Разпределение на световните сили – победители и губещи
Всички сме чували за децата в Африка – как гладуват, как нямат чиста питейна вода, как боледуват и т.н. Навярно и вие сте ги давали за пример поне веднъж. Да, животът там е тежък и примитивен, но не е нужно всеки път да извръщаме глава, защото проблемът е чужд. Та нали всички сме хора, независимо откъде идваме. Къде остана загрижеността за ближния? Май парите ни я отнеха. Тичаме след тях със затворени очи, радваме се на успеха си, докато други мизерстват.
Има една теория за световния баланс, която е твърде удобна за някои и пагубна за други. Тя гласи, че съществуват няколко типа страни – развити, развиващи се и неразвити. Неразвитите се крепят на земеделие, а развитите на индустрия, но по света винаги ще има страни и от трите типа. Африканският район, с някои изключения, спада към неразвитите, т.е. те са на дъното на пирамидата и там ще си останат. Няма да им бъде позволено да се изкачат нагоре, защото ще развалят така умело изградения баланс. Върхът на пирамидата живее на гърба на останалите. Точно както е в живота – силният изяжда слабия. Най-потърпевш е този в основата, защото бива експлоатиран и от двете по-горни нива.
Един килограм етиопско кафе (то се води най-качествено) се изкупува на изключително ниска цена – нещо от порядъка на 0,30-0,40$. Една чаша кафе в Америка струва около 3-4$. А колко чаши кафе могат да се направят от един килограм? Статистиката е направо покъртителна. Това го гледах в един документален филм и останах без думи. Етиопците, които продаваха кафето си, просто нямат друг избор. Сумата, която получават за труда си, е крайно недостатъчна, но няма кой да им даде повече. Добре познатият ни затворен кръг.
Поради липсата на достатъчно средства за храна, децата в Африка страдат от недохранване. Това неминуемо забавя развитието им, а ниската телесна маса и слабата имунна система ги правят по-податливи на заболявания. Една шепа ориз на ден, дарена от някоя развита държава, не е достатъчна. Но какво да се прави, става дума за световен баланс, а не за човешки животи.
Когато кафето не събужда…
Сигурно на всеки се е случвало да не може да се събуди, въпреки огромната доза, кафе, която е поел сутринта. А случвало ли ви се е да си вземете работа за вкъщи и макар да си направите вечер кафе все така да не успявате да останете будни?
Е, тези неволи са сполетявали не малко от работохолиците през годините. А нашето поколение е толкова свикнало с кафето, че дори не може да си представи света без него. Чудно ни е дори как преди два века хората са оставали будни, когато се е налагало, при положение, че не са разчитали на горещата напитка, не са имали достъп до Кола, шоколад или черен чай.
Ще ви кажа… спането и събуждането до известна степен е въпрос на вътрешна нагласа, на физическа активност и на организма. Когато ви предстои важно събитие – презентация, представяне на проект, изпит или дълго пътуване, то адреналинът, които се изсипва в тялото ви от вълнение не ви позволява да се отпуснете и следователно ще останете будни, толкова, колкото е необходимо.
Защо понякога обаче тонизиращите средства не работят? От край време съм се научил, че при хронична умора и недостиг на сън, каквото и да правите организма ви има нужда от почивка. Сънят е състояние на забавяне процесите в тялото ви и преработка на получената през деня информация. Необходим е за нашето презареждане, защото дава възможност на мозъка ни да си отпочине. Пренатоварваното и приемането на кофеин може да доведе до нервност и до телесно безсилие. В крайна сметка дори да останете будни още час, ще сте абсолютно неспособни да свършите работата си.
Затова почивката е най-добрият помощник. Ако ви предстои нещо извънредно и сте изморени, по-добре поспете два-три часа, а след като организмът ви си е взел порция отмора, изпийте едно кафе за бързо събуждане и започнете с нови мисли и сили да си вършете работата. Ще ви отнеме по-малко време и ще покажете значително по-високи резултати.
Лельо, чичо, како… или по име
Децата у нас се сблъскват с един често срещан проблем, който не знам до колко повечето от нас осъзнават. Не ми го е казвало никое дете в очите, но аз го виждам и затова ще го споделя с вас.
Става дума за това, че когато децата са малки, понякога не знаят как да се обръщат към по-възрастните от тях и поради тази причина често се чувстват неловко. Ако по-възрастният им е роднини, е по-лесно. Обръщат се към него така, както са свикнали от съвсем малки: како, батко, лельо, чичо. Неприятно се получава обаче, когато някоя зряла жена, наближаващ 50-те все още се обръща към малко по-възрастния си брат с „батко“, не мислите ли? Малко са големи за такъв тип комуникация, но навикът си е навик и е труден за отучване.
Да не говорим, че за децата е още по-неудобно да се обръщат с такива „роднински“ обръщения към хора, които не са им роднини.
В тази връзка смятам, че ще е много по-добре, ако учим децата още от малки да се обръщат по име към останалите. Особено ако са малки братя или сестри. Защо разлика от 2-3 или повече години автоматично да прави някого кака или батко? Ако децата свикнат още от малки да се обръщат към всички по име, няма да изпитват дори като по-големи и възрастни онова напрежение, на което често попадам. Запознавал съм се с големи хора, които са се запъвали в избора си на обръщение към мен. Вальо ли да съм, Валентин, г-н Лазаров или някой си чичо случаен?
Данък за интернет?
Последните два дни, който и новинарски сайт да отворите, най-вероятно ще видите новина за протестите, които към момента се водят в Унгария. Хората там надигнаха глас против разглеждан в момента от правителството им проектозакон. До колкото ми стана ясно, тълпите негодуват срещу това да се „таксуват“ на база трафик и предадени данни. По последн информация идеята е таксите всъщност да се плащат от доставчиците…
Признавам, че не съм много запознат с начина, по който функционират технологиите и едва ли съм единственият. Има много хора като мен и в България, и в Унгария, и навсякъде по света. Ние не се интересуваме толкова защо ще плащаме или на какъв принцип се ще се изчисляват сумите, а че реално ще трябва да плащаме за Интернета, който използваме.
Имат право унгарците да протестират по мое мнение. Дори ако вземем като доказателство факта, че страната им е единствената в Европа, която планира и може да въведе подобен данък. Оставете за момента паричния израз на страни, защото макар и неприятен той е може би маска, зад която се крие по-дълбока цел. Ограничаването достъпа на хората до Интернет си е чисто ограничаване на свободата на словото. Реално погледнато, онлайн разпространяваната информация е най-актуалната, най-подробната и най-достъпната то различни места и по различно време. Аз например съвсем безплатно и безпрепятствено си вписвам блога, но ако у нас въведат подобен данък, ще ми струва по-скъпо от преди и може би няма да съм толкова активен откъм публикуване. Не ми се струва честно.
Чудя се какво ли щеше да стане, ако подобен законопроект беше разглеждан в нашата страна? Дали и ние щяхме да реагираме толкова единни и толкова бързо?
Знаете ли какво впечатление оставяте?
Никой не иска да остави лошо впечатление. Никой не го желае, но пък често се случва, волно или не…
Затова е важно поне от време на време да обръщаме поглед към себе си и да се поглеждаме отстрани. Малко са уменията, които са по-полезни от това да знаем какво впечатление оставяме. Така по-добре и по-правилно се ориентираме кои наши качества хората ценят и предпочитат и върху кои може би няма да е зле да поработим.
Не е лесно да стигнете до подобна информация, защото, за да оставите първо впечатление у някого, най-вероятно тепърва се запознавате с него. И ако тепърва се запознавате, най-вероятно все още се притеснявате един от друг и не сте готови да си кажете недостатъците. Пък и наистина не е прилично да току що да се срещнете с някого и да му подадете ръка с думите: „Здравей, аз съм Валентин. Какво те дразни в мен?“
Затова можете да попитате някой по-близък ви приятел дали си спомня какво му е минало през ума, когато сте се запознали за първи път. Той би трябвало да бъде отровен с вас и да ви даде полезни насоки в това отношение. Също можете да помислите дали вие самите смятате, че има нещо у вас, което може би не е във ваша полза и ви вреди. Какво смятате за стила си на обличане, подходящ ли е? Ами, начинът ви на говорене? Употребявате ли диалектни думи, или се стараете да говорите правилно? Правите ли често обещания и спазвате ли ги, или думите ви отлитат с вятъра? Интересувате ли се от чуждото мнение, вслушвате ли се в него? Помагате ли на другите, любезен ли сте и т.н.?
Може би, ако искрено отговорите на тези и още въпроси, ще разберете какво впечатление оставяте след себе си.
Силата на потребителското мнение
Клиентът е винаги прав! Това е златното правило на днешното капиталистическо общество. Затова и всяка фирма се стреми към пълно удовлетворяване на потребителските нужди, потребности и желания.
Защо? Разбира се, за да са доволни хората и да продължават да купуват определения продукт. Всеки производител или търговец се стреми да има повече и по-активна клиентела.
Има обаче още един фактор, който остава леко скрит понякога, но на който също трябва да се обръщаме внимание. Днес, повече от всякога за фирмите е полезно да се ангажират с потребителското мнение. Вижте мен! Имам си блог и собствено пространство в Интернет. Мода да пиша за каквото и за когото искам. Мога да споделям от какво съм останал доволен и от какво разочарован. Ако ви кажа, че в еди-коя-си бутка правят най-вкусните сандвичи на света, няма ли да пожелаете да ги опитате? Може би, да, а може би не. Но най-малкото ще разберете за мястото, нали? А много фирми се борят дори само за това хората да ги познават и да знаят за съществуването им.
И не само това. Много хора споделят мнението, препоръките или недоволството си от какво ли не. Някои го правят като мен в блогове, а други – в социалните мрежи или в затворена приятелска среда. Важното е гласността, която се дава на обществото. Такава нямаше преди 20-25 години, но я подкрепям. Когато хората са обединени, те се превръщат в голяма сила. Когато хората споделят един с друг потребителския си опит, те могат да влияят на развитието и действията на дадена фирма. Не сте ли съгласни?
