Моят четириног приятел

Много мислих над въпроса, дали да си взема куче. От известно време ми беше станало фиксидея, постоянно четях в интернет за различните породи и се чудех коя би пастнала идеално на личността ми. Спрях се на питбул, за да опровергая всеобщото мнение, че това е една от най-злобните и рискови породи.

Така през далечната 2012 година семейството ми се сдоби с нов член – Кай, породист тигров питбул (или по-скоро едномесечна пухкава топка). Изключително възпитан и добродушен, той показа на мен, а и на останалите, че когато едно куче е обградено с любов и грижи, няма как да бъде лошо. И до ден днешен не съжалявам, че избрах точно него.

Кай обожава разходките из гората и като на всяко куче играта с хвърлянето на пръчка му е любима. Той обича децата, държи се приятелски с хората и не лае по другите кучета. Единствената му слабост е храната, обожава да яде непрекъснато. Вече е на осем години, не е чак толкова енергичен, както някога, но има предостатъчно енергия, спрямо годините си.

Цялото ми семейство го обича и той стана пълноправен негов член още от първия ден, в който дойде при нас. Силен характер и голямо добро сърце, това е моето кучето на име Кай. Обичам го.

Comments

Leave a Reply:

Name *

Mail (hidden) *

Website