Липса на възпитание в социалните мрежи

Walio, 16 февруари 2014, Коментарите са изключени за Липса на възпитание в социалните мрежи
Categories: Мисли
Tags: , , , , , ,

изтеглен файлМогат ли хората да комуникират помежду си? Може би преди да, но напоследък все по-често си мисля, че НЕ.

Като почти всеки човек вече и аз имам профил във Фейсбук. Удобно е, тъй като поддържам контакт с колеги от предишни работни места, състуденти от университета, приятели и далечни роднини, които също са се регистрирали там. Разговорите между нас обаче си остават по телефона или чрез видео скайп връзка. Не харесвам чатовете, защото през тях трудно можем да се разбере. Не харесвам и да оставям коментари под снимки, а само показвам, че ги харесвам. Във Фейсбук следя най-много новини, но избягвам всякакви групи и страници. Главната причина за това е агресията, която лъха от много от тях.

Акцентирам предимно върху обществените, защото именно към такива има интерес човек с моята възраст и образование. Знам, че младите следят някакви си там групи, тийн телевизии, страници за изкуство (които всъщност не са лоши, но в повечето случаи не го разбирам точно ТОВА изкуство) и други.  Моето внимание принадлежи на общински инициативи, екологични проекти, страници за околна среда и други социални прояви. Там обаче срещам много  хейтъри (нали така викат по модерно му на мразещите). Голяма част от тях пълнят коментарите под статиите с негативни отзиви на политическа или друга тематика по един такъв… затворен начин. Или не следят какво пишат другите, а само се изказват с бомбастични високопарни думи, или ако сред общата помия се появи различно мнение, всички вкупом го нападат, обиждат го по най-неприличен начин. Чак гнус ме хваща и спирам да чета, излизам от страницата и повече не се връщам.

Не зная кога обществото ни от разумни и възпитани хора премина в зверилник с нахакани младежи и възрастни с опорочено съзнание. Винаги ли сме били такива и тази полуанонимна ситуация, която създава Фейсбук, отключва скрити страсти и То-то вътре в нас ни завладява, превръщайки ни в социални изверги? Страх ме е да мисля.

Смятам, че независимо къде слагаме мнението си и каквото и да е то, не бива да забравяме, че срещу нас стои друга личност. Общуването на база уважение, възпитанието, което дава превес на Аз-а и потиска първичните агресия и нагон, ни различава от животните и е доказателство, че сме развити, разумни видове. Не е редно да опорочаване труда на еволюцията, връщайки се стъпки назад. Пишете и коментирайте с приличие и комуникирайте като зрели хора.

Comments