Семейни уикенди

Времето неусетно минава. Всеки, който има деца познава стряскащото чувство, което се изпитва, когато един ден осъзнаеш, че са започнали да стават по-високи от вас. Обикновено този ден идва доста след като са спряли да имат време за родителите си.

Уикендите са идеален момент за прекарване на време със семейството. Приготвил съм ви няколко идеи как можете не само да си изкарате добре, но и да създадете незаменими спомени с децата си, преди да сте започнали да им доскучавате. Можете даже да ги превърнете в семейна традиция.

Ден на полето

Това е едно от най-често срещаните занимания, ако търсите спокоен уикенд. Изберете една хубава поляна в някоя горичка извън града или до някой ручей и прекарайте време сред природата. Ако сте го правили и преди, опитайте нещо различно като пикник. Можете да си донесете топка, фризби или други игри.

Културни излети

Без значение къде живеете, можете да намерите културни обиколки, исторически обекти, музеи и други места, където можете едновременно да се забавлявате и да научите нещо ново. Можете да направите тези излети тематични. Всеки член от семейството вероятно има интереси, които биха се вписали в подобен ден. Направете списък с неща, които да посетите според предпочитанията на всеки отделен член и ги карайте подред.

Посетете зоопарк

Кой не обича животните? Разходките в зоопарка са идеално занимание за деца на почти всички възрасти, а посещенията в зоопарка чудесно си отиват със сладолед или захарен памук.

Настолни игри

Едно от най-забавните занимания като семейство са настолните игри. За да му придадете различен щрих, можете да ги комбинирате с вашия пикник извън града.

Отиване на театър

Това може би е по-подходящо за по-големи деца. Има пиеси, специално създадени да се разглеждат като семейство. Ако не откриете такава, комедиите винаги са насреща – потърсете отзиви в интернет или от приятели.

Какво стана с оригиналността?

Днес искам да засегна темата за съвременното кино. От доста години е нашумял въпроса: защо почти всеки филм е адаптация или продължение? Изчерпа ли се оригиналността?

Филми направени по книги, по видео игри, римейкове на стари филми, продължение след продължение – кога последно нашумя филм, който е напълно оригинален и който може да си стъпи сам на краката без да стъпва върху репутацията на друга творба? Естествено, всички знаем, че именно това е причината оригиналните филми да са намалели почти до изчезване – поне в Холивуд. Големите студиа искат да залагат на сигурно. Инвестират във филми, които по подразбиране ще привлекат феновете на нещо друго – книги бестселъри, класически филми и най-вече носталгия. Този страх от провал (тоест от загуба на пари) превърна популярното кино в среда, в която не се ражда нищо ново.

Но какво говори това за съвременното общество? Означава ли, че сме доволни от тази липса на оригиналност, или че сме ограничени в интересите си? Според мен не.

На първо място искам да изтъкна, че сред многото провалени римейкове на класики от всевъзможни жанрове има истински попадения, които правят чест на оригинала и дори в някои случаи го надминават. Създатели на успешни филми отпреди 20 години се връщат, за да направят подобаващо продължение на творенията си. Книги, които наистина си заслужава да бъдат прочетени, биват пречупени през призмата на визуалното изкуство, което дава възможност на зрителите да ги видят от гледната точка на режисьора и сценаристите – получава се продукт, който е различен от оригинала, но не задължително по-лош. Студиата залагат на сигурно, но големите имена в киноизкуството влагат същото усилие и творчество в тези адаптации и римейкове, които биха вложили в чисто нова история.

А оригиналността не е изчезнала – малките арт студиа продължават да създават филми на изкуството и дори по-комерсиални типове филми по оригинален сценарий. Нека не забравяме, че Холивуд не е първоизточника на съвременното кино.

Може би си струва да се спомене и друг детайл – златния век на киното отмина и едва ли скоро ще навлезем в нов. Затова обаче със сигурност можем да кажем, че се намираме в златния век на телевизията. В момента се създават най-оригиналните (и най-голямото разнообразие) сериали от създаването на киното. На много от най-качествените се гледа като на изкуство на едно ниво с филмите на големия екран. Все пак българския термин за сериал е „сериен игрален филм“.

Аз лично не се притеснявам за съдбата на оригиналността във филмовото и телевизионното изкуство. Няма нищо ново под слънцето и вероятно и миналия век не е имало, но творчеството се крие в гледната точка.

Да не забравяме от къде сме тръгнали

Свикнали сме да запомняме нашите родни футболисти не толкова с таланта си, колкото със завоеванията си. Или по-точно казано, с жените, с които излизат. То затова и родния футбол е на това ниво.

Все пак обаче има футболисти, които не просто са много талантливи, успешни и богати, но и си остават много човечни. Не забравят от къде са тръгнали и не се главозамайват от славата. Един такъв пример е футболиста Мохамед Салах. Той е играч в Ливърпул, има страхотно семейство и се оказва, че всъщност е един истински джентълмен и е готов да помогне на всеки в нужда. Скоро както си шофирал бил забелязан от свой 11- годишен фен. Детето толкова се развълнувало, че видло своя идол, че тръгнал заедно с брат си да тича след колата, за да помаха на футболиста. Само, че докато тичало, момчето се ударило в стълб и си счупило носа, Мохамед Салах видял в огледалото какво се случва и обърнал колата за да види, дали юнака е добре. Освен, че му помогнал, най-охотно си направил снимка с двамата братя. Децата били толкова щастливи. Родителите на момчетата благодарили на футболиста, за проявените грижи в социалните мрежи, те също били възхитени от проявата му и дори казали, че момчето забравило за болката и въпреки, че носа му е счупен, си заслужавало. Какво по-хубаво от това да дариш истинска радост на едно дете. Това се оказва, че не е единствената проява на човечност от страна на Салах. Също така той дарява над 3 милиона долара за възстановяването на онкологичния център след терористичния акт в Кайро. Единственото, което можем да направим е да кажем едно огромно браво и благодаря на този невероятен човек, който показва, че славата и парите не е задължително да те променят, ако си истински чвек.

Аз съм много развълнуван от проявите на Мохамед Салах, защото това показва, че все още има хора с морал и ценности, които не могат да им бъдат отнети. Дано е пример за много деца.

Проект Ангел

Много пъти съм губил вяра в хората и в тяхната човечност. Хиляди пъти сме ставали свидетели на лошите постъпки на наши съседи, съграждани, сънародници. Но все пак все още съществуват и добри хора, не всичко е изгубено.

Какво означава „Проект Ангел“? Това е проект, които в създаден от млад финансов консултант, а целта му е да помага на хора в нужда. Става въпрос за 40 годишен, успешен мъж, които посещава държавната болница в град Лагос. Целта му е да плаща сметката за лечението, но само на тези хора, които са достатъчно добре, за да могат да се приберат в домовете си. Например, среща се с бръснар, които казва, че е прострелян в бедрото и се налага да се моли на Господ, а да успее да си плати сметката за лечението. Нашият герой Зил, плаща сметката на бръснаря, като разбира се, не очаква дори благодарност в замяна. По този начин той изповядва повелите на християнската си вяра. След като за един ден успява да плати сметките за лечение на 8 човека, вместо усовлетворение от свършеното, Зил се чувства натъжен, заради провала на правителството в сферата на здравеопазването.

Ако си помагаме един друг, бихме живяли много по-смирено и щастливо. Трябва да сме обединени и добри, в противен случай ще бъдем смачкани.

Има ли пол шофьорлъка

Всяка сутрин като тръгна за работа се въоръжавам с адско търпение. Идва ми да започна да практикувам йога, за да съм в хармония със себе си. Сигурно си мислите, че съм от хората, които не си харесват работата, но не е тъка. Търпението ми е необходимо за да се справя с трафика сутрин.

Имам чувството, че всеки е станал със задните си части нагоре, вички са намръщени, заспали. Всеки прави рязки маневри, рядко подкрепени с мигач. Онзи ден ми се случи една млада дама да ми засече пътя, когато й сигнализирах с клаксона, да ви кажа честно, това което излезе от устата й не бих могъл да го повторя. Доста груб речник, който за мен е непознат. Реших да не обръщам внимание на вулгарният й език и си продължих по пътя. После прочетох в новините поредния бой на пътя заради отнето предимство, само че този път единия от участниците се оказва дама. Не толерирам насилието по никакъв начин, дори го отричам, смятам, че интелигентните хора могат да се разберат, чрез диалог. Най-лесно е да излезеш и да ступаш някого и да си тръгнеш. Особено, когато потърпевшият е жена е недопустимо. Няма значение, че повечето дами се държат по-вулгарно и цинично дори от мъжете, все пак са жени, по-слаби са и не бива да се упражнява каквото и да е насилие срещу тях. Не слагам всички под общ знаменател, но хайде признайте, че поне веднъж днево има някоя дама, която си говори по телефона и не зачита останалите участници в движението. Мъжете също го правят, не отричам, особено онези с по-скъпите коли, които си мислят, че те са господарите на пътя. В никакъв случай не смятам, че жените са по-лоши шофьори от мъжете, но смятам, че се разсейват много по-лесно и от там се създават предпоставки за ПТП. Но все пак шофирането не зависи от пола на водача, а от интелектуалното и психичното състояние на шофьора. Според мен трябва да се правят психотестове и за водачи с В категория, но не пародията, на която сме свидетели при С категория.

На пътя трябва да има толерантност, не може да нападаме всеки, който ни е препречил пътя, отнел предимството или ни е забавил на някое кръстовище. Трябва да има култура на шофиране, без значение от пола на водача. Няма човек, който да не е изпадал в ситуация, в кято да е притеснен, да го боли нещо или да е стресиран от нещо, случващо му се в личен план, тогава не следим особено внимателно пътната обстановка, затова трябва да има разбиране и толерантност, а не саморазправа. Без значение от какъв пол си, бъди либерален.

Културно наследство

Кой българин не е чувал за кораба „Радецки“? Това е единствения кораб музей в Европа. Свързваме го с едни от най-вълнуващите и забележителни исторически събития в нашата история.

Като малък със семейството ми имахме традиция всяка ваканция да си правим екскурзия и то почти винаги образователна. Това бяха най-страхотните мигове от детството ми. Научих много покрай пътуванията ни. Сега като възрастн човек се опитвам да продължа тази традиция и да посещавам все повече места. Понякога дори ги повтарям, в България има страхотни дестинации, които остават завинаги в съзнанието ти и те карат да се връщаш отново и отново. За тези почивни дни си бях намислил да посетим кораба „Радецки“ . Символ на Българската освободителна война. Никога не съм ходил там и много ми се иска да се докосна до историята ни. Смелите българи, които поемат към въстанието. Да се докосна до нещо, до което се е докосвал и Христо Ботев- безценно. За съжаление миналия месец е изтекло разрешителното за плаването на кораба. Доста се разочаровах, много ми се искаше да плавам и аз като един революционер по Дунав. Оказва се че ремонта ще е доста скъп, но се надявам правителството да не затрие едно такова богатство, което притежаваме. Аз въпреки всичко ще направя своето посещение, ще бъда освободител, но някой друг път, надявам се да имам тази възможност.

Трябва да пазим и да съхраняваме своите наследства от миналото, да уважаваме делата на хората, благодарение, на които сега можем да се наречем свободни хора. Нека не забравяме кои сме и колко смел народ сме. А тъй като ми стана едно такова моряшко ще ви сподля една снимка, не е на „Радецки“ и не е по Дунав, но пак ме кара да се чувствам свободен.

rss

Categories

Links