ли сте това райско място?

Необикновена нощ

Няма как, скъпи мои читатели, след толкова години водене на блога да не ви чувствам близки, макар и дигитално. Точно затова искам да ви споделя за едно лично преживяване, което препоръчвам на всекиго с две ръце. Толкова съм запленен, че пиша тези редове с голяма емоция.

Благодарение на приятелите ми-търсачи на приключения, се озовах във Врачанския балкан. Не бях ходил там и ми се видя доста красиво – хубаво е и вие да го видите, ако не сте. Забавното при нас не бе, че бяхме просто на разходка в планината. Всъщност прекарахме и две невероятни нощи под звездите. Но не в палатки или на открито, а в балони. Да, правилно прочетохте.

Балоните, за които ви говоря, са част от къмпинг. Те са напълно прозрачни и са разположени на завидно разстояние едни от други, за да предостави цялостно уединение на гостите си. И е най-точната и правилна стратегия, защото от опит казвам, че е необходимо.

Първо, защото успяваш да се слееш с природата и да чуеш вътрешните си потребности. Второ, защото вечерите с безброй звезди и дните със слънце, облаци и изобилие от листа те пренасят в друг свят, в който трябва да си ТИ.

Ако всичко, което ви пиша, ви звучи доста хаотично, то е, защото за първи път имам подобно изживяване и не знам как да намеря подходящите думи за него. Просто трябва да го направите. И ако искате да разберете за какво иде реч, ви споделям едно доста по-смислено видео от текста ми. То е на любимата ми поредица „Да хванеш гората“ и дава по-добра представа.

https://www.youtube.com/watch?v=Jg9bEpEjm00&ab_channel=%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0NOVA

Теорията на хаоса

В света на науката има много теми, които ни вълнуват. Една от тях е Теорията на хаоса. Представете си свят, в който дори най-малките промени могат да имат големи последици. Това е светът на хаоса.

Теорията на хаоса представлява раздел на математиката и физиката, която изучава поведението на динамични системи във време. Вместо да следват предвидим и рационален път, динамичните системи, анализирани в контекста на хаоса, могат да проявят сложност, непредвидимост и чувствителност към началните условия.

Основни принципи на Теорията са:
Чувствителност към началните условия: Това е принципът, който казва, че малки промени в началните условия на системата могат да доведат до големи разлики в крайния резултат.
Нелинейност: Динамичните системи, които проявяват хаотично поведение, са нелинейни, което означава, че реакцията на системата не е пропорционална на стимула.

Приложения на Теорията:
Метеорология: Теорията на хаоса се използва за моделиране и предсказване на сложни метеорологични явления като климатични промени и бури.
Икономика: В икономиката се използва за анализиране на финансовите пазари и определяне на факторите, които влияят върху икономическите цикли.
Биология: Тук се използва за анализиране на сложни системи като популационни динамики и генетични алгоритми.

Теорията на хаоса ни предоставя вълнуващ поглед върху света около нас. Тя ни помага да разберем сложността на природата и да анализираме различни аспекти на живота, които в противен случай може да са трудни за обясняване. Така че, докато се потапяте във вълшебството на хаоса, може би ще откриете някои отговори на въпросите, които ви занимават, или пък ще се сдобиете с нови идеи и възможности.

Защо не отговаряме на телефоните

Вървиш и гледаш човек със смартфон. Пресичаш и до теб младеж си скролва в телефона. В заведение си хапваш и на съседната маса двама се смеят на мобилните устройства вместо със себе си. Уж на всички смартфоните са им в ръцете, а когато позвъниш, никой не отговаря. Защо?

Целият този процес си има своето название и той се казва „Do Not Disturb” или казано на български – „Не ме безпокойте“. Заражда се през последното десетилетие, в което настъпва напълно ерата на смартфоните в комуникацията чрез текстови съобщения в социалните мрежи. Тя толкова завладява света, че не само новото поколение, но и всички успяват да общуват чрез текст.

Именно постоянното звуково сигнализиране дразни не само ухото на притежателя на телефона, но и на околните. Също и не е приемливо да бибкаш докато работиш. Това разсейва и понякога дори няма как да пресечеш улицата безопасно. Постоянното търсене чрез текстови съобщения и известяването може и причинява стрес.

Справянето с проблема идва чрез влизане в режим „Не ме безпокойте“, който в смартфоните е само вибрация. Отсъствието на звука позволява да се откъснем от дигиталната среда на комуникация и да бъдем в реалната. Чрез включване в режима, си позволяваш да отговаряш, когато ти решиш и никой не може да те обвини. Заради липсата на звук и тази нагласа се достига и до моментите, в които звъниш, а не ти вдигат. Просто ако си в движение, вибрацията не се усеща и допреди 5 секунди да си бил онлайн, вече не си на разположение.

Колкото и да ми беше трудно, и аз самият съм в режим „Не ме безпокойте“. Осъзнавам позитивите му, но понякога е огромен негатив. При вас как е – пишете в коментар.

Той идва!

Вълнувам се от телевизионни сериали и филмови премиери. Но изключението от правилото, което ме накара да чакам с нетърпение, за мен бе „Игра на тронове“. Осем сезона проследявах различните битки за власт, по право и мъст. Това бе битка между доброто и злото, между живите и мъртвите, между реалността и фикцията. Несъмнено за мен е най-добрият сериал, правен някога. А ако имате време да прочетете дебелите книги на Дж. Мартин, то ще преоткриете още много сюжетни линии.

След финала на „Игра на тронове“ бях доста разочарован, че свърши. Но само две години след края му, от HBO изненадаха феновете на поредицата с още едно продължение. То всъщност е предистория на „Игра на тронове“, като действието се развива 300 години преди. Тогава избухва гражданска война, която погубва всички дракони (който е гледал или чел поредиците, знае). Сериалът се казва „Домът на Дракона“ и също е по книга на Дж. Мартин – „Танцът на дракона“.

През 2022 новата поредица направи тотален фурор с 10 млн. зрители за първи епизод. Това подтикна и HBO веднага да планират снимки за втори сезон. Очакваше се той да излезе през зимата на 2024 или началото на следващата година. Но още по-голяма изненада е, че „Домът на Дракона“ се завръща през лятото. Точна дата все още не е обявена, обаче се появиха първи трейлъри. Споделям ви ги. За едни ще бъдат нещо ново, което може да ги заинтригува. За други ще донесе такава наслада, каквато изпитах и аз.

Той идва, новият хит на сериалите! Подгответе се!

Трейлът 1
https://www.youtube.com/watch?v=DTB8lATvXkw&ab_channel=HouseOfTheDragon

Трейлър 2
https://www.youtube.com/watch?v=gMyMvCRJwr4&ab_channel=HouseOfTheDragon

Любов като на Моника и Чандлър

Всеки от нас си е мечтал за тази особена връзка, която ще ни превърне в най-добрите приятели, най-добрите любовници и най-добрите спътници в живота на другия. И в света на телевизионните сериали няма по-добър пример за тази идеална комбинация от приятелство и любов от връзката на Моника и Чандлър от Приятели. В този блог ще се потопим в света на техните отношения и защо те продължават да бъдат вдъхновение за много хора и до днес.

Всичко започна с приятелството между тях. Те бяха част от група приятели, чиято връзка беше основана на взаимност, разбирателство и забавление. Техните приятелски отношения се развиваха през годините, като се задълбочаваха с уникални ситуации и забавни моменти.

Когато Моника и Чандлър решиха да започнат връзка, много от техните приятели се чудеха дали това ще проработи. Но за тях любовта се оказа много повече от просто физическо привличане. Тя беше основана на взаимното разбирателство, подкрепа и уважение, които вече бяха изградени в тяхното приятелство.

Това, което прави отношението на Моника и Чандлър толкова специално, е техният способ да балансират сериозността със забавлението. Те се подкрепят в трудните моменти, но също така се смеят и забавляват заедно. Техният хумор и умение за компромис и баланс са основен елемент в тяхната връзка.

Моника и Чандлър са истински партньори в живота. Те винаги се подкрепят в своите цели и амбиции, като същевременно се стремят да бъдат най-добрия избор за другия. Техните взаимни усилия и взаимно уважение са ключът към успешното им партньорство.

Любовта на Моника и Чандлър е един от най-иконичните примери за връзка, която е основана на приятелство, взаимно разбирателство и взаимна подкрепа. Техните отношения продължават да бъдат вдъхновение за много хора, които търсят в един човек истинската любов и приятелство за цял живот.

Денят на пчеларя: За труда и значението на пчелите за екосистемата

Денят на пчеларя е специален ден, посветен на хората, които се грижат за пчелите и произвеждат мед и други пчелни продукти. Този ден не само отдава признание на усилията на пчеларите, но и повдига важни въпроси относно значението на пчелите за екосистемата и хранителната сигурност.

Денят на пчеларя е ден за благодарност към пчеларите за техния труд и ангажимент към грижата за пчелите и производството на мед. Пчеларите се грижат за кошерите, подпомагат размножаването на пчелите и се борят срещу различни заплахи като болести и паразити. Техният труд носи на света вкусен и полезен мед, както и други пчелни продукти като прашец, пчелен восък и прополис, които имат множество ползи за здравето на хората.

Пчелите играят централна роля за опрашването на растенията и поддържането на биоразнообразието в екосистемата. Те осигуряват опрашване на множество културни и диви растения, което е от съществено значение за производството на храни и запазването на екосистемите. Без пчелите много растения, включително множество плодови дървета и зеленчуци, няма да бъдат опрашени и ще бъде застрашена хранителната сигурност и биоразнообразието.

Пчелите ни учат за значението на труда, за сътрудничеството и за баланса в природата. Техният трудолюбив и организиран начин на живот е пример за усърдието и ангажимента към работата, както и за значението на ефективното сътрудничество в общността. Освен това, пчелите ни напомнят за уязвимостта на екосистемата и необходимостта да се грижим за нея, за да запазим баланса и хармонията в природата.

Откъде идва традицията за Коледния базар

Коледните базари са един от символите на празника, където може да почувстваш духа на Коледа с всяка фибра на тялото си. Атмосферата, която предлагат е вълшебна и сякаш те пренасят в един нов, приказен свят на чудеса. А знаете ли как е започнало всичко?

Традицията за Коледен базар има дълга история, която води началото си от Европа. Базарите били част от коледните празненства и се свързвали с увеличаващия се дял на търговията, като в същото време предлагали забавления и събирали заедно общността.

Традицията всъщност се заражда в Германия още през Средновековието. Първите писани документи, свързани с коледните базари датират около 14 век, когато се организират във вид на покупко-продажба на храни преди Коледа. Те са известни като Christkindlmarkt или Weihnachtsmarkt.

Постепенно традицията за коледни базари се разпространява от Германия към други европейски страни, включително Дания, Швеция, Норвегия и Финландия. Тези страни поемат и адаптират идеята за коледни базари към своите собствени традиции, култура и нужди.

През 19 век традицията за коледни базари започва да се разпространява по-широко в световен мащаб. В САЩ, например, тя става популярна сред имигрантите от Европа, които носят със себе си този обичай.

Днес коледните базари се провеждат в много страни по света и са важна част от коледните празненства. Те предлагат ръчно изработени подаръци, коледни украси, храни и напитки, както и забавления и събирания за цялото семейство.

Коледните базари създават магична атмосфера и възможност за хората да споделят радостта на светлите празници, да пазаруват и да се наслаждават на коледни традиции. Те продължават да бъде обичай в много култури и допринасят за празничното настроение по целия свят.

Какво е CBD и за какво помага? ( част 2)

CBD маслото е особено добре известно. Обикновено пациентите приемат веществото, което се предлага в различни концентрации перорално. Ако засегнатите приемат CBD маслото през устата си, устната лигавица абсорбира активната съставка. Това означава, че канабидиолът навлиза в тялото особено бързо.

Концентрацията на маслото и вашето собствено телесно тегло играят основна роля при приема на канабидиол. Ниската доза е два до четири милиграма канабидиол на десет килограма телесно тегло. При средна доза съотношението се увеличава до седем до осем милиграма, а при висока доза до 14 до 16 милиграма канабидиол.

Сега на пазара има много различни продукти, които съдържат канабидиол. Като добавка към CBD масла има различни препарати като таблетки, капсули, екстракти, спрейове или чайове, от които да избирате, особено в интернет. Особено важно е да погледнете листовката, която предоставя информация за съдържанието на CBD и THC в съответния препарат.

Какво е CBD и за какво помага? ( част 1)

Точно както в модата, винаги има нови тенденции и в здравето. Една настоящите такива е използването на CBD. CBD продуктите предизвикват особен скептицизъм, защото се получават от растението коноп. Но какво точно е CBD?

CBD е един от канабиноидите и следователно е естествена растителна активна съставка. Канабидиолът се произвежда от коноп и се счита за един от най-известните канабиноиди. Като важен компонент на растението коноп, канабидиолът – за разлика от тетрахидроканабинола – не предизвиква опияняващ ефект.

Вместо това, свойствата на CBD могат да имат положителен ефект върху цялостното благосъстояние. Активната съставка е особено популярна в козметичната индустрия поради положителните си антиоксидантни ефекти. Ето защо съдържащите CBD масла, мехлеми, кремове и други уелнес продукти са особено популярни напоследък.

Както вече споменах, CBD е продукт от коноп, но не предизвиква опияняващ ефект поради много ниската си концентрация на THC. Вместо това, конопените растения съдържат различни други съединения, които са полезни за собственото ви здраве.

Тъй като канабиноидите са структурирани по начин, подобен на собствените вещества на тялото, съставките влияят на множество процеси в организма. Те се свързват с различни рецептори и по този начин произвеждат различни ефекти.

Ефектите върху тялото, ума и душата могат да бъдат много различни при приема на CBD. Тези ефекти зависят, наред с други неща, от съответната ендоканабиноидна система на тялото.
Като цяло канибидиолът може да има противовъзпалителни, болкоуспокояващи и успокояващи ефекти.

Зеленото злато

Ванилията често се нарича „зеленото злато“ поради нейната ценност и популярност. Това наименование вероятно идва от факта, че ванилията се извлича от плодовете на видове орхидеи от рода Vanilla и се счита за една от най-скъпите подправки в света.

Ванилията се използва широко в сладкиши, напитки и парфюмерия, поради характерния си сладък и ароматен вкус. За да се получи ванилията, трябва да се опрашат ръчно цветовете на ваниловата орхидея, след което плодовете се подлагат на специална обработка и ферментация. Този процес на събиране и обработка на ванилията е трудоемък и времеизискващ, което я прави изключително ценен и желан продукт.

Така че наричането на ванилията „зеленото злато“ е символично и отразява нейната висока ценност на световния пазар.

Кой е Бащата на атомната бомба?

Джулиъс Робърт Опенхаймер – името говори ли ви нещо? Това е човекът зад проекта Манхатън или известен още като Бащата на атомната бомба. Той е американски физик и научен ръководител с ключово значение по време на Втората световна война. Роден е през 1904 г. в Ню Йорк, САЩ, и е един от най-известните физици на своето време.

Проектът Манхатън е секретен атомен проект, който е разработен по време на Втората световна война с цел да се създаде атомно оръжие. Опенхаймер е избран за негов ръководител. През 1945 г. проектът е успешно завършен с изпитването на първата атомна бомба на име „Тринити“. По-късно същата година, атомните бомби „Литъл Бой“ и „Фат Ман“ биват използвани срещу Хирошима и Нагасаки в Япония, което принуждава Япония да се предаде и така краят на Втората световна война е ускорен.

След края на тези военни събития, Опенхаймер продължава да играе важна роля в научната общност и атомната енергетика. Той се занимава с активности в областта на физиката и е натоварен с различни научни и учебни задачи.

Въпреки своята огромна роля в разработката на атомното оръжие, Опенхаймер се сблъсква със сериозни проблеми със своята собствена сигурност по време на периода на Маккартизма в САЩ. Подозренията за негови връзки с комунистически симпатизанти довеждат до срив на кариерата му и дори до отнемане на осигурената му от правителството защита.

Въпреки тези трудности, Джулиъс Робърт Опенхаймер продължава да е познат като велик учен, който е водеща фигура в развитието на атомната наука и една от ключовите фигури в историята на ядрената енергетика. Той умира през 1967 г. в Пасадена, Калифорния, но оставя дълготраен след в науката и историята на ХХ век.

Защо ви разказах това ли? Утре, 21 юли, ще бъде премиерата на историческата драма Опенхаймер, посветена на учения и събитията в живота му. Режисьор е емблематичният Кристофър Нолан, а в актьорския състав са включени куп известни имена. Гледайте го!

Ползите от изкуствения интелект в живота

Все повече започва да се говори за изкуствения интелект като революция и технология, която подобрява и оптимизира значително всяка сфера от живота. ChatGPT например вече впечатли света със способността си за секунди да създава писмен текст и преводи като човек, да провежда разговори и още куп неща, присъщи за човек.

Разбира се, няма как това да не предизвика различни дискусии и противоречиви мнения, които може да обсъдим в следващите блогове, но днес реших да гледаме положително и да се фокусираме върху някои основни ползи на изкуствения интелект /ИИ/.

Подобрена ефективност и автоматизация: ИИ може да извършва сложни задачи по-бързо и по-ефективно от хората. Това включва автоматизация на процеси, прогнозиране на трендове и оптимизиране на работния процес.

По-интелигентни технологии и устройства: ИИ може да ни предостави по-интелигентни технологии и устройства, които са в състояние да разбират и отговарят на нашите нужди. Примери за това включват гласови помощници, умни домакински уреди и персонализирани мобилни приложения.

Подобрено здравеопазване: ИИ може да помогне за по-точна диагностика на заболявания, по-ефективно лечение и предсказване на животозастрашаващи състояния. Това води до по-добра грижа за здравето и по-дълъг живот.

Промяна в работната среда: ИИ може да замести определени видове работа, но също така може да отвори врати за нови работни места, свързани с разработването и използването на ИИ. Това ще изисква умения, свързани с обработването на данни и анализа.

Промяна в образованието: В ерата на ИИ, образователните институции ще трябва да се приспособят и да включат обучение за работа с него. Това ще ни помогне да се справим с технологичните предизвикателства и да използваме възможностите им в полза за нашето развитие.

Това са само някои от начините, по които изкуственият интелект ще промени живота ни. С развитието на технологията и прилагането й в различни сфери, можем да очакваме още повече иновации и промени за добро, надявам се.

Една легенда на 80!

Независимо на кой отбор сме привърженици, трябва да признаем, че в историята на българския футбол има играчи, записали имената си със златни букви и оставили светла диря след себе си. Един от тях е Георги Аспарухов – Гунди. Днес, 4 май, се отбелязват 80 години от рождението на синята легенда и вярвам, че трябва да си спомним за него и славните му моменти, с които прослави България не само у нас, но и пред света.

Роден на 4 май 1943 година, Георги Аспарухов започна своята кариера в Левски през 1959 година. Той бързо се превърна в иконична фигура и водещ голмайстор на отбора. През своята кариера в отбора (1959-1971), Гунди играе в 318 мача и отбеляза 204 гола, което го превръща в най-продуктивния голмайстор в историята на клуба.

Георги Аспарухов е изключително техничен и атлетичен футболист. Той става известен със своята бързина, силни удари и изключително навременни движения на терена. Печели множество титли с Левски, включително шест пъти национално първенство и четири национални купи. Той също така игра за националния отбор на България и отбеляза 19 гола в 50 международни мача.

Гунди остави светла следа в историята на Левски и българския футбол. Той не само доминираше във вътрешното първенство, но и привличаше вниманието на международната футболна общност. Неговата харизма и талант го превърнаха в идол и вдъхновение за много поколения футболни фенове.

Нека си спомним за него чрез документалния филм, посветен на личността му: https://www.youtube.com/watch?v=dPBItJ4ezmE

Малкият принц стана на 80!

Чели ли сте книгата Малкият принц? Лично аз смятам, че това е един от най-добрите литературни шедьоври и твърдението, че трябва да се прочете 3 пъти в живота, на различни възрасти, е напълно вярно. Ако и вие като мен сте сред многобройните любители на тази книга, то с радост ще узнаете, че тази година, на 4 април, Малкият принц празнува 80 години от първото си издание. А на какво ни научи той през това време?

Тази книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери е обичана от милиони хора по света, както от деца, така и от възрастни, и е преведена на повече от 300 езика. Тя разказва историята на едно малко момче, което открива красотата на живота и на приятелството чрез своя приятел – малкия принц. В книгата се засягат много важни теми като любов, приятелство, отговорност, самота и още много други.
Тази книга не е само за забавление и развлечение, тя може да има голямо въздействие върху живота на човека. Тя ни насърчава да се замислим за своите ценности и да се стремим към по-добър свят.

Поради своята уникалност и значимост, Малкият принц е избрана за официалната книга на ЮНЕСКО през 1997 година и е част от културното световно наследство.

Един от основните уроци, който можем да научим от книгата Малкият принц, е да запазим детското си сърце и чувствителност. Понякога животът ни кара да забравяме за малките неща, които правят живота ни красив и специален.

Вторият важен урок от книгата е, да ценим приятелството. Малкият принц ни учи, че приятелството е нещо много ценно и че трябва да се грижим за него и поддържаме. Той се опитва да запази приятелството си с розата си, която е далече от него, като й изпраща своите мисли и чувства.

Третият важен урок, който можем да научим от Малкия принц, е да се стремим към същността на нещата и хората. Той ни учи да не се занимаваме с празни разговори, а да търсим смисъла в нещата около нас и да оценяваме истинската красота на живота.

По случай годишнината на Малкият принц може да се замислим колко важно е да се чете и да се разговаря за книги с децата ни. Книгите не само ги забавляват, но и ги учат много важни уроци за живота. Затова, ако все още нямате книгата Малкият принц у дома си, може да направите подарък на децата си или да я прочетете отново, за да се вдъхновите от нейното вълшебство.

Неизвестно за известния Айнщайн

Емблематична прическа, забележително висок интелект и създател на теория на относителността – кой е това? Сигурно веднага си представихте физика Алберт Айнщайн, който е роден на днешната дата през 1879 и затова се вдъхнових да посветя блога си на него, като ви представя няколко интересни факти за живота му. Знаехте ли, че:

Айнщайн не говори до 3-годишна възраст и затова близките му смятат, че е бавен в ученето. Той обаче бил природно надарен в математиката и това проличало отрано.

През 1905 г. Айнщайн публикува три научни документа, които променят съвременната наука. Тези документи са за специалната теория на относителността, която трансформира нашето разбиране за времето и пространството.

Айнщайн има незавършено образование и е бил отхвърлен от университета в Цюрих.

Той е бил пацифист и член на Международната лига за мир. Също е настоял да се прекратят ядрените изпитания и е изразил съжаление, че помогнал в разработването на ядрената бомба.

Айнщайн е бил емигрант в САЩ. Той е напуснал Германия през 1933 г., след като нацистите взели властта.

Айнщайн е бил предложен за кандидат за президент на Израел, но той отказал. Той е обаче бил първият който получил титлата Почетен гражданин на Израел.

Айнщайн е получил Нобелова награда за физика през 1921 г. за работата си в областта на теорията на фотоелектричния ефект.

Ученият е бил голям любител на музиката и свирел на цигулка. Той е доразвил теория на изпълнението, която го е вдъхновила да проучва природата на светлината.

Въпреки че Айнщайн е бил световно известен учен, той е продължавал да живее скромен живот. Той е избирал да живее в по-малки апартаменти и да не изразходва много пари за материални блага.

Айнщайн е сътрудник на Масачузетския технологичен институт в САЩ и е работил по една от най-големите проблеми на съвременната наука – една обща теория на физиката.

Айнщайн е измислил своя теория на гравитацията, която е позната като общата теория на относителността. Тази теория показва как масите и енергията променят времето и пространството.

Айнщайн е бил привърженик на екологичните въпроси. Той е предупреждавал, че ако не се вземат мерки за опазване на околната среда, ще бъдат нанесени сериозни щети на човечеството и на природата.

Въпреки че Айнщайн е бил известен с теоретичната си работа, той е имал и практически приложения. Той е работил върху изобретението на хладилна машина, която използва амоняк и вода.

Айнщайн е бил изключително продуктивен учен и е публикувал над 300 научни документа. Той е оставил голяма следа в науката и продължава да бъде вдъхновение за много хора по света.

А вие какво още знаете за учения?

Любов и вино в едно цяло

Честит празник, който и да сте решили да отбележите днес. Защото за мен и Свети Валентин и Трифон Зарезан вървят ръка за ръка и стоплят сърцата ни.

Знаете ли например, че сърдечният ритъм се ускорява до 96 удара в минута при две положения – когато човек се влюбва и когато изпива около три чаши с вино? А за допамин чували ли сте? Това е хормонът, който влияе на настроението и ни предизвиква у нас чувство на радост, еуфория и удовлетворение. Произвежда се в организма ни при влюбване и при консумацията на вино. Случайност? Не мисля.

А сега си сипете хубаво вино, отпуснете се в компанията на любимия човек и се наслаждавайте на следващия музикален поздрав от мен: https://www.youtube.com/watch?v=IVe_DsEi4pY

Съвременният Форест Гъмп

Изразът Живот като на кино понякога има и друго значение. Тези дни прочетох за историята на един мъж от Великобритания, която силно ме впечатли. В статията за него се прави препратка с филмовия любимец Форест Гъмп, изигран от Том Ханкс. Спомняте ли си за него? Животът му беше низ от странни и понякога злополучни събития и един ден той просто реши да бяга. Подобен е и случаят с Кристиан Луис. Бившият парашутист и военен изпада в тежка депресия преди няколко години, причинена от врагомания. Тоест вижда навсякъде руски шпиони и се страхува дори да отвори входната врата.

На Кристиан му е трудно да се завърне и да води нормален начин на живот. Започва да работи, каквото му попадне, престава да плаща сметките и задълженията си и е на ръба да стане бездомен. Разбира, че се нуждае от помощ и трябва да вземе нещата в свои ръце. Така един ден той просто тръгва. Пеша. Движи се по бреговата линия на Великобритания и избира към обиколката си и малки островни групи.

Близките му го подкрепят в това начинание, щом ще бъде в негова полза. Негови познати му осигуряват оборудване за пътя, а сестра му създава страницата Chris Walks the UK, за да се събират благотворително пари за организацията SSAFA, която помага на английските ветерани.
Като всяко начало и това е трудно – Кристиан гладува, отслабва, изморява се. Но нещата се подобряват постепенно. Силата на волята и борбата за живот не го напускат, той се научава да открива и приготвя сам храната си, придобива нови умения и опит и най-важното – не се предава, а продължава и връща вярата си в живота и в хората.

След като приключението му приключва, той написва книга и се надява да бъде вдъхновение и за други хора, изпаднали в подобно състояние.

Термо фолио ли е спасението през зимата?

Използвали ли сте термо фолио? Аз разбрах за приложението му наскоро. От това, което научих, оказва се, че с него можете да пестим лесно енергия. В допълнение, поставянето на термо фолио намалява емисиите на CO₂ от помещението. Фолиото се препоръчва особено за по-стари сгради, които все още са оборудвани с прозорци с единичен стъклопакет.

Ако поставим изолационни фолиа на прозорците, не само ще намалее загубата на топлина от вътрешността, но и образуването на конденз по стъклата, както и появата на течение. Или иначе казано, през зимата загубата на топлина възниква главно през прозорците. Това е така, защото стъклото има свойството да бъде топлопроводимо. Следователно стъклата на прозорците образуват един вид студен мост навън, през който топлината може да излезе. В резултат на това стаята бързо се охлажда и понякога се образува конденз.

Термофолиото действа като рефлектор, монтиран на прозореца. Топлината, идваща от вътрешността, се отразява и се връща обратно в стаята. Това предотвратява охлаждането на прозореца. В резултат на това въздухът в интериора се охлажда по-малко. За да се постигне приятна стайна температура, едно термофолио изисква значително по-малко нагряване.

Мистериозният Египет

Споделял ли съм ви, че винаги съм искал да посетя Египет? Още от малък обичах истории за пирамиди, богове и мумии и до ден днешен всичко, свързано с екзотичното място ме вълнува и интересува. Хилядолетните тайни на Древен Египет така и не са разгадани напълно, въпреки че над 150 години се провеждат исторически и археологически проучвания на тази велика цивилизация.
Кой е построил великите пирамиди, може би е въпросът, който най-усилено вълнува света. Те са 3 на брой – на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин. Смята се, че в тяхна част са изградени преди около 4 500 години. Разбира се, исторически данни и доказателства липсват.

За мен лично, по-интересното е как са били построени? Сред теориите е, че не са дело на човешка ръка. А вие как мислите?

Ако искате да научите любопитни факти за Египет, изгледайте видеото на Слави от The Clashers. Уверявам ви, че ще ви хареса: https://www.youtube.com/watch?v=X-oeNsoWV2A

Кои хобита жените намират за привлекателни при мъжете?

Когато мъжът и жената се опознаят по-добре, бързо се стига и до темата за любимите занимания един на друг. Хобитата често позволяват да се правят заключения относно личността, така че те могат да ви направят интересни за някого или да го отблъснат от вас. Например, намерих статистика, не знам до колко е вярна, разбира се, но според нея дамите са привлечени от мъже, които обичат да готвят. Кулинарните умения са на първо място в топ привлекателни мъжки хобита, докато компютърните игри заемат последните места.

Според онлайн проучването 4 от 5 жени намират за привлекателно, когато един мъж обича да стои до котлона и да приготвя закуската например. На второ и трето място следват редовните посещения на кино, концерт или театър, следвани от фитнеса.

Добрата новина за всички мъже, които не са толкова екстремно насочени и не карат сърф или не скачат с парашут е, че около 10% от жените харесват тези хобита. Господата, които умеят да майсторят сами разни неща за дома или градината, се нареждат доста напред в класацията също.

Аз лично останах малко изненадан от тези резултати, защото мислех, че дамите харесват по-активни мъже, спортуващи или авантюристи. Ето защо, когато става въпрос за хобита, не прикривайте и не се правете на други, за да се харесате. В един момент това ще излезе наяве и няма да бъде във ваша полза.

Мило Борисов – един съвременен меценат

Знаете ли какво е меценат? Най-общо казано това е човек, който доброволно и безвъзмездно подпомага развитието на науката или изкуството, като предоставя материална помощ със свои лични средства.

Примерите за хора, които са в услуга на други хора, са много, но днес реших да ви споделя за един от съвременните меценати, който привлече вниманието ми. Става дума за Мило Борисов – предприемач, иноватор и защитник на таланта. Впечатление ми направи, че брандът му Palms Bet и името на Борисов все по-често се явяват като генерален спонсор на различни спортни събития, клубове и индивидуални спортисти. Този факт подбуди интереса ми и реших да получа повече информация по темата. Оказа се, че финансова, маркетингова и морална подкрепа от него към момента получават ПФК Левски, Българска федерация по художествена гимнастика, Златните момичета и други.

По официални данни и публикации става ясно, че благодарение на това партньорство родните ни таланти получават нужния стимул и заслужено възнаграждение. Освен спорта, бизнесменът покровителства и сферите на културата и изкуството, като създава продуцентска къща и провежда кампании за насърчаване на перспективни български творци.

Защо ви споделих тази информация? Поради две основни причини. Първата е, че открих в Мило Борисов добрия пример на меценат, използвайки всички налични средства – парични дарения, влагане на умения и опит, отделяне на време за дадена кауза. А втората – че ни е заложено да бъдем добри едни към други и да си помагаме – чрез доброволчество, обучение, включване в организации или където сметнем, че сме полезни. Важното е да го почувстваме със сърцето си и да го правим с желание и отговорност.

TikTok с филтри за ключови думи и родителски контрол

TikTok е една от най-популярните видео платформи в света. Поради тази причина китайската компания сега планира няколко промени, които се отнасят до въпроса за защитата на младите хора.

През този месец TikTok потвърди, че ще предложи подобрена защита срещу скрита реклама в бъдеще. Освен за възрастово ограничение се говори и за филтър по ключови думи. Тези мерки са спешно необходими, тъй като видео платформата беше силно критикувана преди известно време.

TikTok направи малки промени в миналото. Но сега предстоят по-драстични стъпки. Според TikTok новите функции ще бъдат въведени до края на 2022 г. Видео платформата е одобрена за лица над 13 години. Но тъй като все повече млади потребители са ентусиазирани от приложението, добрата защита на непълнолетните е абсолютно необходима. Доставчикът иска да проучи тази критика и сега представи нова концепция за ефективна защита на по-младата публика.

Затова TikTok планира да наложи възрастово ограничение на всички клипове със съдържание, неподходящо за непълнолетни потребители. TikTok все още не е предоставил по-точни дефиниции на видеоклиповете. Доставчикът обаче подчерта, че особено младите потребители се възползват от разпоредбите. Затова компанията иска да използва целеви опции за филтриране в бъдеще.

Втората опция дава на потребителите възможността да блокират конкретни хаштагове. Тази мярка трябва да помогне да се консумира по-малко съдържание по конкретни теми в бъдеще. Ако потребителите блокират определени ключови думи, те повече няма да получават предложения за клипове със съответния хаштаг.

Мека зима = повече кърлежи през пролетта

С повишаването на температурите през пролетта малките животни като насекомите стават по-активни. Това автоматично увеличава риска от ухапване от кърлежи. В тази връзка, попаднах на информация, според която, ако зимата е била мека, това ще доведе до повишена активност на популацията от кърлежи.

Според публикацията, малките кръвопийци стават значително по-активни при външна температура от осем градуса и нагоре. Паякообразните хапят предимно сутрин и в ранните вечерни часове. А специалистите напомнят, че сезонът им е от април – май до юни и в края на лятото и началото на есента (август – октомври).

Кърлежите обитават тревистите площи или се намират върху листата и разпознават потенциалните жертви по специални аромати, телесна топлина или вибрации.

Според СЗО в слюнката на кърлежите се съдържа вещество, което действа като обезболяващо, затова в момента на ухапване, не може да усетим болка. Парене или сърбеж може да усетим на по-късен етап.

Ето защо, ако сме решили да се разходим сред природата, трябва да вземем със себе си репелент против кърлежи и на всеки 2 до 3 часа да проверяваме дрехите и кожата си. Като допълнителна превенция може да носим цветни или светли дрехи с дълги ръкави и крачоли, високи обувки и високи чорапи.

При ухапване от кърлеж трябва незабавно да потърсим медицинска помощ и да не премахваме кърлежа с ръце, а бавно и внимателно във вертикална посока и с помощта на пинцета.

Добри причини за имиджово видео

Ако една компания иска да се открои от тълпата, е необходима изобретателност. Имиджовите филми, които вече са се наложили за маркетинг чрез съдържание, са доказан и успешен маркетингов инструмент.

Какво представлява имиджовият филм?
Имиджовите видеа имат за цел да покажат компания или свързани продукти или услуги от най-добрата им страна. Кратките филми създават образ, който се предава на публиката чрез звук и изображение. За да привлекат интереса на потенциалните клиенти, повечето имиджови филми в наши дни са дълги само няколко минути.

Най-важните предимства с един поглед:
На аутсайдерите често им е трудно да се идентифицират с дадена компания. С изключение на името и бегли факти, потенциалните клиенти обикновено не знаят какво стои зад една компания. По този начин компаниите често изглеждат недостъпни.

Но ако искате да спечелите бъдещи клиенти, трябва да преодолеете това препятствие. Следователно предприятията или корпорациите, които комуникират честно с потенциалните си клиенти, се считат за популярни и вдъхват доверие.

Имиджовият филм предоставя автентична представа за корпоративната философия и свързаните с нея дейности. Ето защо, добър избор са интервюта със служители или управляващи директори, които дават повече представа за ценностите на компанията. Видеозаписите на отделни работни процеси или производствени процеси също създават доверие и прозрачност.

Пролетна разходка в Музейко разказва историята на Насекомо

Наскоро заведох племенника си в Музейко. Харесвам това място. Едно от малкото, създадени с мисъл и смисъл. Помислено е за най-малките, за по-големите и за най-големите. Признавам си, че дори и на мен ми е интересно да поиграя с някои от инсталациите и да проверя например колко килограма бих бил, ако живеех на Марс.

Този път ни посрещна надпис „Приятно ни е да се запознаем! Ние сме NASEKOMO“. В първия момент се почувствах объркан. За какви насекоми става въпрос? Нали сме в образователен музей? След това осъзнах, че ученето е част от цялостната програма на Музейко и то обхваща разнообразни теми. Колкото по-широки знания получи детето за света, толкова по-любознателно ще расте.

„Виж!, Виж!“, задърпа ме моят племенник и ме заведе пред огромен буркан, пълен с червейчета. Оказа се, че това са ларви на тропическата муха Черен войник. Научихме за целия кръговрат на живота ѝ: от снасянето на толкова миниатюрни яйца, до порастването им 10 хиляди пъти в рамките на 10 дни, докато достигнат предкакавидна фаза (и такива видяхме – ларвите, преди да станат какавиди, са по-малко подвижни и доста по-тъмни на цвят), след което „заспиват“, тоест, превръщат се в какавида. „И как се събуждат?“ попита модераторът от образователния щанд. А децата, заедно с племенника ми, се чудят с широко отворени очи: Как? „С крила!“ отговаря модераторът: „Това се нарича метаморфоза“.

Чудна история за промяната, за кръговрата в природата, за това как нищо не се губи и как хората и насекомите живеят в унисон, за който дори не подозираме.

Направи ми впечатление и още нещо: как един бизнес, за да обясни своята история, помага за разширяване на детския кръгозор. Иска ми се повече бизнеси да правеха така. Щеше ми се Музейко да не разчита предимно на чужди субсидии, но и на подкрепата на българските компании, осъзнали, че без образование няма бъдеще и за техния бизнес.

Иначе ето какво научих за екзотичния бизнес на „Насекомо“ покрай малкия си придружител: Това е наскоро създадена компания, която произвежда протеин от ларвите на тропическата Black Soldier Fly. Използва се за фуражи и храни за домашни любимци. В бъдеще извличането на протеини от насекоми ще спести изсичането на хиляди декари гори и безсмисления улов на тонове риба.

Предвиждат се времена, когато изхранването на населението на земята ще е жизненоважен приоритет. Надявам се да не доживеем подобни времена. Но винаги е по-добре да сме подготвени. Бъдещето е вълнуващо, особено ако знаем как да се погрижим за него. Браво, Музейко! И този път научих нещо ново.

Закупуване на остров – какво трябва да знаем? (част 2)

Предния си блог завърших със заключението, че всеки може да си закупи собствен остров. Днес ще продължа темата с това, какво трябва да вземем предвид, за да се доближим до тази мечта? Ето няколко наистина практични съвета в случай, че сте решили да закупите остров през новата година.

• Трябва да уточните дали изобщо можете да получите разрешение за строеж на този остров. Защото да се наложи да живееш като Робинзон Крузо в дългосрочен план може бързо да превърне мечтата в кошмар.
• Наличието на медицинска помощ е от съществено значение. Трябва да има предвидени въздушни, земни или водни коридори за бързото и лесно пристигане на спешен екип.
• Самата природа също може да бъде решаваща. Местните животни като отровни змии или насекоми могат да превърнат острова в кошмар.
• Достъпът до острова е друг изключително важен аспект. Ако няма пристанище или място за кацане, стигането до там става много сложно.
• Прясната вода също е от основно значение. Дори и за известно време да можете да се справите без неща като телефон, електричество и т.н., когато става въпрос за вода, ситуацията е много различна.
• Климатът също играе важна роля. За закупуване се препоръчват само острови с умерен климат. Трябва внимателно да следите и прогнозата за времето.

Не на последно място, тук трябва да се изчисти един мит. Много хора погрешно вярват, че животът на остров е напълно изолиран, но разбира се почти винаги има съседи и други хора наблизо. Това е хубаво нещо, в края на краищата вие сами сте зависими от пазаруването на хранителни стоки, гориво и т.н. Може да има и нежелани гости като разбойници и пирати: затова дори и да можете да си го позволите, никога не трябва да обзавеждате имота си на остров твърде луксозно.

Частен остров не само за VIP личности (част 1)

Моята къща, моята кола, моят остров. Прави ли ви впечатление, че въпреки пандемията и кризата много световни, а и някои наши популярни личности, бягат от мрачната действителност на някой красив екзотичен остров? И докато някои са просто на почивка, други са собственици на мечтания оазис.

Притежаването на частен остров бързо се превръща в задължителна за VIP персони и милиардери. Поверителността, изключителността на напълно частна зона само за приятели и семейство: Но частният остров не е само идеалното убежище за звездите. По света има много малки частни райски места като Карибите – далеч от всичко и достъпни за всички. Е, почти всички.

Модата на частните острови процъфтява през последните години. В миналото малцина са притежавали частен остров. Може би най-известният от тях е Аристотел Онасис, гръцкият корабен магнат, който купи остров Скорпиос и се ожени за своята съпруга там. Първата холивудска звезда, която купи частен остров, беше Марлон Брандо. Неговият остров е Тетиароа във Френска Полинезия.

Днес купуването на остров е почти навик. Списъкът с ВИП лица и милиардери, които притежават частен остров, е дълъг. Понякога служи и като луксозен подарък. Например Анджелина Джоли подари на бившия си съпруг Брад Пит остров Петра във формата на сърце и с два имота от любимия му архитект Франк Лойд Райт за неговия 50-и рожден ден.

Според проучване на Scenari Immobiliari броят на островите за продажба се е утроил през последните няколко години, докато цената им намаляла. Значи има острови на цена от около 50 000 евро. Остров Чандлър в американския щат Мейн дори може да се вземе за по-малко от 30 000 долара. Така че не е нужно да сте мултимилионер, за да изпълните мечтата си да притежавате собствен остров.

Плюсове и минуси на фет бърнърите

Като всеки продукт, фет бърнърът има своите предимства и недостатъци. Едно от основните предимства е метаболизмът на мазнините в тялото, тъй като той може да бъде катализиран и подобрен от различни вещества.

Недостатък обаче е, че положителният ефект все още не е медицински доказан. В същото време може да има и странични ефекти или дори различни взаимодействия, когато се приемат и лекарства.

Страничните ефекти идват най-вече от кофеина в хранителната добавка, тъй като високата доза може да причини тремор и тахикардия – следователно други продукти като енергийни напитки, кафе и кола не трябва да се консумират. Реакция на свръхчувствителност също не е необичайна, тъй като различни продукти (особено под формата на капсули) също имат определено количество люто чили, което също съдържа алергени (капсаицин) и затова трябва предварително да се провери съвместимостта.

Как е възможно естественото изгаряне на мазнини? Фет бърнърите се използват само като добавка, за отслабване е необходима физическа активност. 10 000 стъпки на ден, ходенето на фитнес, плуването и всички други спортни и здравни дейности водят до здравословно и постепенно изгаряне на мазнини и топене не килограми.

Тази основа може да се използва за оптимизиране на метаболизма на мазнините. Очевидно помага, ако се консумират по-малки хранения през целия ден, те също трябва да съдържат известно количество витамини и минерали. Освен това е необходим висококачествен протеин, който тялото може лесно да използва и който в резултат произвежда хормони, които движат метаболитния процес напред. Разбира се, винаги трябва да се избягват висококалорични ястия или напитки със захар.

Краят на света или поуките от 21.12.2012 (част 2)

Здравейте, приятели. Тези от вас, които следите блога ми, сигурно вече сте прочели първата част от темата. Може би ви се струва странно, че повдигам въпроса след толкова много време, но за много хора той продължава да бъде актуален и днес. Така че смятам, че разсъжденията ми въобще не са закъснели. Затова направо продължавам със следващата поука от тогавашните събития.

Може да се каже, че разбрахме още нещо за себе си – копнеем за ирациалното. Технологиите и науката направиха живота ни по-удобен, по-безопасен и дори по-забавен. В същото време обаче, забравихме за романтизма на митичното, непознатото. Ето защо смятам, че възприемаме събития като 21 декември 2012година като прекрасна възможност да бъдем ирационални отново, поне за малко. Защото обичаме да има доза мистицизъм, ей така, за разнообразие.

А спомняте ли си, че за повечето хора беше по-правдоподобно да повярват на маите, отколкото в мнението на авторитетни учени, които убеждаваха, че нищо лошо няма да се случи. Разбира се, не е задължително да се доверяваме на напълно непознати, пък били те и учени. Предпочитаме да възприемаме нещата през собствената си призма и да си правим собствена преценка.

Друго, което мога да кажа е, че явно обичаме теориите на конспирациите. Например кацането на Луната е лъжа, 11 септември беше инсцениран и рептили управляват света. Може би тези теории ни дават усещане за превъзходство в един неуправляем свят и създават чувство за общност сред съмишлениците.

Смятам да спра дотук, за да не ви отегча, но ще ми бъде интересно да науча и вашето мнение.

Краят на света или какво научихме от 21 декември 2012 (част 1)

Спомняте ли си датата 21 декември 2012 година, отбелязана в календара на маите като края на света? Почти 10 години по-късно, буквален край така и не настъпи, макар смутната ситуация, в която живеем от година и половина. Въпреки това, все още може да извлечем няколко важни поуки от шума около злокобната дата.

Може да потвърдим например, че всеки вижда света по различен начин. Никой не знаеше какво точно ще се случи на 21 декември, но сценариите за Деня на страшния съд заливаха масовото пространство и социалните медии. Спомням си, че основните теории бяха за ядрена война, нашествие на извънземни или падане на астероид.

И докато някои чакаха Ада на земята, то по-оптимистичните съвременници тълкуваха събитието в календара на маите като положително и шанс за ново начало. Така научихме, че всеки живее в свой собствен илюзорен свят, създаден въз основа на собствената си история, възгледи и възприятия.

А не беше ли странно, че се страхувахме от нещо, което според мен, дори не разбрахме правилно. Не бяхме убедени на 100%, че точно това предсказва календарът на древна, изчезнала цивилизация. Масовата истерия обаче, се разпространи главоломно. Също като корейския хит Gangnam Style. Това ни показа, че живеем в глобално общество и без значение къде и кога се случва нещо, то може да обхване целия свят.

Потвърдено: Видеоигрите са полезни

Алилуя! Най-хубавата информация, която прочетох днес и веднага бързам да споделя с вас – видеоигрите са полезни. Значи всички прекарани часове пред монитора не са били напразни. Оказа се, един вид, че както аз, така и много мои връстници, наши предшественици и бъдещи последователи всъщност не сме си губили времето в убиване на зомбита, а сме спортували.

Извинете превъзбудата ми, сега ще ви обясня по-ясно. Според проучване, с което може да се запознаете ТУК, мастърите на джойстика всъщност успяват по-успешно да се адаптират към нови и различни ситуации в движение. Освен това, геймърите по-бързо усвояват умения и знания, тоест развиват мозъка си по-добре.

От моята лична позиция пък мога да оборя и твърдението, че видеоигрите пречат на социалните контакти. Всъщност едни от най-близките ми приятелства и то още от детство, са се зародили покрай общото ни хоби и страст.

Противно на очакванията, че с видеоигри се затъпява, всъщност, единствената отрицателна следа от тях е, заседналият начин на живот. Но и тук има светлина в тунела. Изследователи от университета в Бат препоръчват да се набляга на активните видеоигри – тоест при тях играчите, за да отбележат точка например, трябва да се раздвижват и изправят.

Същите учени са установили, че по този начин заниманията са сходни с тези от пътеката за бягане. Кръвното налягане, сърдечната честота и количеството кислород са почти идентични, ако трябва да бъдат съпоставени двете активности. Колкото и нереално да звучи, видеоигрите са подходящи и за страдащите от Диабет Тип 1, защото спомагат за спадането на кръвната захар.

Многобройните ползи от плуването

Лятото за мен е синоним на топли дни, студени коктейли и разхлаждащи забавления – като плуване например. Всички сме наясно с многобройните ползи за здравето, които ни носи този воден спорт. То укрепва ставите, влияе положително и на сърдечно-съдовата система. Но знаете ли, че плуването може също да повиши самочувствието ни, да ни направи по-интелигентни или дори да ни поддържа млади? Нека видим как и защо.

Последните проучвания на Университета в Западна Австралия показват, че спортът за издръжливост или редовните упражнения увеличават броя на мозъчните клетки и насърчават създаването на нови невронни връзки. Или с други думи – спортът, в случая плуването, ни прави умни. Когато страдаме от психологически стрес, мисленето и познавателните ни способности са ограничени, тъй като тялото ни е в режим на криза и се фокусира предимно върху основните функции. Това означава: колкото по-балансирани и спокойни сме, толкова повече може да направи умът ни, което например ни позволява да бъдем по-креативни.

Самочувствието също играе важна роля за нашето психическо благосъстояние. Четох, за скорошно проучване на Университета в Австралия, според което младите плувци са по -уверени от връстниците си, които не практикуват водни спортове. Дори ако причините за това все още не са окончателно изяснени, се предполага, че това се дължи на факта, че водата е естествено неизвестна среда за хората. Ако обаче я опознаем, напускаме зоната си на комфорт или я разширяваме, което от своя страна се отразява положително и на самочувствието ни.

А като говорим за самочувствие, какво би повлияло по-добре от това да изглеждаме млади и свежи? И в този случай не е нужно да търсим далеч, за да намерим еликсир, защото най-близкият басейн може да служи за тази цел, ако го използваме редовно. Научно потвърдено е, че хората, които плуват редовно, изглеждат и се чувстват с няколко години по-млади от своите връстници.

Учените предполагат, че това се дължи на многобройните ползи за здравето, които плуването носи със себе си: положителни ефекти върху кръвното налягане, нисък холестерол, укрепване на сърцето и централната нервна система и подобряване на когнитивните ни умения.

Коя е „щастливата“ храна през лятото? (част 2)

Посрещнахме лятото, а кои храни през топлите дни ни правят щастливи? Сигурен съм, че на повечето от вас първата асоциация е сладолед. Да, той е вкусен и ни охлажда, но плодовете си остават класика.

В допълнение към вече споменатите в предния блог банани, също ананаси и киви, през лятото ни радват пъпеши, ягоди, грозде, лимони, лайм и грейпфрути. Прясно приготвените сокове или смутита (направени от някои или повече от споменатите съставки) също са идеални за охлаждащ ефект, когато температурите минат 30 градуса. Тези вкусни летни деликатеси са перфектни храни, които ни правят щастливи. Те имат и друго общо нещо – осигуряват на организма много ценни течности, които са особено важни през топлите месеци на годината.

А знаете ли колко течности трябва да поемаме на ден, за да се чувстваме добре и щастливи? В зависимост от активността, трябва да е около 2-3 литра. Основното правило за здрав възрастен е около 35 ml на килограм телесно тегло. Ако това ни се струва много, ето добра новина: Всичко се брои до това количество, не само вода, но и кафе, фрешове, смутита или по-течни храни.

Специалистите препоръчват да не се опитваме да поемаме голямо количество течност в определен момент от денонощието, за да получите съответното дневно количество. Трябва просто да разпределим приема на течности добре през целия деня. Пиенето сутрин е особено важно, тъй като тялото обикновено е леко дехидратирано след нощен сън. Що се отнася до ежедневната хидратация, някои хора намират за полезно да поставят голяма бутилка с вода пред очите си и да си поставят за цел да я изпият до края на дена. Което е добре, но не бива и да се насилваме.

Различните храни се състоят до голяма степен от вода. Например ябълки и картофи съдържат над 60%, пъпеши и краставици дори над 95%.

Като цяло може да се каже, че достатъчният прием на течности насърчава концентрацията, снабдява мускулите и органите с хранителни вещества и по този начин увеличава физическата работоспособност и устойчивост. В комбинация с щастлива хранителна диета, редовният прием на течности също увеличава умствената дейност.

Храната, която ни прави щастливи (част 1)

Храната е щастие. Особено ако е здравословна, балансирана и естествено – вкусна. Освен че ни зарежда с енергия и витамини, тя може да повлияе много и върху това да се почувстваме щастливи. И не говоря само за шоколада например, който се е доказал като източник на допамин и серотонин. Четох наскоро едно изследване, което доказва, че храни като риба, бяло месо, зеленчуци, бобови растения, плодове също оказват подобен ефект.

Питате ли се защо това е така? Какво се случва в тялото ни по време и след консумация? В резултатите от изследването се споменава, че избрените по-горе храни, които са особено богати на протеини, съдържат аминокиселината триптофан. По време на храносмилането този протеинов компонент се превръща в серотонин – известен също като хормон на щастието.

Той има изключително положителен ефект върху човешката психика. Това ни повдига настроението, прави ни балансирани и спокойни. В допълнение, споменатите храни имат и други хранително-физиологични предимства, поради което те трябва да бъдат неразделна част от здравословното хранене.

Сред моите лични фаворити са бананите. Те покриват около 20% от дневната ни нужда от калий, 10% от потребността от магнезий и поне 15% от витамин С.

Също авокадото, което почти не съдържа въглехидрати. Освен това е много засищащо и може да се консумира както самостоятелно, така и като съставка към салати, гарнитури и други ястия.

Орехите пък са универсална храна. Богати са на омега-3 мастни киселини, протеини и въглехидрати. Съдържат също калий, който укрепва сърцето и цинк, който е полезен за черния дроб, кожата и косата. През лятото са особено популярни в комбинация със свежи салати или десерти.

Съветвам ви да изпробвате още днес някоя лесна рецепта с тези храни и да си набавите дневната доза здраве и добро настроение.

Розовата сватба на Кейт и Уилям

Любовта се носи във въздуха, а днес се усеща особено силно в любимото ни кралско семейство – това на Уилям и Кейт. На 29 април двойката отбелязва своята десета годишнина брачен живот, или както казваме у нас – Розова сватба.

Херцогът и херцогинята на Кеймбридж изглеждат като олицетворение на идеалното семейство. На всяка снимка или публично събитие, на което присъстват, те се гледат с такава любов и нежност, че е трудно човек да остане безразличен към тях.

Макар драматичните събития, които сполетяха кралското семейство за кратък период от време, Уилям и Кейт показаха достойнство и доказаха, че могат да устоят на всяка буря, щом са заедно и се подкрепят.

Историята на любовта им започва през далечната 2001-а година. И двамата учат в университета „Сейнт Андрюс“, а първата им среща на модно ревю в учебното заведение. Две години след този момент, те вече са двойка, но връзката им преминава много възходи и падения, като стигат дори до раздяла след като не успяват да се справят с медийния интерес. За щастие, това не трае дълго и любовта им побеждава отново.

През 2010-а идва дългоочакваната вест за годежа на Кейт и Уилям. Последвалата сватбена церемония е изпълнена с пищност и красота, и предизвиква интереса на милиони зрители по целия свят.

Към днешния момент двойката вече има трима наследници – принц Джордж, принцеса Шарлот и принц Луи. Семейството е еталон за хармонични отношения, толерантност и чиста любов. За тях смело мога да кажа, че любовта им отива.

А вие как мислите?

Твоето куче те разбира

Кучетата не могат да говорят, но разбират много. Това не се отнася само за често срещаните команди като „Седни!“ или „Донеси!“, но също така и за невербалната комуникация. Например животните могат да разберат само от изражението на лицето на собственика си дали е в добро настроение или е недоволен. Любопитно, нали?

Но дали кучетата разбират също, че техните стопани могат да имат различни мисли и да изпитват различни чувства, отколкото те могат да възприемат? С други думи, принадлежат ли към елитния животински клуб с така наречената Теория на ума, в който, образно казано, членуват някои видове маймуни и делфини?

Отговора се опитват да дадат няколко изследователи на животинското поведение от университета в Будапеща. Открих информация, че те са наблюдавали поведението на над 50 кучета в ситуации, в които животните искат нещо различно от собствениците си.

Първото нещо, което са направили, е било да дадат на кучетата избор между играчка и гривна. Очаквано, животинките намерили играчката за по-интересна. След това кучетата са били разделени на две групи. В първата група собственикът споделя предпочитанията на кучето си към играчката. Животното гледало как стопанинът му се смее на играчката и е ентусиазиран. А от друга страна, той подхождал към гривната с отвращение.

Собствениците на кучетата от втората група се държали точно по обратния начин. Те изявили предпочитание, различно от това на кучето им. Например намерили играчката за отблъскваща, но били ентусиазирани от гривната.

След това всички собственици поставили двата предмета на висок перваз на прозореца, където кучето им не може да ги достигне. Кучетата от първа група, където собствениците бяха споделили предпочитанията на домашния си любимец, са вперили поглед в играчката. Животните от другата група пък гледали напред-назад между двата обекта. Така че, предпочитанията на собствениците им повлияли на поведението им.

Интересно ми стана, че при подготовката на експеримента си, унгарските учени са използвали методи за изследване на способностите на деца, които все още не могат да говорят и следователно не могат да изразят устно това, което мислят или чувстват. В едно от тези проучвания деца на година и половина били помолени да дадат броколи или бисквитки на възрастен. Ако знаели, че той предпочита да яде зеленчуци, всички малчугани са предлагали броколи. Дори и самите те да предпочитат бисквитките.

Нека бъдем по-щастливи

Едно от нещата, които си обещах в новогодишната нощ, беше да бъда по-щастлив и да не приемам ежедневните радости за даденост. Днес, почти два месеца, по-късно, се стремя да постигна целта си, правейки малки стъпки към нея.

Какво всъщност е щастието? Може ли да се тренира? От какво се влияе? Вярвам, че за всеки щастието е относителна величина. Някои се радват на тихия пролетен дъжд, други намират очарование в собствената си компания в уюта на дома и с хубава книга в ръка. За трети щастието идва с дългоочаквано телефонно обаждане и гласа на любим човек.

Каквото и да е за вас щастието, помнете, че не е задължително то да се изразява в скъпи вещи или материални неща. Вярно е, че в повечето случаи се концентрираме в негативното. Явно така е устроена човешката природа. Обръщаме повече внимание на краткотраен неуспех, съдим строго себе си или пък търсим причина за негативните си чувства в околните. Всичко това е погрешно схващане.

Замислете се колко много неща има, за които да бъдете благодарни и в които да намирате щастието всеки ден. Знам, че може би ви звуча клиширано, но вие сте щастливи дори, че имате възможността да отделите време и имате способността да прочетете тези редове.

Щастливи сте, че всяка сутрин се събуждате, че може да се насладите на сутрешното си кафе, наблюдавайки изгрева. Че имате семейство и приятели, на които държите и които държат на вас. Щастливи сте, че имате работа, че има какво да сложите на масата си и какво да облечете на гърба си.

Сега затворете очи, почувствайте удовлетворението от всичко ценно и нематериално, което притежавате и благодарете за него. Вече сте по-добре, нали?

Предисторията на Дракула (част 2)

Дракула – име, което всява ужас и днес. Име, станало нарицателно на злото в най-чистия и пълния му смисъл. Име на човек или създание, чието съществуване отричаме, но въпреки това потръпваме при споменаването му.

Образът на Дракула се базира на реална историческа личност – владетелят от Влашко Влад Цепеш. Дали наистина е бил толкова жесток и е станал първият вампир, или образът му е несправедливо опетнен, си остава загадка и поражда дълга полемика, на която няма да се спирам. Всеки има право да вярва във и на каквото си пожелае. Факт е обаче, че филмите, книгите и историите за Дракула не остават безпристрастие у никого, докоснал се до тях.

Нима никога не ви се е искало да разберете истината за него? Е, може би имате възможност чрез сравнително новия готически роман „Дракул“. Той описва предисторията на романа „Дракула“, като разкрива много факти за същността му, както и за тази на неговия автор Брам Стокър.

Историята не се развива много динамично, а постепенно и поетапно разкрива няколко сюжетни линии. Лично на мен този подход ми допадна. Хем ме държеше в напрежение, хем ме оставяше да си отдъхна. Сюжетната линия се въртеше около самия Брам. На 7-годишната възраст от болнаво дете, на прага на смъртта, той се излекува като по чудо, благодарение на тайнствената му бавачка Елън. Може би вече се досещате каква/какво е тя …

Постепенно животите на Брам, Елън и Дракула се преплитат и се разкриват много любопитни факти, разясняват се други и се пораждат нови въпроси и разсъждения над историята.

Няма да ви разкривам повече от сюжета, за да не разваля удоволствието на тези, които смятат да се потопят в тъмните дебри на историята. Моето лично мнение е, че си заслужава да бъде прочетена и няма да сгрешите ако го направите.

Предисторията на Дракула (част 1)

Чели ли сте скоро книги, които не ви оставят да заспите. Буквално. Защото са увлекателни, защото искате да научите и попиете историята на един дъх и в същото време, защото са наистина страховити.

Точно тези смесени емоции изпитах и аз, прочитайки романа „Дракул“, описващ предисторията на Дракула и създаден по автентични (поне така се споменава) бележки на Брам Стокър.

Книгата бях загледал още щом излезе, но все отлагах да си я взема. Признавам, че „Дракула“ ми е сред любимите романи, харесвам и филмите за Господарят на мрака. Но представата за предисторията му, като че ли подсъзнателно ме притесняваше. Не исках да си разваля впечатленията или пък да си изгубя времето с нещо статистическо или скучно-документално. Не бях прав.

„Дракул“ сама ме намери, като за моя голяма изненада, се оказа, че е сред коледните ми подаръци под елхата. Любопитството в мен надделя и нямах вече оправдания да я отлагам. Започнах я още същата вечер и повярвайте ми, стоях буден цялата нощ, за да чета. „Изядох“ я за по-малко от седмицата, а историята още ме вълнува и поражда различни мисли в главата ми. Затова реших тук да споделя общото си впечатление.

Романът е готически. Негови автори са Дейкър Стокър и Джонатан Баркър. Съвместната им работа се базира на автентични записки от Брам Стокър, които всъщност е трябвало да бъдат първите 100 страници от шедьовъра му „Дракула“. В тогавашните дни, те са отхвърлени от издателите, поради ред причини, една от които е предотвратяване на паника и всяване на страх у хората.

Моят четириног приятел

Много мислих над въпроса, дали да си взема куче. От известно време ми беше станало фиксидея, постоянно четях в интернет за различните породи и се чудех коя би пастнала идеално на личността ми. Спрях се на питбул, за да опровергая всеобщото мнение, че това е една от най-злобните и рискови породи.

Така през далечната 2012 година семейството ми се сдоби с нов член – Кай, породист тигров питбул (или по-скоро едномесечна пухкава топка). Изключително възпитан и добродушен, той показа на мен, а и на останалите, че когато едно куче е обградено с любов и грижи, няма как да бъде лошо. И до ден днешен не съжалявам, че избрах точно него.

Кай обожава разходките из гората и като на всяко куче играта с хвърлянето на пръчка му е любима. Той обича децата, държи се приятелски с хората и не лае по другите кучета. Единствената му слабост е храната, обожава да яде непрекъснато. Вече е на осем години, не е чак толкова енергичен, както някога, но има предостатъчно енергия, спрямо годините си.

Цялото ми семейство го обича и той стана пълноправен негов член още от първия ден, в който дойде при нас. Силен характер и голямо добро сърце, това е моето кучето на име Кай. Обичам го.

За банковата карта и насълзените очи

Напоследък все по-често чета за бума на измами с банкови карти. Предвид ситуацията, в която се намираме от разпространението на Covid-19, все по-често пазаруваме или плащаме сметките си онлайн. Това обаче, е истински рай за измамниците, които развиват своята креативност до неподозирани висоти, за да се докопат до сметките ни.

Разбира се, в интернет има достатъчно добри съвети за това как да се предпазим от измами и аз съвсем отговорно се запознах с тях. Един от тях казва, че трябва внимателно да проверяваме банкомата за скрити сканиращи устройства, а знак за нередност е затегнатият или разхлабен слот за карта. Въоръжен с тези знания, аз стриктно ги прилагам.

През уикенда обаче се случи нещо, за което не бях съвсем подготвен. Трябваше да изтегля определена сума, за да покрия някои разходи. Отидох до банкомата и се опитах да сложа картата си в слота, но той не я приемаше. Стори ми се, че е доста затегнат и като че ли нещо се намираше в него. Картата ми беше влязла до половината и веднага я дръпнах. В този момент банкоматът „изплю“ друга карта отвътре.

Първоначалната ми реакция беше да я взема и да се бадя в полицията. Не исках да я оставям там, защото не знаех в какви ръце може да попадне. Другият вариант беше да се обадя в банката, която я е издала и да съобщя за случая, а те да вземат съответните мерки. Не бях сигурен обаче, дали и до колко часа работят през почивните дни.
Бях пред дилема и се огледах наоколо. До банкомата имаше хранителен магазин и импулсивно влязах, за да попитам дали някой се е оплакал, че картата му е била „изядена“.

За моя голяма изненада вътре стоеше възрастна жена, с маска и насълзени очи, а продавачката се опитваше да я успокои, търсейки нещо в телефона си. Да, нейната карта бях намерил. Върнах я. Не мога да преценя кой от двама ни беше по-щастлив – тя, че картата е намерена и никой не е злоупотребил с нея, или аз, който изпитах най-голямото удовлетворение да върна усмивката и надеждата на някого.

Не можеш да ѝ устоиш

Напълно е възможно още първите редове от този текст вече да предизвикат желанието да отворите широко устата си и да вдишвате и издишвате дълбоко. Прозяването е толкова заразно, че може да бъде предизвикано не само чрез наблюдение или звук, но дори и чрез четене на думата или просто мислене за нея.

Явлението се наблюдава по-добре в групи. Например ако някой започне да се прозява, скоро голяма част от присъстващите ще последват примера.

Фактори като стрес, скука или глад също могат да бъдат причина за прозяване. Изследователите са забелязали, че хората често се прозяват преди екстремно преживяване или преди важни изпити. Следователно, прозяването не може да се обясни само с умора.

Съществуват някои опити за обяснение на учените, които отчасти вече бяха опровергани. Такава е хипотезата, че прозяването служи за снабдяване на мозъка с кислород. Американският психолог Робърт Провайн обаче доказа, че съдържанието на кислород във въздуха няма влияние върху прозяването.

Друга често срещана теория е, че прозяването те събужда. Швейцарски изследователи обаче показват, че прозяването не променя мозъчната активност. Тази теория се подкрепя от факта, че ние се прозяваме по-често, когато сме отегчени или уморени. Така че може да служи за повишаване на вниманието. В допълнение, прозяването често е придружено от разтягане, което води до повишаване на кръвното ни налягане.

Последното обяснение за прозяването е, че трябва да охлажда мозъка. Изследванията показват, че плъховете се прозяват, когато мозъчната им температура се повиши. Прозяването кара отново да намалее. Хората също се прозяват по-рядко, когато външната температура е по-висока от телесната.

Каквато и да е причината, едно е сигурно и няма нужда от научни доказателства – не можем да устоим на прозявката.

Работа след отпуската? Няма проблем

Напоследък все по-често се говори за негативните емоции, които причинява процесът на адаптация, когато се върнем на работа след почивка. Четох, че по наблюдения от психолози, много хора изпадат в лека депресия, стресират се или започват да получават паник атаки.

Нормално е пренастройването от почивка към ежедневните задачи да се случва трудно, но знаем ли как да облекчим този процес?

Една от най-големите грешки, които допускаме, е да започваме големи проекти или да наваксваме с множество задачи още в първите работни дни. Така си навличаме от една страна апатия, а от друга изпадаме в стресови състояния и несигурност за справяне с работния процес.

Специалистите съветват да започнем с по-къса работна седмица и леки задачки, докато се адаптираме напълно и се почувстваме сигурни във възможностите си. Така, вместо от понеделник, можем да се върнем в офиса от сряда. А вместо с куп телефонни разговори, имейли и срещи, да започнем с преглеждане на предстоящите задачи и тяхното подреждане по приоритети.

Друг похват е, след работа да се виждаме с приятели, за да се отпуснем и разсеем от изминалия ден. Ако пък имаме хоби – още по-добре. Арт заниманията са най-полезната терапия за релаксация и освобождаване на ума.

И накрая един бонус съвет – нека не чакаме цяла година за една почивка. По-честите и по-кратки отпуски ни помагат да си починем и не влияят стресово на психиката ни.

Изгуби ли се магията на пътуването на стоп?

Лято е и най-после дойде моментът да планирам почивката си. Замислих се как днес всичко се случва само с няколко клика от смартфона. Избираш си дестинация, резервираш хотел и в уречения ден потегляш с личния си автомобил. Толкова е лесно и … безинтересно.

Спомних си тийнейджърските си години и как тогава пътуването на стоп беше нещо нормално. И аз съм го правил, дали защото ми се е налагало понякога или заради емоцията, не мога да кажа вече. Може би е било странна смесица от двете неща. Често се случваше да се натъкна на „конкуренти“ по пътищата. Винаги обаче проявявахме „колегиалност“ един към друг и не си спомням случай да сме си пречили. Тогава това беше нашата социална мрежа, но много по-истинска от днешната в Интернет.

Едва ли има някой, който да е пътувал на стоп и да забрави емоцията, тръпката от неизвестното. Неписано правило гласи, че щом си на пътя и вдигнеш палец нагоре срещу преминаващите автомобили, трябва да очакваш неочакваното. Пътуването на стоп може и да не ти гарантира по-бързо придвижване до желаната дестинация, но винаги идва с поне една интересна история. А за тийнейджърите това е напълно достатъчно и в това остават влюбени за цял живот. Луда любов е това, неразумна, импулсивна и младежка, но една от най-истинските.

Напоследък все по-малко хора виждам, които чакат край пътя с вдигнат палец. Сега на мода са споделените пътувания, които се уговарят онлайн и не крият рискове. Сигурно пак човек може да срещне интересни хора или да преживее вълнуваща случка, но тръпката не е същата. Няма я изненадата, няма я неизвестността и най-вече липсва магията.

Е, палец нагоре за личните автомобили, споделените пътувания и убитата романтика.

Един ластик върши чудеса

Предполагам, че повечето вас, които четете блога ми, прекарвате голяма час от деня си седнали. В комбинация с неправилната поза от постоянното взиране в дисплеи и монитори, подлагаме гръбнака си на сериозно изпитание. Именно тези ежедневни рутини довеждат и до болки в гърба. Тъй като е трудно в динамика на деня да ги контролираме, то може да направим нещо, което да ги облекчи – тренировки с ластици.

Чували сте за спорт с ластици, които най-вече са приложими за оформяне на седалищните части и бедрата. Днес обаче ви представям и една друга алтернатива за тренировка на горната част на тялото. Тя е подходяща както за мъже, така и за жени, които искат да премахнат сковаността си и да укрепнат гръбначните мускули.

Интересното тук е, че самите упражнения се правят със собствена сила, тежест и … ластици. За подобен вид тренировка ластици можете да намерите в големите спортни магазини. Там ще се сблъскате с разнообразие от видове, големини и натоварване. Препоръчвам като за начало да използвате ластик с дължина от 104 см и тежест от 9 до 15 кг. В по-късен етап можете да увеличите съпротивлението до 25 или 35 кг.

Добавям ви линк с видео упражнения, които аз смият правя поне веднъж на ден. Не отнемат много време, а резултатът е чудесен. Препоръчвам го на всички офис хора и такива с болки в гърба.

https://www.youtube.com/watch?v=RqT0kT3up9c

Поезия и още нещо

Напоследък разполагам с все повече време за преоткриване на нови светове чрез книгите. През годините съм чел различни жанрове, автори и истории. Сега обаче съм запленен от магията на поезията. Ако трябва да съм по-конкретен – на българската поезия, и в частност – творбите на П.К. Яворов.

При последното ми случайно посещение в близката книжарница попаднах на една малка книжка, поместила лиричните стихотворения на Яворов. Заедно с тях обаче се разказва и любовната история на живота му, преминала през сърцата на три жени. Първоначално ми се стори, че книгата е прекалено романтична, но грешах. Разкри ми и още един пласт.

Заглавието, с което се сдобих, е „Не бой се и ела“ и носи красивото подзаглавие „Любовта на поета в стихове и писма“. Предполагам, че от тук се досещате как са структурирани текстовете в книгата. В началото започва с бързо преминаване през любовния живот на Яворов, началото на пътя му, на писателската му кариера, на най-възвишеното чувство на света и на края му.

След това кратко въведение следва авантюрата му с Дора Габе, стиховете, повлияни от чувствата и терзанията им и част от автентичните им кореспонденции. Следва дълбоката и скандална история с Мина Тодорова. В тази част има поместени повече писма и стихове и, разбира се, любимото на всички – „Две хубави очи“. Накрая е върхът и краят с Лора Каравелова. Отново се следва същата структура и е поместено незабравимото поетично произведение „Стон“. Важно е да отбележа, че в цялата книга има публикувани действителни снимки, писма и картички.

Преминаването през творбите на Яворов е винаги възвишено, но това, което ми направи истинско впечатление и ме докосна, бе добавянето на оригинални материали. По този начин се чувстваш сякаш имаш истински досег с нещо много ценно. Повярвайте ми, когато видите почерка, избора на картичка и структурирането на самите текстове, разбирате много за същността и нежната душа на един истински поет. Никой анализ или разказ няма да ви даде това, което сами може да извлечете от запазените спомени.

Сензация, сензация

Първо трябва да се запитаме защо четем сензационни материали? За да продължават да съществуват и до днес, то трябва да предизвикват интерес, който да възбужда нуждата от прочит.

Още първите хора на земята са изпитвали потребност да знаят. Този копнеж се предава през поколенията, но с всяко следващо се видоизменя. Така например през Средновековието познанието сред масовото общество се е измервало чрез клюките за живота в дворците, историите за куртизанки и любовници, а основното забавление e публичното обезглавяване.

Желанието за научаване на това, което е скрито от очите на обикновените хора, е предизвиквало интерес – oсновната предпоставка за раждането на „жълтата журналистика“. Терминът е въведен от Ървин Уордмън през 1900 г. Поводът – постоянно разпространяващите се публикации около личния живот на политическите личности. По време на Първата и на Втората световна война също се е наблюдавала подобна практика, която дори продължава да се развива и в наши дни.

Но защо сензациите все още вълнуват хората? С развитието на технологиите традиционните медии разшириха пазара си чрез използването на интернет сайтове към своите издания, което доведе до разрастване на тяхната бройка, особено на таблоидните платформи. Не се ли пренасити човечеството от слухове и брътвежи? Защо се предлагат, за да се търсят и защо се търсят, за да се предлагат?! Това е омагьосан кръг, от който не може да се излезе.

Навлизането в Постмодернистичната епоха се характеризира главно с процесите на глобализацията и революцията на услугите, насочени към задоволяване на информираността на населението. Наблюдава се тенденция на масовизираност на обществото чрез интензивен контакт между хората и разтварянето на индивидуалното сред колективното. Познанието не се състои единствено в получаване на факти за общозначими събития, но и в задоволяване на потребността на индивидите да знаят всичко, което се случва с хората, които ги управляват, тези, на които се възхищават или ненавиждат. Друг е въпросът, че точно тези личности са внимателно селектирани от медиите, за да се появят в продукцията им.

Знанието променя своя дискурс и навлиза в личното пространство на основните единици от обществото. Това може да се обясни с промяната на моралните ценности на хората, които несъмнено се повлияват от етиката, наложена от политическата и медийната действителност.

Консервфилм

„Консервфилм“ е излъчен през 1990 година и е дело на режисьора Златин Радев. Анимацията не е просто поредният детски филм, а е както представа, така и пророчество за действителността – показва реалната политическа система в България и заблуденото ни общество.

Ситуацията по това време е характерна не само за нашата страна, но и за много други източноевропейски държави. Именно за това, че засяга важни аспекти от човешкото съществуване, „Консервфилм“ получава и 2 номинации за едни от най-престижните филмови награди – „Оскар“. Въпреки че не я печели, филмът получава общо 29 отличия по света и у нас.

Основната тема в „Консервфилм“ е безспорното представяне на тоталитарното общество чрез олицетворените образи на консервите, чието съдържание показва и тяхната идея, кауза. Освен че се осмива този режим, същевременно се прави и предсказание какво ще се случи, когато дойде демокрацията.

Именно демокрацията предизвиква объркване в обществото – всеки иска да наложи своите идеи, но със старите мерки. Така се достига до пренасищане на обществото и разпадане на същността му, опустошаване на ценностите. Тези свои идеи авторът Радев представя умелото чрез съчетаване на монтаж, техника на снимане, метафоричност на образите и звук. Въпреки че липсват субтитри или някаква разбираема реч, посланията са ясно доловими. Именно заради майсторството на обединяването на всички елементи в едно, се получи изкуството, наречено кино.

„Консервфилм“ е модернистичен начин, за да се осмее безсмислеността от смяната на режимите, които са с една и съща мисия. Чрез изразните средства, метафорите и представата за един детски анимационен филм авторът ни кара да се замислим дали ние хората не сме просто едни консерви, без право на мисъл, които всеки с малко повече власт пълни с каквото си поиска?! Разковничето вече е хвърлено. Остава само да го намерим.

Въпреки че филмът отразява действителността преди четвърт век, то въпросите, които повдига, са актуални и днес. И както в опустошения град накрая остава да гори едно малко пламъче, нека и ние не гасим нашите, да запазим надеждата си за едно по-добро бъдеще и да се борим за него. Нека не сме само консерви! Нека бъдем хора! Нека променим ние света, а не той нас!

От телевизия до мултимедия

Телевизията е средство за масово общуване, защото чрез един предавател съобщението достига до една аудитория от милиони приематели.

Чрез нея се оформя една публика, която може да реагира на телевизионното съобщение по няколко начина: индивидуална или колективна интерпретация или чрез колективни политически действия. Тук медията не е просто независима променлива при определяне поведението на индивида. Тя едновременно показва всички процеси, които са важни в едно общество, изгражда представата на аудиторията и е израз на нашата култура, основана върху материалите от медиите.

Благодарение на новите технологии като видео, мултиплицирането на телевизионни канали, дигитализация и прякото сателитно излъчване се промени досегашното схващане за масовата аудитория и се изградиха нови медии. В тяхно лице се образува една огромна аудитория, която обаче не получава съобщението едновременно. Възможността за получаване на различни по съдържание послания по различни източници правят аудитория все по-сегментирана според своята идеология, ценности, вкусове и начин на живот. Аудиторията се сегментира и диференцира, но телевизията става по-комерсиална.

Но постепенно се появиха компютърно опосредстваните технологии, интернет и мултимедията. Това от своя страна доведе до все по-масово използване на инструментите за достигане на всички хора. Постепенно се изгради аудитория, която има достъп до всякакъв вид информация. Тя има свое мнение и свободно може да го изрази. Също така е способна да създава и генерира съдържание, което да има добавена стойност за останалите потребители. Ако ви се струва нереално, просто се замислете, че това сме ние чрез всекидневното използване на социални мрежи и добавяне на всякаква информация за нас, за приятелите ни, за света.

А този наш нов навик повлия и върху бизнеса, който се стреми да бъде по-иновативен, да изпревари всички останали потребители и да създаде оригинално съдържание. Дали ще успее да ни впечатли или всички ще се превърнем в едно мултикултурно общество, което ще споделя общи ценности, предстои да разберем…