Бизнесът е сложна наука. Освен от знанията и техниката, необходими за основнaта ни търговска дейност, се нуждаем също от редица личностни и междуличностни умения, които да ни помагат в съвместната работа с клиенти и бизнес партньори. Понякога попадаме в една наистина неудобна позиция, в която трябва да избираме между интересите на фирмата си и отношенията, които подкрепят нейното съществуване. Въпросът е още по-деликатен, когато става дума за финанси – по-конкретно за просрочени фактури и вземания.
Как можем да получим очакваното заплащане и същевременно да запазим добрите взаимоотношения със своите клиенти?
Най-лесният начин е да предотвратим възникването на подобна ситуация. Ако разполагаме с тази възможност, препоръчително е внимателно да подбираме хората, на които доверяваме гладкото функциониране на своя бизнес, като обърнем внимание на тяхната кредитна история. Ако нямаме достъп до подобна информация, следващата стъпка, която можем да предприемем, е да поддържаме къси срокове за изплащане на кредита или на фактурата. Експерите в сферата на събирането на вземания са категорични, че колкото по-дълго време остава неизвършено едно плащане, толкова по-малък е шансът да получим дължимата сума. Ежегодното проучване на ЕОС Груп – международен доставчик, специализиран в събирането и изкупуването на вземания, – „Навици на плащане в Европа“ за поредна година през 2019 г. потвърди, че кредиторите, които дават по-кратки срокове за изплащане, се радват на по-голям процент своевременно събрани вземания.
Това обаче невинаги е достатъчно. Има ред причини, поради които наши клиенти е възможно да просрочат плащане към фирмата ни, независимо дали става дума за B2C или B2B транзакции. В такива случаи можем да инвестираме в собствен отдел по събиране на вземания – или да наемем външна фирма, специалист в тази област.
Тук искам отново да спомена ЕОС – в частност ЕОС Матрикс, българското представителство на групата.
ЕОС Матрикс функционира на територията на България от 2002 г., като през дългогодишната си практика е натрупала богат опит в решаването на различни казуси, свързани със събирането на вземания. Този опит агенцията съчетава с международните добри практики и ноу-хау, които са превърнали ЕОС Груп в една от водещите компании за индивидуализирани финансови услуги в Европа.
Предимството на специализираната помощ под формата на колекторска агенция се съдържа в това, че освен богатия опит и утвърдени бизнес практики, експертите на ЕОС поемат изцяло работата по конкретния казус, за да отделят нужното внимание за неговото разрешаване. Това освобождава фирмата – кредитор да се концентрира изцяло върху дейността си. Част от практиката на ЕОС Матрикс е да се запазят добрите отношения между кредитор и клиент, като за целта подхожда с разбиране и се стреми да открие решение, което да удовлетвори и двете страни.
Съвременната бизнес среда е непредвидима и за да се справим с препятствията, които изникват, е необходимо да бъдем гъвкави – това означава да можем да се възползваме от всички ресурси, които са на наше разположение. В случай на просрочено вземане, ЕОС Матрикс е ценен ресурс и ценен партньор, който може да превърне всеки казус в победа за всички страни.
Телевизията е средство за масово общуване, защото чрез един предавател съобщението достига до една аудитория от милиони приематели.
Чрез нея се оформя една публика, която може да реагира на телевизионното съобщение по няколко начина: индивидуална или колективна интерпретация или чрез колективни политически действия. Тук медията не е просто независима променлива при определяне поведението на индивида. Тя едновременно показва всички процеси, които са важни в едно общество, изгражда представата на аудиторията и е израз на нашата култура, основана върху материалите от медиите.
Благодарение на новите технологии като видео, мултиплицирането на телевизионни канали, дигитализация и прякото сателитно излъчване се промени досегашното схващане за масовата аудитория и се изградиха нови медии. В тяхно лице се образува една огромна аудитория, която обаче не получава съобщението едновременно. Възможността за получаване на различни по съдържание послания по различни източници правят аудитория все по-сегментирана според своята идеология, ценности, вкусове и начин на живот. Аудиторията се сегментира и диференцира, но телевизията става по-комерсиална.
Но постепенно се появиха компютърно опосредстваните технологии, интернет и мултимедията. Това от своя страна доведе до все по-масово използване на инструментите за достигане на всички хора. Постепенно се изгради аудитория, която има достъп до всякакъв вид информация. Тя има свое мнение и свободно може да го изрази. Също така е способна да създава и генерира съдържание, което да има добавена стойност за останалите потребители. Ако ви се струва нереално, просто се замислете, че това сме ние чрез всекидневното използване на социални мрежи и добавяне на всякаква информация за нас, за приятелите ни, за света.
А този наш нов навик повлия и върху бизнеса, който се стреми да бъде по-иновативен, да изпревари всички останали потребители и да създаде оригинално съдържание. Дали ще успее да ни впечатли или всички ще се превърнем в едно мултикултурно общество, което ще споделя общи ценности, предстои да разберем…
Ето го и дългоочакваното продължение на предишната ми публикация. Тези методи за борба с тревожността са препоръчвани дори от психотерапевти. Надявам се да помогнат.
Разберете механизма
Едно явление може да бъде контролирано, когато механизмът му е известен. Важно е да се знае на първо място, че тревожното състояние е несъзнателна техника за оцеляване пред нещо, което умът отчита като източник на опасност. Физическата реакция се активира от мозъка, за да ни помогне да излезем от ситуацията. Така че трябва да мислим логично и рационално за начина, по който постепенно да се освободим от безпокойството. По този начин ние не само се справяме с проблема, но и не отдаваме излишно значение на случващото се около нас.
Не се подлагайте на излишен натиск
Една от основните характеристики на тревожността е, че тя постоянно ни принуждава да реагираме мигновено. Тревожният човек е силно неспокоен и е склонен да прави няколко неща наведнъж. Вкъщи той приготвя вечеря, изпраща съобщения до приятели, проверява домашната на детето си – всичко това едновременно. В офиса щък ще има много отворени прозорци на компютъра си, неразумен брой едновременни задачи в дневния си ред или дори ще се почувства длъжен да приеме още повече задачи. Това са някои примери за начина на живот на тревожен човек. Ходенето по-бавно, поставянето на приоритети, отделянето на пет минути за отпускане, дрямка или поемането на по-малко задачи са добри начини за намаляване на стреса.
Дишайте задълбочено
Терминът „дишане“ може да изглежда неясен, в края на краищата ние и без това си дишаме. Вместо това имам предвид онзи тип дишане, който предлага повече предимства, отколкото просто приемането на кислород. Дишането бавно и дълбоко служи за отпускане и възстановяване на контрола над ситуацията. Когато се чувствате разтревожени, най-доброто, което трябва да направите, е да затворите очите си и да дишате възможно най-редовно, като се концентрирате върху белите си дробове, пълни с въздух. Това ще ви позволи да възстановите баланса в ума си и да възстановите енергията, която ви е необходима, за да се справите с ангажиментите си.
Медитирайте
Медитацията е също толкова полезна, хилядолетна практика, която успокоява и върши чудеса, особено за тези, които живеят в градски хаос.
Тревожността е един от основните проблеми, с които съвременните хора се сблъскват в ежедневието си – и заради които прибягват до услугите на психотерапевт. И аз познавам хора, които иначе са напълно здрави, но се борят с това състояние през голяма част от живота си. Заради тях се случва от време на време да чета за тревожността и за различни начини да се преборят с нея – сега ще споделя някои от нещата, които съм научил.
Всъщност няма вълшебно хапче срещу тревожност. Има успокоителни, да, но не бих ги препоръчал на човек докато не достигне до много тежка форма на панически атаки. Даже тогава те са само патерица, която потиска симптома. Ако искате да разрешите проблема, трябва да се справите с източника. Това става с различни техники, които могат да ви помогнат да го контролирате и постепенно да го намалите.
Първата стъпка в справянето с нея е да я опознаете по-добре – затова пиша и тази публикация.
Без да навлизам в твърде специализирани подробности – все пак не съм експерт, – мога да определя тревожността като състояние на безпокойство, което може да нападне по всяко време. Тези, които страдат от тревожност, очакват да се случи (отрицателно) събитие и затова живеят в непрекъснато състояние на тревога.
На човек в подобно състояние нищо не му помага да успокои тахикардията, изпотяването или безсънието. Освен това му е трудно да обясни какво се случва вътре в него, въпреки че е способен да идентифицира в кой момент или ситуация тревогата се задейства.
Според психологията има много различни видове тревожност. Аз ще поговоря за две от широките категории тревожни разстройства.
Единият тип се появява рано (през детството или юношеството) и е част от характера или личността. Човек, който страда от такъв тип тревожност, влиза в състояние на паника много лесно. Не знае какво е да живееш, без да изпитваш това чувство, тъй като му е спътник от много години.
Другата категория възниква в резултат на събитие или конкретна ситуация в обект, който обикновено не е нервен (или във всеки случай не е достатъчно нервен, за да го счита за проблем). Експертите посочват, че безпокойството се появява, очевидно, защото човекът няма други психологически средства за решаване на проблема. Бихме могли да определим този тип тревожност като прекомерна реакция към определен стимул, а не като правило в живота на страдащия.
И двата вида тревожност могат да съществуват едновременно. Как е възможно? Например, когато даден обект е тревожен „по природа“, но при настъпване на определено събитие изпитва засилен дискомфорт или не е в състояние да държи тревожността под контрол.
Има много хора, които биха искали да управляват тревожните атаки по естествен начин, т.е. без да прибягват до лекарства, предписани от психиатър и които могат да причинят пристрастяване. Тази публикация започна да става доста дълга, пък и искам да обърна специално внимание на техниките, затова очаквайте продължение.
Времето неусетно минава. Всеки, който има деца познава стряскащото чувство, което се изпитва, когато един ден осъзнаеш, че са започнали да стават по-високи от вас. Обикновено този ден идва доста след като са спряли да имат време за родителите си.
Уикендите са идеален момент за прекарване на време със семейството. Приготвил съм ви няколко идеи как можете не само да си изкарате добре, но и да създадете незаменими спомени с децата си, преди да сте започнали да им доскучавате. Можете даже да ги превърнете в семейна традиция.
Ден на полето
Това е едно от най-често срещаните занимания, ако търсите спокоен уикенд. Изберете една хубава поляна в някоя горичка извън града или до някой ручей и прекарайте време сред природата. Ако сте го правили и преди, опитайте нещо различно като пикник. Можете да си донесете топка, фризби или други игри.
Културни излети
Без значение къде живеете, можете да намерите културни обиколки, исторически обекти, музеи и други места, където можете едновременно да се забавлявате и да научите нещо ново. Можете да направите тези излети тематични. Всеки член от семейството вероятно има интереси, които биха се вписали в подобен ден. Направете списък с неща, които да посетите според предпочитанията на всеки отделен член и ги карайте подред.
Посетете зоопарк
Кой не обича животните? Разходките в зоопарка са идеално занимание за деца на почти всички възрасти, а посещенията в зоопарка чудесно си отиват със сладолед или захарен памук.
Настолни игри
Едно от най-забавните занимания като семейство са настолните игри. За да му придадете различен щрих, можете да ги комбинирате с вашия пикник извън града.
Отиване на театър
Това може би е по-подходящо за по-големи деца. Има пиеси, специално създадени да се разглеждат като семейство. Ако не откриете такава, комедиите винаги са насреща – потърсете отзиви в интернет или от приятели.
Попадали ли сте скоро на четиво, което поддържа интереса ви от първата до последната страница и в което сюжетните линии се преплитат по един реалистичен и драматичен начин? Аз не бях, докато не прочетох романа „Парадоксът на любовта“ от българския автор Васил Лазаров. Той е съвременен писател, родом от град Самоков, където е и председател на местното Сдружение на писателите. Има издадени няколко романа, сборник с есета и стихосбирка.
Книгата му „Парадоксът на любовта“ излиза през 2015 година, издадена от фондация „Светлина на Балканите“. Четивото ми направи впечатление, особено като се сдобих с него като подарък от самия автор. Имах удоволствието да присъствам на представянето на романа в София, по време на което Васил Лазаров подари на всички присъстващи екземпляр от него.
Нямах повече повод за отлагане и се заех с „Парадоксът на любовта“. Книгата се чете лесно благодарение на добрия стил на писане на автора. Историята ти привлича интереса от самото началото и искаш да останеш в неин плен. Сюжетната линия се завърта около обвинение в убийство, мистериозно изчезване и неблагосклонната съдба на едно семейство.
Освен че в романа са преплетени всички елементи на интересната фабула, впечатление прави и загатнатата символика с християнството. И макар че няма официална информация по темата, тук си позволявам да споделя моето виждане и разбиране в тази връзка.
Нямаше как да не забележа имената на главните герои. Бащата в семейството се казва Иван. Въпреки че е несправедливо обвинен, той е удостоен с „Божията благодат“, каквото означава и името му. Неговият син е Лазар. Името му също е с библейски произход и означава „Бог помага“. Останал без баща, той все пак успява да се пребори с трудностите в живота, да „възкръсне“. Третият елемент, който ми направи впечатление, беше броят на главите в книгата – 10 на брой. Десет е сакрално число, символизиращо единството между Божественото начало и човешката природа.
Темата за християнските мотиви не е чужда на автора, тъй като той има и издадена книга със събрани религиозни елементи в поезията. Като писател залага на хуманизма и обичта.
В романа „Парадоксът на любовта“ Васил Лазаров печели сърцата на читателите с безспорен талант, лекота на писане и индивидуален похват. Верен на стила си, той включва динамични обрати, разплитащи се тайни и сложни взаимоотношения между героите. Така авторът показва, че всяка любов, пораждаща парадокси, има някакъв недостатък, а днешните недостатъци създават утрешните парадокси.