Ценни, но безизвестни източници на калций
Когато човек започне да навлиза в по-зряла възраст, често се сблъсква със здравословни проблеми. За някои от тях дори не ни е хрумвало, че може да се появят, докато не се сблъскаме челно и не усетим лично тежестта им. Недостигът на калций организма например може да доведе до остеопороза или други костни проблеми. На теория го знаем, но опрем ли до практиката, картинката е много неприятна.
Стереотипно сме свикнали да мислим, че основни източници на калций за организма ни са сиренето, киселото и прясно мляко или други млечни продукти. Относно ползите от млякото обаче се появиха доста противоречия през последните години, та затова се запитах дали няма по-добри и по-ефектни източници на калций, от които да се възползваме? Ето на каква информация попаднех.
Оказва се, че суровите ядки са добри заместители. От някои от тях като соята, бадемите или кашуто също може да се прави вид „прясно мляко“, което да се ползва като заместител. Най-полезен се оказва сусамът, който може да се приема и във вид на сусамов тахан. В 100 гр. от това семе се съдържа 468 мг. калций, което го прави безспорен фаворит сред другите семена. С около 250 мг са бадемите и лененото семе, с около 100 мг. – лешниците, шам фъстъка и макадамията.
По-малки количества от минерала се съдържат също в бобовите култури като фасул, леща, нахут, соя, пшеничени кълнова, елда и др.
Това, което мен ме изненада е, че в 100 гр. от някои зеленчуци също има средно по 40 мг. калций. Такива са морковите, целината, червеното зеле, броколите, лука и др. Приблизително по толкова има и в цитрусите, както и в по-сладки плодове като горските (вече опитомени) плодове, черешите и др.
Имайте предвид, че дневният прием за един средностатистически човек е около 600-800 мг, а за подрастващи, бременни, кърмещи или хора над 50 години приемът се увеличава на 1.2 гр. Може би от тази промяна в необходимостта от калций идват и проблемите в по-зряла възраст…
Носът на най-добрия приятел на човека е уникален
Много хора не знаят, че всъщност кучетата не виждат цветно. Те опознават света не с очите си, а с носа си. Тъй като носът им е влажен, кучетата може да уловят всяка миризма, която се носи по въздуха. Те, също така, могат да усещат мирис със всяка ноздра поотделно и да го различават благодарение на 300 милиона рецептори в носа си (човекът има само 5 млн.). За разлика от нас кучетата вдишват и издишват през различни отвори.
Носът на кучето може да запомни огромно количество миризми, както и да ги надушва от голямо разстояние. Във видеото е даден пример с парфюм, който кучето може да надуши чак от другата страна на футболно игрище. По миризмата кучето се ориентира за посоката, откъдето идва тя и за обекта, на който принадлежи. Кучешкият нос долавя и хормоните, които хората и животните излъчват, затова може да определи дали едно животно е враждебно или приятелски настроено, дали жената е бременна или някой човек е болен. Забележително, нали?
Топлото семейно огнище по Коледа
Дойде любимото време от годината на всички деца. Аз отдавна не съм сред тях, но не мога да кажа, че след толкова много Коледи съм загубил коледния си дух. Е, не е толкова голям, колкото беше някога, но все пак съществува. Най-много за него мисля, че допринася съпругата ми, която всяка година държи на изящната коледна украса у дома. И аз се включвам в украсяването, но по-скоро следвам нейните инструкции, отколкото аз да поемам инициативата. Тя знае най-добре как да стопли семейното огнище за празника, жените ги умеят тези неща.
Децата не са вече малки, тръгнали са по своя житейски път, но на Коледа винаги се връщат при нас, майка им е сготвила любимите им ястия и всичко си е по старому. Хубаво е хората ти да са около теб. През очите на един баща като мен най-семейният празник се върти около фигурата на майката. Ако жена ми я нямаше, Коледата на нашето семейство нямаше да е същата, защото тя е главният носител на коледния дух. Съпругата ми е от онези ентусиасти покрай декемврийските празници, които сякаш с вълшебна пръчка и една усмивка те вкарват в празнично настроение. Техният огромен ентусиазъм вдъхновява и теб, няма как да е иначе.
Нашата Коледа и тази година ще си бъде у дома, където е най-уютно. Ще се облечем малко по-така, ще се снимаме, за да запечатаме момента за вечни времена, и ще се веселим, както само ние си можем. Жена ми всяка година вади снимките и ги слага в семейния албум, надписани с година и събитие. Такива емблематични събития не трябва да се забравят.
Да си признаем недостатъците
Когато си млад не се замисляш за много неща, просто си живееш живота безгрижно и както дойде. С възрастта това се променя, поне за повечето хора. В един момент осъзнаваш, че родителите ти няма винаги да са до теб и се стараеш да им обръщаш колкото се може повече внимание. Гледаш ги и си казваш, че някой ден това ще си ти. Иска ти се децата ти да проявяват същата загриженост към теб, както ти сега към родителите си. Ако си ги възпитал добре и си създал у тях чувство на почит към семейството, те ще са до теб при нужда.
Малко се отклоних от първоначалния замисъл на темата, просто мислите ми ме отведоха в тази посока. Ето, сега се връщам към това, за което исках да пиша днес. И така, с натрупване на годините имаш възможност да погледнеш назад и да направиш оценка на живота си. Можеш да видиш грешките си и да признаеш пред себе си недостатъците си. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре за теб. И въпреки че не сме имунизирани към грешки, ако видим недостатъците си навреме, можем поне да поправим поведението си, за да общуваме по-лесно с хората.
Съзнавам, че на човек му е трудно да каже на себе си, че не постъпва правилно, че не се е държал добре с някого, че трябва да преосмисли поведението си, понеже ще загуби и малкото останали хора, които виждат доброто у него. Но само когато признаеш пред себе си недостатъците си, ще можеш да ги коригираш. За някои това е непосилна задача – дълбоко в себе си съзнават, че правят една и съща грешка, въртят се в кръг, но отказват да си вземат поука, защото егото им ги води.
Не е лесно да признаеш пред себе си, че си сгрешил, може би защото вътрешно чувстваш, че все едно отричаш същността си, но това не е така. Егото ти иска да си мислиш така. Пребориш ли него, ще живееш по-лесно.
Да бъдеш възрастен значи…
Да бъдеш възрастен и да пораснеш понякога са две различни неща. Човек може да порасне без задължително да е на много години. Просто през живота си е преминал през много премеждия за кратко време, които са го научили на някои житейски уроци по-бързо. Така той е натрупал и повече опит от връстниците си.
Нека се върнем на заглавието и това какво е да си възрастен, т.е. да си на години, на които сам носиш отговорност за себе си. У нас тази възраст е 18, тогава се навършва пълнолетие и човек може да взима самостоятелни решения.
Да си възрастен значи да си финансово независим от родителите си, да работиш и сам да се обезпечаваш. С възрастта се трупат и отговорностите ти – плащаш сума ти сметки, данъци, застраховки ежемесечно или ежегодно. Не закъснява и времето, в което ще бъдеш изправен пред важни решения, които сам трябва да вземеш. Грешни или не, твои са си и няма да има кого да обвиниш. И последствията са си твои, но нали така се учи човек. Няма от какво да се страхуваш, всеки минава по този път.
С времето ще започнеш да се опознаваш по-добре и да забелязваш недостатъците си. И не само това, ще започнеш да работиш върху тях в посока изглаждането им, доколкото е възможно. Но това ще се случи само ако ги признаеш пред себе си. Повярвай ми, ще ти е от голяма полза, затова не бъди твърдоглав.
Ще се научиш и да отстояваш себе си и да заставаш твърдо зад мнението си. Да, ще се наложи, за да те приемат на сериозно, където и да било. В един момент ще носиш отговорност и за други хора – това, когато ти се родят деца или ако управляваш хора, или и двете. Пожелавам ти ги всичките.
Възрастта влияе на съня
Ако трябва да преговоря урока за съня, то ще кажа, че той ни е нужен, за да си отпочинем и да можем на следващия ден да възприемаме нова информация на свежа глава. Докато малките деца могат да спят непробудно по 12 часа, възрастните хора се събуждат едва след около седем часа сън. Защо продължителността на среднощния сън намалява с напредване на възрастта?
Отговорът се крие в това как е разпределен сънят в рамките на денонощието – възрастните хора не си набавят нужния им сън по време на една нощна сесия. Това значи, че тъй като през нощта спят по-малко, те не са си отпочинали достатъчно и затова през деня им се налага да подремват. Така допълват нужните им допълнителни часове.
С напредване на възрастта не само че не спим толкова дълго през нощта, но и спим по-леко. Мозъкът на 25-годишен човек няколко пъти попада в състояние на дълбок сън за няколко часа, докато този на 70-годишен човек – само за няколко минути. Преходът от заспало към будно състояние при вторите също е по-рязък, а не плавен, като при по-младите.
Наскоро учени са открили, че в мозъка на всеки човек има специална секция, свързана със съня. В процеса на стареене губим част от клетките, които се намират там. Колкото повече от тях изчезват, толкова по-разпокъсан е моделът на спане. Това значи по-чести събуждания и по-кратки периоди на сън.
Съветът е при липса на достатъчно сън през нощта да се отдаваме на следобедна дрямка. Въпреки че по време на нея ние не попадаме в най-здравословното състояние на дълбок сън, тя пак е от полза за мозъка в частта с намаляване на стреса и умората подари недоспиване.
