Краят на света или поуките от 21.12.2012 (част 2)

Здравейте, приятели. Тези от вас, които следите блога ми, сигурно вече сте прочели първата част от темата. Може би ви се струва странно, че повдигам въпроса след толкова много време, но за много хора той продължава да бъде актуален и днес. Така че смятам, че разсъжденията ми въобще не са закъснели. Затова направо продължавам със следващата поука от тогавашните събития.

Може да се каже, че разбрахме още нещо за себе си – копнеем за ирациалното. Технологиите и науката направиха живота ни по-удобен, по-безопасен и дори по-забавен. В същото време обаче, забравихме за романтизма на митичното, непознатото. Ето защо смятам, че възприемаме събития като 21 декември 2012година като прекрасна възможност да бъдем ирационални отново, поне за малко. Защото обичаме да има доза мистицизъм, ей така, за разнообразие.

А спомняте ли си, че за повечето хора беше по-правдоподобно да повярват на маите, отколкото в мнението на авторитетни учени, които убеждаваха, че нищо лошо няма да се случи. Разбира се, не е задължително да се доверяваме на напълно непознати, пък били те и учени. Предпочитаме да възприемаме нещата през собствената си призма и да си правим собствена преценка.

Друго, което мога да кажа е, че явно обичаме теориите на конспирациите. Например кацането на Луната е лъжа, 11 септември беше инсцениран и рептили управляват света. Може би тези теории ни дават усещане за превъзходство в един неуправляем свят и създават чувство за общност сред съмишлениците.

Смятам да спра дотук, за да не ви отегча, но ще ми бъде интересно да науча и вашето мнение.

Comments

Leave a Reply:

Name *

Mail (hidden) *

Website