Морски съм
Ех, колко е хубаво човек да се отдаде на заслужена почивка. Ако можеше вместо 20 дена, тя да бъде поне 30, нямаше да е никак зле, нали скъпи ми работещи :) Аз тази година бях на нашето Черноморие. Както знаете, там е пълно с чужденци, главно руснаци, но чувството пак не е космополитно, а чисто нашенско, т.е. усещате, че сте си в България. Доскоро не бях се замислял, че има една част от европейските държави дори нямат излаз на море или океан. Съответно, ако искат да почиват край море/океан, трябва да ходят в чужбина. В това число ние сме късметлии.
Голяма част от познатите ми избраха да отидат в Гърция през лятната отпуска и се върнаха много доволни, въпреки че знаем какво е положението там в момента. Чужденците обаче не го усещат, което е добре. Пък и внасяме средства в гръцката икономика, което ни прави още по-добре дошли. За следващата година сериозно се замислям дали и аз да не посетя Гърция – хем да видя тяхното море, хем какъв е животът там.
Иначе ние тук случихме на време, но пък във водата имаше много водорасли. Предвидливо бяхме избрали хотел с басейн, така че да можем да се топкаме в чиста вода. Половината от гостите бяха чужденци – успях да различа руска, немска, английска и румънска реч, понеже тези езици са ми по-познати. Иначе и под чадъра придобих доволен загар, въпреки че не ходя на море заради него, за разлика от съпругата ми. Повече обичам да съм във водата и да плувам.
Като се върнахме, си останахме един-два дена у дома, за да не трябва веднага след морето да ходим на работа. Така се аклиматизираме по-лесно. Съветвам ви е вие така да правите. Починах си подобаващо, но мога и още, и още, и още…
Кашкавал или сирене?
Какви сте вие – повече сиренари или повече кашкавалени хора? Бързо си кажете и не ме лъжете. ;)
И като задавам този въпрос определено си мисля за онова, което сложих на дъската си за рязане преди няколко минути. Всъщност сиренето и кашкавалът са от едно семейство млечни продукти и почти по цял свят ги обединяват. Вкусовете са различни, а ползваните допълнителни продукти – ядки, плодове и подправки – бол. Технологията е също различна. У нас обаче сиренето си е сирене, а кашкавалът си е кашкавал. Били то на която и да е българска марка. И хората съответно имат своите предпочитания. Някои похапват повече сирене като го съчетават с подправки или просто добавят в салати и пържени картофи. Други са големи ценители на кашкавала и обичат да си го наредят в чудесно мезе и да му се радва до насита.
Моята душа обича кашкавали и сирена всякакви. Приготвям си ей така, както ще ви кажа сега, и се наслаждавам на чудесна уютна, вдъхновяваща вечер.
Като цяло кашкавали и сирена се подреждат на голяма дъска – по меките са в центъра, а по-твърдите се слагат към края. Така правя и аз. По периферията сиренето, в средата – кашкавала. Напоследък започнах да си купувам от сирене и кашкавал с марка Лакрима и толкова ми допаднаха на вкуса, че се превърна в нещо като традиция всяка сряда вечер да си режа от тях. Похапвам с грозде и праскови и си наливам чаша бяло вино. Добре изстудено. Пускам телевизора на някой хубав филм или сериал и така мога да откарам с часове като доливам от виното и малко по-малко – хапка по хапка, опустошавам нареденото върху дъската.
Не знам защо преди не съм го правел. Истината е, че доста ми допадат като вкус продуктите на Лакрима – мек, балансиран – подходящи са в комбинация с плодове, хляб, ядки. Поставиха и страхотна традиция :)
А вие как похапвате сирене и кашкавал? И на кое сте по-големи почитатели?
Кога за последно карахте колело?
Последният ми спомен за каране на колело е някъде в тинейджърска възраст. Няма да конкретизирам преди колко години беше това, само ще добавя, че имах едно свръхмодерно, хубаво, лъскаво… „Балканче“. То беше хита в махалата тогава. А седалката му една удобна, широка, с голяма облегалка. Хората на моята възраст веднага ще се сетят за какво става въпрос.
Миналия ден се качих на едно от днешните модерни колела тип „планинар“ и да си призная предпочитам си старото „Балканче“. Седалката беше малка и неудобна, а заден калник въобще липсваше. Чудя се как се кара това чудо на дъжд – задната гума ще те окъпе целия. Спирачките пък не бяха като контрата на „Балканчето“, която, смея да твърдя, беше твърде удобна, а сложени на кормилото. Е, вярно, че имаше много скорости и красив дизайн, но човек като е свикнал по един начин да прави нещата и трудно отвиква. Иначе модерният велосипед возеше добре. Благодарение на скоростите с едно завъртане на педалите се изстрелваш напред като стрела, без да въртиш много-много.
Сега като си говорим за велосипеди и ме връхлетяха спомени за това как аз се научих да карам колело. Ще вмъкна този разказ тук; мисля, че е уместно. И така, бях на село при баба това лято. Не мога да си спомня кой точно ме учеше, може би баща ми. Отне ми доста време, признавам си – към 3-4 дена. Да пазиш равновесие, качен върху такава „машина“, не се оказа лека задача, а аз тренирах от зори до мрак; първо с придружител, а после сам. Голямото събитие се случи в един предиобед. Както си правех поредния опит да се спусна надолу по улицата, без да се кюлна на една страна, велосипедът тръгна плавно надолу. Аз, естествено, отгоре му го направлявам. Улицата беше под лек наклон, а долу прерастваше в кръстовище. Та колелото тръгна, а аз успях да се задържа на него. Обаче почвам да стигам до кръстовището и съм набрал скорост, а хич не ми се иска този триумфален миг да свърши. Така че продължах, чак и завоя взех. Приливът на адреналин беше голям, а щом го помня и до днес, значи е било голямо събитие за мен.
Вие помните ли как се научихте да карате колело? А кога за последно се качихте на такова? Ще ми е интересно да разбера.
Ферментиралата храна и социалната фобия
Това, което става в стомаха, има връзка с онова, което се случва в мозъка. Логично е, тъй като човешкото тяло е съставено от взаимосвързани елементи, но мистерията на тази връзка, все още не ни е напълно ясна. Чревната ни флора е дом за много бактерии, това са т. нар. микробиоми. Сложни са пътищата, по които стомахът и мозъкът си обменят информация. Като най-очевидни изпратени сигнали може да определим чувството на глад и ситост.
Нови проучвания показват, че консумирането на ферментирали храни, в това число се включват кисели краставички, кисело зеле и кисело мляко, които съдържат „добри“ бактерии, наречени пробиотици, помага за справяне със страха от общуване, т.е. социалната фобия. Да, има и такива хора – те се притесняват да комуникират, защото се страхуват от неодобрението на останалите.
Американски учени изследвали 700 студенти като им дали да попълнят въпросници, свързани с личните им качества, поведение, хранителни навици и ниво на страх от общуване. След анализ на резултатите, стигнали да заключението, че по-склонните към социална фобия респонденти могат да намлят нейното влияние при консумация на повече пробиотични храни.
Излиза, че склонността към изпадане в невротични състояние като горното, може да се неутрализира с похапването на ферментирала храна. Тя, от своя страна, излиза, че има свойството да променя настроението и социалните нагласи и то само при приемането на нормално количество такава храна, т.е. без целенасочено да я консумираш по много. Това значи, че ако промениш малко състава на бактериите в стомаха и червата си, цялостното ти настроение ще се промени, защото микробиомите доказано влияят на мозъка, а оттам и на емоциите и възприятията.
Имаме нужда от иновации
Човечеството се развива чрез иновации. Може и да си мислим, че полето за такива става все по-тясно и по-тясно, но това всъщност не е така. Има много неща които могат да се подобрят, за да се улесни животът ни. Именно затова ние, хората, посрещаме иновативните идеи с отворени обятия. Е, в началото може би сме скептично настроени към тях, но като видим, че наистина работят, ги допускаме в ежедневието си и в последствие те стават незаменима част от него.
Какво може да наречем иновация? Това е чисто и просто да вземеш нещо съществуващо и да го усъвършенстваш по такъв начин, че да улесни живота и/или подобри благосъстоянието ти. Мащабът му е без значение, важното е да е някакво нововъведение, неизмисляно досега. Всичко обаче започва от една идея, която надгражда над вече съществуващи неща. Частта с идеите е и трудна, и лесна. Лесна, защото на всеки още в този момент би ни хрумнало нещо, което да ни подобри живота. Трудна, защото трябва и да е реализуема със сегашното ни ниво на технологичен напредък. Не е достатъчно само да имаш идеята, а и да можеш да я реализираш, за да е от полза за всички.
Какво става със света?
Намирам политическата обстановка в света за нестабилна. Като започнем от нас, нашите две близки южни съседки и стигнем до руския конфликт. Положението може отвън да не изглежда като непалски пейзаж след земетресение, но под повърхността си е точно такова. Основите са срутени, балансът е разрушен и безпорядъкът е пълен.
Не съм вещо лице в политиката, но за скромните години, в които съм живял, наблюдавам едно и също поведение точно преди избори, каквито у нас скоро предстоят. Та тогава се започва с едни сензационни разкрития, създаване и разплитане на скандали, раздухване на черни ризи, вадене на козове от джобовете с цел дискредитиране на този или онзи. Тази игра се играе от професионалисти, и аз тъй като не съм от тях, стоя настрана и само гледам.
По гръцкия въпрос вече съм писал тук, но нещата там взеха да се задълбочават и да стават все по-бледо розови, докато накрая май-май ще остане един бял лист, т.е. ново старо начало или връщане към драхмата. Това никак не е добре, дано се спасят от такъв изход, че статистическите агенции не им вещаят нищо добро, ако се стигне дотам. Турция пък уж стопли отношенията си с Евросъюза, но сега пак се охлаждат, заради политическа нестабилност и там. А Русия толкова санкции отнесе, но май й готвят и още, поне така чета в новинарските издания. Ама тя е голяма страна, която може да кара и на фотосинтеза, да се самоподдържа имам предвид. Не е като нас да разчита на чужди инвестиции. Поне не виждам да са се притеснили чак толкова, докато постепенно й спират кранчето.
Не е хубаво все пак светът да е в конфликт, това по един или друг начин се отразява на всички – къде пряко, къде косвено. И на мен не ми харесва да го гледам такъв, затова се надявам да се оправят нещата. Всички сме хора и заслужаваме да живеем в един по-стабилен свят.
