Изгуби ли се магията на пътуването на стоп?

Лято е и най-после дойде моментът да планирам почивката си. Замислих се как днес всичко се случва само с няколко клика от смартфона. Избираш си дестинация, резервираш хотел и в уречения ден потегляш с личния си автомобил. Толкова е лесно и … безинтересно.

Спомних си тийнейджърските си години и как тогава пътуването на стоп беше нещо нормално. И аз съм го правил, дали защото ми се е налагало понякога или заради емоцията, не мога да кажа вече. Може би е било странна смесица от двете неща. Често се случваше да се натъкна на „конкуренти“ по пътищата. Винаги обаче проявявахме „колегиалност“ един към друг и не си спомням случай да сме си пречили. Тогава това беше нашата социална мрежа, но много по-истинска от днешната в Интернет.

Едва ли има някой, който да е пътувал на стоп и да забрави емоцията, тръпката от неизвестното. Неписано правило гласи, че щом си на пътя и вдигнеш палец нагоре срещу преминаващите автомобили, трябва да очакваш неочакваното. Пътуването на стоп може и да не ти гарантира по-бързо придвижване до желаната дестинация, но винаги идва с поне една интересна история. А за тийнейджърите това е напълно достатъчно и в това остават влюбени за цял живот. Луда любов е това, неразумна, импулсивна и младежка, но една от най-истинските.

Напоследък все по-малко хора виждам, които чакат край пътя с вдигнат палец. Сега на мода са споделените пътувания, които се уговарят онлайн и не крият рискове. Сигурно пак човек може да срещне интересни хора или да преживее вълнуваща случка, но тръпката не е същата. Няма я изненадата, няма я неизвестността и най-вече липсва магията.

Е, палец нагоре за личните автомобили, споделените пътувания и убитата романтика.

Comments

Leave a Reply:

Name *

Mail (hidden) *

Website