Практиката е най-добрият учител
Всеки от нас иска да е специалист в нещо. Харесва ни, когато сме най-добри в областта си и понякога прекарваме години наред, за да се усъвършенстваме в сферата, в която желаем.
Колкото и да учим и да се стараем да разберем теоретично нещата обаче, без практика не става. Тя е най-добрият учител, на който можем да се надяваме. Вземете за пример, че много хора са се научили да правят нещо, практикувайки го, без първоначално да са наясно с теорията. Колко обаче са успели да постигнат нещо, ако останат на теоретичното равнище, без да преминат към практическото такова?
„От опит глава не боли”, казват народните мъдреци и неслучайно са го казали. Теорията преди практиката е едно добро предимство, което може да ви донесе преимущество и да ви улесни по време на целия процес, но… истината е, че понякога може и без нея. Можем да се научим да работим с някаква програма, устройство или машина и без сме отделили часове преди това в четене на принципа й на работа. Е, по-голям е шанса да объркаме нещо, но пък никой не е и безгрешен, нали?
Нека да вземем предвид и също, че, както се оказва, често има разминавания между това, което сме учили, и това, което представлява действителността. Най-често причината за това се търси в слабата комуникация между университетите и бизнеса, но може и да е другаде. Вината не винаги е пряко наша, но от нас вас зависи да се приспособяваме по-бързо и да се адаптираме към промените.
Какво е пиктограма?
Преди да уточним какво точно представлява пиктограмата, нужно е да споменем, че тя е само етап в развитието на човешката комуникация.
Най-ранните форми на невербална комуникация са определени мимики и жестове, рисунки по стените на пещери, размяната не предмети, които носят някаква символика т.н. С течение на времето се развива и една от първите писмени форми на комуникация – пиктографската. Произходът на този термин идва от латинското pictos, което означава картина. Логично това е писменост чрез картинки, където всяко изображение означава някаква дума. Тази форма на комуникация разчита много на интуитивното мислене.
Някога в древна Шумерия и Китай са си служили точно с такива знаци, за да записват важна за хората информация и писали са цели текстове по този начин. Именно от пиктографските изображения в течение на времето китайската писменост се е развила и минимизирала, за да стигне до днешната й форма на логограма. Това означава, че някогашните картинки са се опростили до степен, че за една дума се използва символ, който често няма почти нищо общо с изображението, от което е възникнал.
Не си мислете обаче, че днес пиктографкската писменост е отживелица. 
Напротив, тя се развива тихомълком и е част от живота на всеки един от нас.
Типични примери за пиктографски знаци са табелките на тоалетните, където се показват силуети на мъж, жена, а понякога на бебе и човек в инвалидна количка. Знаем какво означава и когато видим табелка с нарисуван ескалатор и стрелка в някой голям магазин. Или когато видим на телефона ни известие с малко писмо. Или табела в парка със задраскано куче. Примерите са много. Дори познатият ни символ за wi-fi е пиктограма, която съвременния човек познава много добре.
С това искам не само да ви покажа как са общували хората преди няколко хилядолетия, но и че тази форма на комуникация е оцеляла толкова дълго, паралелно с останалите.
Модата и моделите в България
Сигурно сте забелязали, че от едно известно време насам, модата в България не е на кой знае колко високо ниво. Да, имаме няколко по-известни дизайнери, и доста бутици, от които най-различни объркани девойки да пазаруват скъпи неща, без да съзнават като се погледнат в огледалото, че им стоят зле.
Не знам как се случи този тотален спад в българската модна индустрия, но е факт, че откакто врати затвориха няколко модни агенции, начело с Джей Моделс, преди около десет години, нещата вървят надолу за целия бранш. Дали парите секнаха, дали пазарът се сви покрай наближаващата финансова криза или друго – не знам.
Днес, през 2014 г., нещата бавно се възраждат, и както можем да видим по списанията, модните агенции и българските модели вече не са чак такъв кът. Въпреки това обаче, за да се достигне нивото, което имахме преди години, в края на 90-те, вероятно ще мине още доста време. И не че очаквам София или Пловдив да станат новите Милано и Париж в модата, но все пак смятам, че имаме много какво да дадем като нация в това отношение.
Най-малкото можем да се похвалим вероятно с най-голям брой красиви девойки на глава от населението в Европа. Това може да ви звучи нескромно, но само ако не сте прекарвали известно време в Западните европейски страни, където хубавите момичета са такава рядкост, че като ги видиш няма как да не ги загледаш ;)
Компютърна неграмотност
Не знам дали този термин се използва широко, но в моя речник го употребявам доста често. За мен това е неграмотността на XXI век. Знам, че технологиите вече са неотложна част от ежедневието ни и водят до значителни промени в начина ни на живот. Не всеки от нас обича промените и ги приема с отворени обятия, но има случаи, в които, ако се съпротивляваш на новостта, това може само да ти навреди.
За да сме можещи и знаещи в един все по-конкурентен свят, най-общо казано трябва да имаме поне минимум от компютърни умения. В противен случай се превръщаме в аутсайдерите на нашето време. Изрази от типа „Прекалено съм стар/а, за да уча нещо ново” не е извинение все още да употребявате пишеща машина вместо компютър. Същото важи и в работни ситуации, където (лично познавам такива хора) пишат все още всичко на ръка вместо на служебния си компютър. Не казвам да отречем изцяло ръчните записки, но да разчитаме изцяло на тях, е загуба на време и усилия, а е и признак за несериозност.
Вземете за пример някой средно голям хостел, който е известен и има резервации за месеци напред. Отивате там на място и виждате, че всичките им резервации се записват на ръка в дебели тетрадки, а до тези дебели тетрадки има огромен кочан за фактури, също изписани на ръка. Какво ще си помислите? Аз лично ще реша, че тази фирма е доста изостанала и че още живее в миналия век. Колко време ще издържат така преди конкуренцията да ги измести според вас?
Да умеем елементарни компютърни действия е важно за нас и собственото ни развитие. Седнете, прочетете, разгледайте, питайте и в крайна сметка опитайте. Никой не се е родил научен, но всеки може да се научи, никога не е късно за това. В края на краищата познавам една баба, която е на 72 години, но жената има активен профил във Facebook. Колко от вашите баби могат да се похвалят с това?
Малките препъни камъчета на работа.Част 2
Знаем, че малцина са хората, които успяват да си намерят работа, на която да ходят всеки ден с удоволствие. Най-често все има нещо, което не ни харесва и което ни кара да се изнервяме, а има и малки подробности, които наглед изглеждат маловажни, но могат да ни вгорчат деня още повече. Ето, които са според мен нещата, от които най-често ни идe да си изпуснем нервите, но стоически издържаме… до един момент.
Служебно или не? Това е личният ти телефон, трябва ли да провеждаш бизнес разговори по него? Това е личният ти лаптоп, трябва ли да носиш него по командировки? И да снимаш с твоя фотоапарат? Да, не всяка фирма разполага с всички тези служебни джаджи и понякога се налага да използваш личните ти вещи. Ако не е често, не е и проблем. Но всеки път?
Интернет? Понякога дори не осъзнаваме колко сме зависими от безжичния интернет… Веднъж ми се наложи да изкарам 2 месеца на работа с мобилен нет. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че всички бяхме с един принтер, към който преди имахме wi-fi връзка, а сега трябваше да си подаваме един кабел. Чаках по няколко минути да ми зареди страница в Интернет, не можех да гледам клипове, а за програмата в офиса също се искаше бърза връзка. Дори да си с железни нерви, пак няма да издържиш на такова ежедневие.
Оставям проблемите с транспорта, колегите и храната настрана. Те не са малки подробности, а по-важни неща от гореизброените.
Малките препъни камъчета на работа.Част 1
Знаем, че малцина са хората, които успяват да си намерят работа, на която да ходят всеки ден с удоволствие. Най-често все има нещо, което не ни харесва и което ни кара да се изнервяме, а има и малки подробности, които наглед изглеждат маловажни, но могат да ни вгорчат деня още повече. Ето, които са според мен нещата, от които най-често ни идe да си изпуснем нервите, но стоически издържаме… до един момент.
Работата с хора/клиенти – нека си го признаем, не всеки от нас е роден, за да бъде част от стадото. Някои просто искат да бъдат аутсайдери и си падат пó антисоциални. Ако сте работодател и усетите, че служителят ви е такъв, не му се ядосвайте. Спестете нервите и на двама ви и не му давайте да работи много, много с клиенти и други хора. Нека се задълбае в таблици, графици, поръчки и всякакви други неща, които трябва да се свършат. И могат да се свършат в уединение.
Такива ли са задълженията ти, за каквито ги мислиш? Може би си на мнение, че това не е твоя работа, но така ли е наистина. И шефът ти ли е на това мнение? Това могат да са големи спънки, които освен всичко да имат и значими последствия. Нека всичко да е ясно още от самото начало, за да си спестим бъдещите дрязги и проблеми.
Къде е това/онова? Да, офис консумативите често са проблем. Дали ги няма въобще, дали са разпръснати и не знаеш къде са, не знаеш кой отговаря за доставката им и т.н. и т.н. Досадно е, забавя се работата и в крайна сметка… се изнервяш. А е толкова лесно да се избегне този проблем…
