Нещо интересно от когнитивната психология
Интересувате ли се от психология? И аз не се бях интересувал, но наскоро ми попадна нещо любопитно от сферата на когнитивната психология. Става дума за едно изследване, проведено през далечната 1932 година от Фредерик Бартлет, който е някакво светило в областта. Той разказал на участниците-британци индианска народна приказка. В рамките на една година той ги привиквал няколко пъти, за да му я преразкажат. В началото, естествено, те я помнели по-детайлно и разказвали по-дълго. Към края спомените им избледнели и я скъсили значително.
Неочаквано обаче, всеки адаптирал приказката по свой собствен начин, съобразявайки се с онова, което той мислил за нормално. Тъй като всички участници били британци, в културно отношение индианската история се отличавала от техните разбирания. Всеки малко или много нагласил историята така, че за самия него да има смисъл и да отговаря на начина, по който той възприема света. Смущаващите детайли били изменяни с всеки преразказ на приказката, като се наблягало най-вече на рационалните откъси. Останалото било донагласено около тях.
Това интересно изследване на Бартлет било първото доказателство, че възприятието ни за света може да промени начина, по който помним и тълкуваме информацията. Той нарича това явление „когнитивна схема“, която описва предварително изградената представа за нещо. Тези схеми имат тенденцията да остават неизменени, дори и с времето да получим противоречива информация по дадения въпрос.
Мозъкът ни просто се включва на автопилот с версията, която той мисли за подходяща и продължава да я налага, дори и да не е вече вярна. Поради тази причина и участниците в изследването са направили индианската приказва по-разумна за възприемане от техния мозък.
Замислям се колко ли още имаме да научим за това как работи мозъкът ни. Той е една необятна Вселена, която малко по малко ни се разкрива, но има още много да ни даде.
Мислиш ли се за умен човек?
С навлизането на новите технологии животът става все по-лесен. От една страна, това е добре, защото някои рутинни операции се вършат по-бързо, но от друга – не чак толкова, защото сме спрели да мислим. Дори за прости сметки използваме калкулатора на телефона, вместо да се затормозяваме да смятаме наум. Това улесняване на живота може да ни попречи да открием някой скрит талант, който да ни покаже колко умни сме всъщност. Човеко, мисли! Важно е.
Има хора, които не осъзнават колко умни са всъщност. Те се справят отлично без дори да го знаят. Може би и се подценяват, защото не виждат истинската си стойност. Ти може да си сред тях. Продължавай да четеш, за да разбереш.
Ако проявяваш любопитство към света около теб, ако бързо се адаптираш към промени, ако винаги знаеш какво трябва да направиш, когато ти поставят задача, може би си по-умен, отколкото си мислиш.
Друг знак може да бъде, че си ориентиран към постигане на цели, т.е. целеустремен си и има неща, които задължително трябва да направиш. Когато за някои определени дейности са постижения, за теб това са просто малки неща, които си свършил. Умееш да предвиждаш резултата, който ще излезе от предоставените ти възможности, и избираш онези, които най-много биха ти били от полза. Цениш времето си и го насочвам към неща, които са от значение за теб.
Твоето бъдещето е пълно с цели, които да си поставиш и да постигнеш. Ученето не спира с официалното завършване на университет, а продължава, докато си жив. Ти не чакаш знанията сами да дойдат при теб, а ги търсиш.
На теб може да си разчита – винаги си първия избор на някого, когато трябва да се свърши нещо конкретно. Това е така, защото знаят, че ще се справиш. Не си мисли друго.
И какво, припозна ли се?
Да се потопим в мистична музика
Бързам да ви споделя за новото ми YouTube откритие – композиторът Питър Гъндри (Peter Gundry). Днес попаднах на уникалната музика, която прави, и мисля, че заслужава много повече внимание. Затова я споделям с вас. Мелодията е кръстена „Белият елен“ (The White Stag) – в нея има нещо величествено, мистично и завладяващо. Не мога да спра да я слушам. Освен това е и релаксираща, а е и подходяща за филмова музика. Горещо я препоръчвам.
Отдавна не бях попадал на нещо толкова добро, което да ме впечатли така силно. И въпреки че съм мъж, емоцията на „Белият елен“ успя да ме развълнува, а когато правиш музика, мисля, че това е най-важното – тя да вълнува слушателите. Пуснете си видеото и се потопете и вие.
Дъновизмът и хлябът на фирма Елиаз – хлебозавод Горубляне
Който не е ходил на Седемте рилски езера, много е пропуснал. Аз лично съм бил там няколко пъти и мога с ръка на сърцето да кажа, че в това място има нещо специално. Величието му ме кара да се замислям за света около себе по един съвсем различен начин – на интелектуално-духовно ниво. Неслучайно Петър Дънов го е избрал за сборище на последователите си.
Заглавието на статията може би ви подсказва, че ще търсим пресечната точна между дъновизма и фирма Елиаз – хлебозавод Горубляне. Ако останете до края, ще разберете каква е, а сега нека ви въведа в малко предистория.
След едно поредно посещение на езерата, реших да се поразровя в историята на Учителя и бялото братство, което е създал. Дънов е роден през далечната 1864 г. в пределите на тогавашната Османска империя. Баща му е бил свещеник и са живели във Варна. Оказва се, че Петър Дънов е учил теология и медицина в Америка. Това със сигурност е разширило много мирогледа му – бил е доста начетен за времето си.
Дъновизъм, още наричан „бялото братство“, е създаден като учение за постигане на душевен мир и спокойствие, откриване на силата на ума и духа. Добродетелите, които се проповядват, са любов, мъдрост и истина. За Учителя неговото „бяло братство“ е общност от същества, еволюирали духовно в материалния свят, участващи активно в развитието на човечеството и постигнали съвършенство.
Днес хора от цял свят посещават дъновисткия събор на Седемте рилски езера, облечени в бяло и танцуващи традиционния си паневритмия танц. Когато гледам снимки на Дънов, ми изглежда като човек, които е в мир със себе си и на никого не би сторил зло. На мен лично ми вдъхва респект и го виждам като някой посветен, който е знаел нещо, което е било скрито за обикновения човек.
Наскоро ми попадна един хляб на фирма Елиаз – хлебозавод Горубляне, на чиято опаковка имаше цитат на Петър Дънов, който ми грабна вниманието. Беше нещо от рода на това, че житото е най-чистата храна. Ето я и пресечната точка, за която говорихме в началото. Признавам, че това е един нестандартен начин за позициониране на фирма Елиаз – хлебозавод Горубляне, но пък е отличителен, поради което и запомнящ се. В съзнанието ми моментално изниква асоциацията, че хлябът е направен с грижа за ближния. Поздрав за добре свършената работа в Елиаз.
Разсъждения от ежедневния живот
Животът става все по-забързан особено ако живееш в големия град. В малките градчета ритъмът е по-спокоен, а на мен това ми допада, затова и до ден днешен продължавам да живея в такъв. Въпреки това и там ежедневните задачки поглъщат по-голямата част от живота на хората, особено на работещите такива. Няма как да не попаднеш в рутина, а събота и неделя не ми се струват достатъчни, за да се отърсиш от нея. Но какво да се прави, така е устроен светът, а малцина са онези, които имат свободата да следват мечтите си без да са притиснати от финансови притеснения.
Като погледна назад във времето от мястото, където съм сега, не мога да кажа, че не бих искал да променя някои неща, да ги направя по по-различен, по-добър начин. Но нали в края на деня, някой беше казал, че човек съжалява не за възможностите, които е приел, а за тези, които не е. Това е така, според мен, защото неизвестното и онова, което не се е случило, винаги ти оставя място за чудене какво би било. Едно на пръв поглед малко решение, може да се окаже толкова важно, че да промени изцяло курса ти на живот. Тогава може да не си осъзнавал колко съществено всъщност е било то, но сега знаеш.
Някои хора вярват в кармата и че животът ни е предопределен от самото ни раждане. Ако има някакъв по-висш замисъл, би било добре – тогава ще знаеш, че нещата са се получили точно такива, каквито е трябвало да бъдат, и няма да съжаляваш за нито една пропусната възможност. Не може да знаем дали е така обаче и пак оставаме в неизвестност и чудене…
Първите дни след отпуската
Онези първите дни на работа след лятната отпуска са най-мъчителни. На мен ми отнема седмица да се адаптирам и да вляза отново в нормален работен ритъм. Същото се получава и около декемврийските празници, където обикновено се събира и по-дълга почивка, когато се слеят дните. Но лятото като че ли го понасяме по-тежко, защото времето навън е хубаво, а ти трябва да си на работа.
Уж след отпуската трябва да си събрал свежи сили и да си станал по-продуктивен, но дали това всъщност е така е един съвсем друг въпрос. След една седмица отсъствие ми трябва малко време да осъзная къде съм, да си припомня докъде съм стигнал и какво трябваше да правя. При вас така ли е? В общи линии ми идва тежко в първите дни. Като мине едната седмица, тогава нещата започват да си идват на мястото и продуктивността да се покачва.
Хубаво е човек периодично да си взима един-два дена отпуска извън голямата за лятото, за да си почине. Наскоро осъзнах, че през годината работим два пъти повече отколкото почиваме, като тук броим събота и неделя, разрешената от държавата отпуска и националните празници. Нормално е да се чувстваме изтощени и да имаме нужда да презаредим батериите.
Иначе есента вече чука на вратата, времето взе малко по малко да се разваля, тук и там падат дъждове. Настроението на хората върви на залез, но ако трябва да сме позитивни, то Коледа идва само след няколко месеца и е повод за голям празник. Няма да усетите как бързо ще мине времето.
