Работа след отпуската? Няма проблем
Напоследък все по-често се говори за негативните емоции, които причинява процесът на адаптация, когато се върнем на работа след почивка. Четох, че по наблюдения от психолози, много хора изпадат в лека депресия, стресират се или започват да получават паник атаки.
Нормално е пренастройването от почивка към ежедневните задачи да се случва трудно, но знаем ли как да облекчим този процес?
Една от най-големите грешки, които допускаме, е да започваме големи проекти или да наваксваме с множество задачи още в първите работни дни. Така си навличаме от една страна апатия, а от друга изпадаме в стресови състояния и несигурност за справяне с работния процес.
Специалистите съветват да започнем с по-къса работна седмица и леки задачки, докато се адаптираме напълно и се почувстваме сигурни във възможностите си. Така, вместо от понеделник, можем да се върнем в офиса от сряда. А вместо с куп телефонни разговори, имейли и срещи, да започнем с преглеждане на предстоящите задачи и тяхното подреждане по приоритети.
Друг похват е, след работа да се виждаме с приятели, за да се отпуснем и разсеем от изминалия ден. Ако пък имаме хоби – още по-добре. Арт заниманията са най-полезната терапия за релаксация и освобождаване на ума.
И накрая един бонус съвет – нека не чакаме цяла година за една почивка. По-честите и по-кратки отпуски ни помагат да си починем и не влияят стресово на психиката ни.
Изгуби ли се магията на пътуването на стоп?
Лято е и най-после дойде моментът да планирам почивката си. Замислих се как днес всичко се случва само с няколко клика от смартфона. Избираш си дестинация, резервираш хотел и в уречения ден потегляш с личния си автомобил. Толкова е лесно и … безинтересно.
Спомних си тийнейджърските си години и как тогава пътуването на стоп беше нещо нормално. И аз съм го правил, дали защото ми се е налагало понякога или заради емоцията, не мога да кажа вече. Може би е било странна смесица от двете неща. Често се случваше да се натъкна на „конкуренти“ по пътищата. Винаги обаче проявявахме „колегиалност“ един към друг и не си спомням случай да сме си пречили. Тогава това беше нашата социална мрежа, но много по-истинска от днешната в Интернет.
Едва ли има някой, който да е пътувал на стоп и да забрави емоцията, тръпката от неизвестното. Неписано правило гласи, че щом си на пътя и вдигнеш палец нагоре срещу преминаващите автомобили, трябва да очакваш неочакваното. Пътуването на стоп може и да не ти гарантира по-бързо придвижване до желаната дестинация, но винаги идва с поне една интересна история. А за тийнейджърите това е напълно достатъчно и в това остават влюбени за цял живот. Луда любов е това, неразумна, импулсивна и младежка, но една от най-истинските.
Напоследък все по-малко хора виждам, които чакат край пътя с вдигнат палец. Сега на мода са споделените пътувания, които се уговарят онлайн и не крият рискове. Сигурно пак човек може да срещне интересни хора или да преживее вълнуваща случка, но тръпката не е същата. Няма я изненадата, няма я неизвестността и най-вече липсва магията.
Е, палец нагоре за личните автомобили, споделените пътувания и убитата романтика.
Един ластик върши чудеса
Предполагам, че повечето вас, които четете блога ми, прекарвате голяма час от деня си седнали. В комбинация с неправилната поза от постоянното взиране в дисплеи и монитори, подлагаме гръбнака си на сериозно изпитание. Именно тези ежедневни рутини довеждат и до болки в гърба. Тъй като е трудно в динамика на деня да ги контролираме, то може да направим нещо, което да ги облекчи – тренировки с ластици.
Чували сте за спорт с ластици, които най-вече са приложими за оформяне на седалищните части и бедрата. Днес обаче ви представям и една друга алтернатива за тренировка на горната част на тялото. Тя е подходяща както за мъже, така и за жени, които искат да премахнат сковаността си и да укрепнат гръбначните мускули.
Интересното тук е, че самите упражнения се правят със собствена сила, тежест и … ластици. За подобен вид тренировка ластици можете да намерите в големите спортни магазини. Там ще се сблъскате с разнообразие от видове, големини и натоварване. Препоръчвам като за начало да използвате ластик с дължина от 104 см и тежест от 9 до 15 кг. В по-късен етап можете да увеличите съпротивлението до 25 или 35 кг.
Добавям ви линк с видео упражнения, които аз смият правя поне веднъж на ден. Не отнемат много време, а резултатът е чудесен. Препоръчвам го на всички офис хора и такива с болки в гърба.
https://www.youtube.com/watch?v=RqT0kT3up9c
Поезия и още нещо
Напоследък разполагам с все повече време за преоткриване на нови светове чрез книгите. През годините съм чел различни жанрове, автори и истории. Сега обаче съм запленен от магията на поезията. Ако трябва да съм по-конкретен – на българската поезия, и в частност – творбите на П.К. Яворов.
При последното ми случайно посещение в близката книжарница попаднах на една малка книжка, поместила лиричните стихотворения на Яворов. Заедно с тях обаче се разказва и любовната история на живота му, преминала през сърцата на три жени. Първоначално ми се стори, че книгата е прекалено романтична, но грешах. Разкри ми и още един пласт.
Заглавието, с което се сдобих, е „Не бой се и ела“ и носи красивото подзаглавие „Любовта на поета в стихове и писма“. Предполагам, че от тук се досещате как са структурирани текстовете в книгата. В началото започва с бързо преминаване през любовния живот на Яворов, началото на пътя му, на писателската му кариера, на най-възвишеното чувство на света и на края му.
След това кратко въведение следва авантюрата му с Дора Габе, стиховете, повлияни от чувствата и терзанията им и част от автентичните им кореспонденции. Следва дълбоката и скандална история с Мина Тодорова. В тази част има поместени повече писма и стихове и, разбира се, любимото на всички – „Две хубави очи“. Накрая е върхът и краят с Лора Каравелова. Отново се следва същата структура и е поместено незабравимото поетично произведение „Стон“. Важно е да отбележа, че в цялата книга има публикувани действителни снимки, писма и картички.
Преминаването през творбите на Яворов е винаги възвишено, но това, което ми направи истинско впечатление и ме докосна, бе добавянето на оригинални материали. По този начин се чувстваш сякаш имаш истински досег с нещо много ценно. Повярвайте ми, когато видите почерка, избора на картичка и структурирането на самите текстове, разбирате много за същността и нежната душа на един истински поет. Никой анализ или разказ няма да ви даде това, което сами може да извлечете от запазените спомени.
Сензация, сензация
Първо трябва да се запитаме защо четем сензационни материали? За да продължават да съществуват и до днес, то трябва да предизвикват интерес, който да възбужда нуждата от прочит.
Още първите хора на земята са изпитвали потребност да знаят. Този копнеж се предава през поколенията, но с всяко следващо се видоизменя. Така например през Средновековието познанието сред масовото общество се е измервало чрез клюките за живота в дворците, историите за куртизанки и любовници, а основното забавление e публичното обезглавяване.
Желанието за научаване на това, което е скрито от очите на обикновените хора, е предизвиквало интерес – oсновната предпоставка за раждането на „жълтата журналистика“. Терминът е въведен от Ървин Уордмън през 1900 г. Поводът – постоянно разпространяващите се публикации около личния живот на политическите личности. По време на Първата и на Втората световна война също се е наблюдавала подобна практика, която дори продължава да се развива и в наши дни.
Но защо сензациите все още вълнуват хората? С развитието на технологиите традиционните медии разшириха пазара си чрез използването на интернет сайтове към своите издания, което доведе до разрастване на тяхната бройка, особено на таблоидните платформи. Не се ли пренасити човечеството от слухове и брътвежи? Защо се предлагат, за да се търсят и защо се търсят, за да се предлагат?! Това е омагьосан кръг, от който не може да се излезе.
Навлизането в Постмодернистичната епоха се характеризира главно с процесите на глобализацията и революцията на услугите, насочени към задоволяване на информираността на населението. Наблюдава се тенденция на масовизираност на обществото чрез интензивен контакт между хората и разтварянето на индивидуалното сред колективното. Познанието не се състои единствено в получаване на факти за общозначими събития, но и в задоволяване на потребността на индивидите да знаят всичко, което се случва с хората, които ги управляват, тези, на които се възхищават или ненавиждат. Друг е въпросът, че точно тези личности са внимателно селектирани от медиите, за да се появят в продукцията им.
Знанието променя своя дискурс и навлиза в личното пространство на основните единици от обществото. Това може да се обясни с промяната на моралните ценности на хората, които несъмнено се повлияват от етиката, наложена от политическата и медийната действителност.
Консервфилм
„Консервфилм“ е излъчен през 1990 година и е дело на режисьора Златин Радев. Анимацията не е просто поредният детски филм, а е както представа, така и пророчество за действителността – показва реалната политическа система в България и заблуденото ни общество.
Ситуацията по това време е характерна не само за нашата страна, но и за много други източноевропейски държави. Именно за това, че засяга важни аспекти от човешкото съществуване, „Консервфилм“ получава и 2 номинации за едни от най-престижните филмови награди – „Оскар“. Въпреки че не я печели, филмът получава общо 29 отличия по света и у нас.
Основната тема в „Консервфилм“ е безспорното представяне на тоталитарното общество чрез олицетворените образи на консервите, чието съдържание показва и тяхната идея, кауза. Освен че се осмива този режим, същевременно се прави и предсказание какво ще се случи, когато дойде демокрацията.
Именно демокрацията предизвиква объркване в обществото – всеки иска да наложи своите идеи, но със старите мерки. Така се достига до пренасищане на обществото и разпадане на същността му, опустошаване на ценностите. Тези свои идеи авторът Радев представя умелото чрез съчетаване на монтаж, техника на снимане, метафоричност на образите и звук. Въпреки че липсват субтитри или някаква разбираема реч, посланията са ясно доловими. Именно заради майсторството на обединяването на всички елементи в едно, се получи изкуството, наречено кино.
„Консервфилм“ е модернистичен начин, за да се осмее безсмислеността от смяната на режимите, които са с една и съща мисия. Чрез изразните средства, метафорите и представата за един детски анимационен филм авторът ни кара да се замислим дали ние хората не сме просто едни консерви, без право на мисъл, които всеки с малко повече власт пълни с каквото си поиска?! Разковничето вече е хвърлено. Остава само да го намерим.
Въпреки че филмът отразява действителността преди четвърт век, то въпросите, които повдига, са актуални и днес. И както в опустошения град накрая остава да гори едно малко пламъче, нека и ние не гасим нашите, да запазим надеждата си за едно по-добро бъдеще и да се борим за него. Нека не сме само консерви! Нека бъдем хора! Нека променим ние света, а не той нас!
