Можем ли да преодолеем страха си?
В днешното забързано ежедневие колата се превърна в наша необходимост. Ако преди ни е трябвала за да закараме семейството до морето и обратно, сега автомобилът изпълнява важна роля в нашия живот. Много пъти съм се усещал да си казвам, какво ли щях да правя безз автомобил. И действително е така, бързане от работа, обикаляне по институции, вземане на детето от училище, пазаруване, а всичко това е в радиус от 10 км, ако не и повече.
Моя близка приятелка наскоро взе книжка. Именно поради тази причина, съпругът й пътува често, а докато се прибере от работа с автобуса, докато се предвижи до градината на детето, а после й се наложи да отиде до супера, който е на 2 километра, просто нямаше как да се справя ооще дълго време така. Проблема обаче при нея е че изпитва огромен страх да шофира сама, а и не само сама. Сподели ми, че когато е била с учебната кола е била по-спокойна, защото инструктора е при нея, а и хората са по-внимателни, когато видят учебна кола, но сега когато трябва да се справя сама е много изплашена и много се паникьосва. Според мен няма как да преодолееш този страх без да се хвърлиш с главата напред. Най-лесния начин е с упражнения, аз например, когато взех книжка също се притеснявах, но взимах колата на баща ми и вечер, коато движението е по-малко обикалях квартала, за да свиквам, а на паркинга пред блока тренирах за паркиране. После се пуснах няколко пъти в час пик и с времето страха изчезна. Но има и друг момент, не всеки става за шофьор, на някои хора просто не им се отдава. Затова тези хора май е по-добре изобщо да не се захващат, защото автомобила е оръжие в нашите ръце. Така че съвета ми към моята приятелка беше да опита първоначално като мен, да пробва да покара вечер и ако и тогава не успее да преодолее страха си, явно не й е било писано.
Можем ли да се преборим със страховете си, това зависи изцяло от нас, аз смятам, че всеки един борбен и волеви човек би съумял да се пребори със слбостите и страховете си.
Татуировките
С настъпването на топлите дни, дрехите значително намаляват. Иска ни се да изглеждаме добре за лятото, за едни това означава блъскане във фитнеса, а за други нова татуировка. Казват,че хората, които имат татуировки, всъщност имат някакъв психологичен проблем, или се опитват да изразят себе си, чрез тях,защото не могат по друг начин.
Аз нямам против рисунките по тялото, стига да са красиви, да имат някакво значение и да не се прекалява. Според мен има много красиви и дискретни татуировки за жени, които могат да служат и просто за красота. Напоследък обаче забелязвам тенденция при мъжете и жените, свързана с шарене на цялото тяло , смятам, че това преминава границата на красивото и смисленото. Според мен женските форми са си достатъчно привлекателни , за да подсилваме ефекта с някакви рисунки, в повечто случаи се случва обратен ефект. Попаднах на интересна статия относно татуираните жени. В не я се описва как според направени проучвания мъжете са по- склонни да заговарят татуирани жени, защото според тях рисунката по тялото означавало,че дамата е по-податлива на флиртове и успехът вечерта да завърши в полза на мъжа бил по-голям. Не съм от хората,които мислят,че татуировките правят жената „лека“ или мъжа „лош“ , защото знаете преди 80-те само в бандите и по затворите са правили татуировки и тя била знак,че си лошо момче . Все пак живеем в модерно общество, не може да мислим по този ограничен начин, но според мен не трябва да се прекалява, защото вместо в красив бодиарт, татуировката може да се превърне в недобре изглеждащ белег за цял живот.
Всеки може да изразява себе си по начин,които намери за добре, всеки метод може да бъде атрактивен, но ако прекалиш с него рискуваш да си белязан за цял живот
Мотивацията
След толкова много празници, студено време и тежка храна, повечето хора сме качили по някое друго килце. Но зимата все повече наближава своя край, а на нас ни се иска да поспортуваме повече в по-топлите дни, усещаме тежестта на тези „няколко“ килограма. И мечтаем по-бързо да се отървем от тях
Един ден се разрових из Интернет да разгледам за някакъв хранителен режим, който да ми помогне за тежестта в корема и някакви упражнения, за да мога бавно, но славно да въведа тялото си във форма. Попаднах на една страхотна статия за един инструктор, който помага на много хора да се преборят в борбата с наднорменото тегло, за да успее да мотивира и да вдъхнови своя клиентка, която тежала около 130 кг, той пожертвал собственото си тяло и добро здраве, за да качи 30 кг, за да може заедно да се преборят и да успеят да отслабнат. В резултат на това рязко повишаване на телесни мазнини той получил доста здравословни проблеми, високо кръвно, преддиабетно състояние, висок холестерол и каквото ви дойде на ум. Но този човек казва, че не съжалява за нищо и бил горд с постигнатите резултати. В крайна сметка, за 4 месеца успели да свалят излишните килограми, човекът спрял лекарствата и както се казва в приказките „заживели щастливо“. Няма такъв професионалист и отдаден на призванието си човек. Много малко хора биха пожертвали собственото си здраве в името на това друг човек да се вдъхнови и да получи кураж за справяне с проблемите си.
Дано има повече хора като този личен треньор. Толкова е хубаво като разбереш, че доброто все още съществува и не всички хора са егоисти. Хубаво е да знаеш, че има хора, които ги е грижа за съдбата на другите и са готови да пожертват своето благосъстояние в името на това друг човек да успее.
Децата-нашето бъдеще!
Ден преди Петльовден няма как да не поразсъждавам на тема деца. Този ден е посветен на децата и предпазването им от болести. Както повечето знаете, Петльовден е свързан с кървавия данък, а именно вземането на момчетата от семействата им. Мисля, че е излишно да изпадам в подробности за историята на празника.
Та сега по същество, как нашата държава се грижи за нашите деца? Моят отговор е по никакъв начин. Не може еднократна помощ за първо дете да е 200 лв, от които даже ти удържат такси. Не може детските да са 35 лв на месец, при положение, че за отглеждането на едно дете тези 35 лв биха стигнали само за памперси и то за една седмица. В Русия са открили страхотен начин да стимулират раждаемостта и родителите. За всяко второ дете държавата дава почти 11 хиляди евро и най-впечатляващото е че това важи и за всяко второ осиновено дете. За да няма злоупотреби, тези пари могат да бъдат използвани само за образованието на детето и за подобряване начина му на живот. Какво по-хубаво от това? Ние какво правим? Теглим кредит, които изплащаме 10 години, за да успеем да изучим децата си, а накрая дори с образование не могат да си намерят работа и трябва прибягват към чужбина. Да бъдат роби, за да могат да свързват свата края. Затова ли да раждаме деца? Това ли ни е стимула? Най-хубавото е че това финансиране не е само финансово, но и се водят мащабни кампании против употребата на алкохол и цигари. А ние протестираме, че по заведенията не може да се пуши. Доста хляб трябва да изядем, за да усппеем да стигнем нивото на повечето европейски държави.
Все пак силно се надявам, че един ден и в България ще можем да се похвалим, че държавата мисли за нашите деца. Те са нашето бъдеще, те са смисъла да се прави каквото и да е било в държавата и семейството.
Красотата
Какво може да вземе красотата на един мъж и какво може да му даде?
Когато бях малък бях фотомодел и не се записах да уча висше образование. В България много хора тръгват по този път без да се замислят какво ги чака в утрешния ден. При мен се случи същото. Бях млад и красив и дори не осъзнавах колко бързо времето минава, а аз нямам нищо на лице. Познавах страшно много хора и много и имах много връзки, но те не са ми служили никога за нищо. От моделство особено, ако си мъж не се изкарват почти никакви пари. Така на 25 реших, че няма какво повече да правя тук и заминах да живея в Австрия. Това беше решение, което взех защото осъзнах, че средата тук, я която се намирам е много куха и няма какво да ми донесе. Сега съм на 31 и съм работник там, но съм щастлив, че направих този избор. :)
Сексът и градът
Сексът и градът е шоуто, което успява да промени образа на жената на малък екран. Тя е сексуален обект, н по свои правила, тя прави глупости, тя говори каквото и харесва, пие и пуши, носи панталони, дори.
Сексът и градът не се случи много отдавна и остави история. Сериалът с Кари, Шарлот, Саманта и Миранда създаде тренди, предложи крак и постла килима на други, които искат да приличат на него. Засега обаче тази формула на успех избягва на модерната телевизия, тя до момента така и не успява да открие перфектния баланс между смешното и важното в света на жените. За сметка на това набляга на силата като движеща посока в женските персонажи на малък екран, дори на голям. Само за последните две години бяхме свидетели на женска версия на „Ловци на духове“.
