Розовата сватба на Кейт и Уилям

Любовта се носи във въздуха, а днес се усеща особено силно в любимото ни кралско семейство – това на Уилям и Кейт. На 29 април двойката отбелязва своята десета годишнина брачен живот, или както казваме у нас – Розова сватба.

Херцогът и херцогинята на Кеймбридж изглеждат като олицетворение на идеалното семейство. На всяка снимка или публично събитие, на което присъстват, те се гледат с такава любов и нежност, че е трудно човек да остане безразличен към тях.

Макар драматичните събития, които сполетяха кралското семейство за кратък период от време, Уилям и Кейт показаха достойнство и доказаха, че могат да устоят на всяка буря, щом са заедно и се подкрепят.

Историята на любовта им започва през далечната 2001-а година. И двамата учат в университета „Сейнт Андрюс“, а първата им среща на модно ревю в учебното заведение. Две години след този момент, те вече са двойка, но връзката им преминава много възходи и падения, като стигат дори до раздяла след като не успяват да се справят с медийния интерес. За щастие, това не трае дълго и любовта им побеждава отново.

През 2010-а идва дългоочакваната вест за годежа на Кейт и Уилям. Последвалата сватбена церемония е изпълнена с пищност и красота, и предизвиква интереса на милиони зрители по целия свят.

Към днешния момент двойката вече има трима наследници – принц Джордж, принцеса Шарлот и принц Луи. Семейството е еталон за хармонични отношения, толерантност и чиста любов. За тях смело мога да кажа, че любовта им отива.

А вие как мислите?

Твоето куче те разбира

Кучетата не могат да говорят, но разбират много. Това не се отнася само за често срещаните команди като „Седни!“ или „Донеси!“, но също така и за невербалната комуникация. Например животните могат да разберат само от изражението на лицето на собственика си дали е в добро настроение или е недоволен. Любопитно, нали?

Но дали кучетата разбират също, че техните стопани могат да имат различни мисли и да изпитват различни чувства, отколкото те могат да възприемат? С други думи, принадлежат ли към елитния животински клуб с така наречената Теория на ума, в който, образно казано, членуват някои видове маймуни и делфини?

Отговора се опитват да дадат няколко изследователи на животинското поведение от университета в Будапеща. Открих информация, че те са наблюдавали поведението на над 50 кучета в ситуации, в които животните искат нещо различно от собствениците си.

Първото нещо, което са направили, е било да дадат на кучетата избор между играчка и гривна. Очаквано, животинките намерили играчката за по-интересна. След това кучетата са били разделени на две групи. В първата група собственикът споделя предпочитанията на кучето си към играчката. Животното гледало как стопанинът му се смее на играчката и е ентусиазиран. А от друга страна, той подхождал към гривната с отвращение.

Собствениците на кучетата от втората група се държали точно по обратния начин. Те изявили предпочитание, различно от това на кучето им. Например намерили играчката за отблъскваща, но били ентусиазирани от гривната.

След това всички собственици поставили двата предмета на висок перваз на прозореца, където кучето им не може да ги достигне. Кучетата от първа група, където собствениците бяха споделили предпочитанията на домашния си любимец, са вперили поглед в играчката. Животните от другата група пък гледали напред-назад между двата обекта. Така че, предпочитанията на собствениците им повлияли на поведението им.

Интересно ми стана, че при подготовката на експеримента си, унгарските учени са използвали методи за изследване на способностите на деца, които все още не могат да говорят и следователно не могат да изразят устно това, което мислят или чувстват. В едно от тези проучвания деца на година и половина били помолени да дадат броколи или бисквитки на възрастен. Ако знаели, че той предпочита да яде зеленчуци, всички малчугани са предлагали броколи. Дори и самите те да предпочитат бисквитките.

Нека бъдем по-щастливи

Едно от нещата, които си обещах в новогодишната нощ, беше да бъда по-щастлив и да не приемам ежедневните радости за даденост. Днес, почти два месеца, по-късно, се стремя да постигна целта си, правейки малки стъпки към нея.

Какво всъщност е щастието? Може ли да се тренира? От какво се влияе? Вярвам, че за всеки щастието е относителна величина. Някои се радват на тихия пролетен дъжд, други намират очарование в собствената си компания в уюта на дома и с хубава книга в ръка. За трети щастието идва с дългоочаквано телефонно обаждане и гласа на любим човек.

Каквото и да е за вас щастието, помнете, че не е задължително то да се изразява в скъпи вещи или материални неща. Вярно е, че в повечето случаи се концентрираме в негативното. Явно така е устроена човешката природа. Обръщаме повече внимание на краткотраен неуспех, съдим строго себе си или пък търсим причина за негативните си чувства в околните. Всичко това е погрешно схващане.

Замислете се колко много неща има, за които да бъдете благодарни и в които да намирате щастието всеки ден. Знам, че може би ви звуча клиширано, но вие сте щастливи дори, че имате възможността да отделите време и имате способността да прочетете тези редове.

Щастливи сте, че всяка сутрин се събуждате, че може да се насладите на сутрешното си кафе, наблюдавайки изгрева. Че имате семейство и приятели, на които държите и които държат на вас. Щастливи сте, че имате работа, че има какво да сложите на масата си и какво да облечете на гърба си.

Сега затворете очи, почувствайте удовлетворението от всичко ценно и нематериално, което притежавате и благодарете за него. Вече сте по-добре, нали?

Предисторията на Дракула (част 2)

Дракула – име, което всява ужас и днес. Име, станало нарицателно на злото в най-чистия и пълния му смисъл. Име на човек или създание, чието съществуване отричаме, но въпреки това потръпваме при споменаването му.

Образът на Дракула се базира на реална историческа личност – владетелят от Влашко Влад Цепеш. Дали наистина е бил толкова жесток и е станал първият вампир, или образът му е несправедливо опетнен, си остава загадка и поражда дълга полемика, на която няма да се спирам. Всеки има право да вярва във и на каквото си пожелае. Факт е обаче, че филмите, книгите и историите за Дракула не остават безпристрастие у никого, докоснал се до тях.

Нима никога не ви се е искало да разберете истината за него? Е, може би имате възможност чрез сравнително новия готически роман „Дракул“. Той описва предисторията на романа „Дракула“, като разкрива много факти за същността му, както и за тази на неговия автор Брам Стокър.

Историята не се развива много динамично, а постепенно и поетапно разкрива няколко сюжетни линии. Лично на мен този подход ми допадна. Хем ме държеше в напрежение, хем ме оставяше да си отдъхна. Сюжетната линия се въртеше около самия Брам. На 7-годишната възраст от болнаво дете, на прага на смъртта, той се излекува като по чудо, благодарение на тайнствената му бавачка Елън. Може би вече се досещате каква/какво е тя …

Постепенно животите на Брам, Елън и Дракула се преплитат и се разкриват много любопитни факти, разясняват се други и се пораждат нови въпроси и разсъждения над историята.

Няма да ви разкривам повече от сюжета, за да не разваля удоволствието на тези, които смятат да се потопят в тъмните дебри на историята. Моето лично мнение е, че си заслужава да бъде прочетена и няма да сгрешите ако го направите.

Предисторията на Дракула (част 1)

Чели ли сте скоро книги, които не ви оставят да заспите. Буквално. Защото са увлекателни, защото искате да научите и попиете историята на един дъх и в същото време, защото са наистина страховити.

Точно тези смесени емоции изпитах и аз, прочитайки романа „Дракул“, описващ предисторията на Дракула и създаден по автентични (поне така се споменава) бележки на Брам Стокър.

Книгата бях загледал още щом излезе, но все отлагах да си я взема. Признавам, че „Дракула“ ми е сред любимите романи, харесвам и филмите за Господарят на мрака. Но представата за предисторията му, като че ли подсъзнателно ме притесняваше. Не исках да си разваля впечатленията или пък да си изгубя времето с нещо статистическо или скучно-документално. Не бях прав.

„Дракул“ сама ме намери, като за моя голяма изненада, се оказа, че е сред коледните ми подаръци под елхата. Любопитството в мен надделя и нямах вече оправдания да я отлагам. Започнах я още същата вечер и повярвайте ми, стоях буден цялата нощ, за да чета. „Изядох“ я за по-малко от седмицата, а историята още ме вълнува и поражда различни мисли в главата ми. Затова реших тук да споделя общото си впечатление.

Романът е готически. Негови автори са Дейкър Стокър и Джонатан Баркър. Съвместната им работа се базира на автентични записки от Брам Стокър, които всъщност е трябвало да бъдат първите 100 страници от шедьовъра му „Дракула“. В тогавашните дни, те са отхвърлени от издателите, поради ред причини, една от които е предотвратяване на паника и всяване на страх у хората.

Моят четириног приятел

Много мислих над въпроса, дали да си взема куче. От известно време ми беше станало фиксидея, постоянно четях в интернет за различните породи и се чудех коя би пастнала идеално на личността ми. Спрях се на питбул, за да опровергая всеобщото мнение, че това е една от най-злобните и рискови породи.

Така през далечната 2012 година семейството ми се сдоби с нов член – Кай, породист тигров питбул (или по-скоро едномесечна пухкава топка). Изключително възпитан и добродушен, той показа на мен, а и на останалите, че когато едно куче е обградено с любов и грижи, няма как да бъде лошо. И до ден днешен не съжалявам, че избрах точно него.

Кай обожава разходките из гората и като на всяко куче играта с хвърлянето на пръчка му е любима. Той обича децата, държи се приятелски с хората и не лае по другите кучета. Единствената му слабост е храната, обожава да яде непрекъснато. Вече е на осем години, не е чак толкова енергичен, както някога, но има предостатъчно енергия, спрямо годините си.

Цялото ми семейство го обича и той стана пълноправен негов член още от първия ден, в който дойде при нас. Силен характер и голямо добро сърце, това е моето кучето на име Кай. Обичам го.

rss

Categories

Links