Жените или мъжете пушат повече?
Според последни проучвания, у нас започва да се покачва броят на жените, които пушат активно. Въпреки забраната против цигарения дим на обществени места, няма данни за намален брой на активните пушачи.
А според проучванията за вредите на тютюнопушеното, учените са категорични, че при жените те са много повече. За женското тяло вредата от 3 цигари е съотносима колкото 6 за мъжкото. Въпреки това в световен мащаб делът на жените пушачки все повече се увеличава – Световната здравна организация предвижда до 2025 година трикратно по-голям брой на пушачките.
Пушенето не е само консумацията на никотин. Създава се много силна психическа зависимост. Поради това има известни разлики между половете. Изследователи са провели следния експеримент- помолили са пушачи да поставят очила за плуване и клипсове на носовете докато пушат. По този начин не се усеща и вижда димът, който се издишва от цигарите. Тестът доказал, че така жените пушат значително по-малко. А изводът , който правят изследователите е , че жените пушат по- скоро заради жеста, а не заради цигарата. Докато при мъжете е обратното- никотинът има важно значение при пушенето.
Стресът е основна причина за употребата на никотин. Установено е, че жените, които отглеждат децата си сами, безработни са или считат себе си за незначими, пушат много повече. Според запитана част от нежния пол, цигарата дава усещане за спокойствие и разсейва негативните мисли.
Самото пушене обаче също може да се превърне в отключващ фактор за повече стрес. Така че успокоението , което се получава от цигарата не е съвсем истинско.
У нас 40% процента от мъжете и 20% от жените са заклети пушачи. Ако тези данни нараснат в полза на жените, ще има сериозна причина за притеснения.
Евро“визия“ 2014
Хомосексуализмът е познат от дълбока древност. Ако някой от читателите на блога ми е запознат с естетическите възгледи на древните гърци, няма как да не знае, че една голяма част от заможните люде и членовете на Сената в повечето случаи са си взимали не любовница, а любовник. Мъжкото тяло е било далеч по-почитано от женското. Не само защото мъжете са имали свободата да ходят по-разголени и да излагат плътта си, но и са имали позволението да участват в спортове и игри, които извайвали допълнително мускулите им. Жената от своя страна не се е ползвала с такива привилегии, при това и фигурата и се разваляла след ражданията. Оставям на страна разбирането, че жената е безправно лице, зависещо от волята на мъжа си, в чиито ръце е съсредоточена властта.
До днес обаче светът се е изменил много в морално отношение. Християнския свят се придържа и толерира единствено хетеросексуалните двойки. А и е безспорно, че човешкият консерватизъм отдаван не гледа с добро око на афиширането на различното. Всъщност повечето хора нямат нищо против него, но не й да се парадира на обществено място.
Именно за това и конкурсът „Евровизия 2014“ бе следван от скандали. Първо защото бе спечелен от Австрия, представлявана от травестита Кончита Вюрст, който се появи на сцената в женски дрехи, но с брада.
От една страна различното винаги е зрелищно, а публиката обича шоуто. Може би това е причината на повечето хора да им е направило впечатление. А може би все пак вотът тази година не беше геополитически, а изцяло политически и социален, сякаш от Европа точно в този момент са решили да покажат пред света колко са толерантни.
При цялото ми уважение на мен ми се стори малко странно. Гледах и не знаех как да реагирам. Дори и сега не знам каква оценка да поставя. Като цяло смятам, че песента е много хубава, а Евровизия си е конкурс за песен. От друга обаче – „евро“ – „визия“, мисля, че човекът можеше да се представи визуално по друг начин. Ето ви и песента:
Езикът на жестовете
Навярно сте чували за езика на тялото и жестовете. Учените са установили, че 97% от информацията в общуването се предава невербално, а само 7% с помощта на думите.
Замисляли ли сте се, че още при ръкуването с непознат можете да установите що за човек стои пред вас? При ръкостискане основната позицията на дланта издава с какви намерения е отсрещният. Ако ръката му е обърната с дланта нагоре, разкрива подчинение и смиреност. Контролиращите и властни хора се здрависват по обратния начин. Вялото подаване на ръката пък е присъщо за слабохарактерните хора. Равностойно ръкостискане изисква ръцете да са в хоризонтална позиция.
Има също така доста показателни сигнали, които ще ви издадат лъжците. Ако забележите, че човекът срещу вас прикрива с ръка устата си, зениците му са разширени и отбягва директния поглед, то със сигурност има нещо нередно в нещата, които говори.
Скръстените ръце пред гърдите показват, че този човек иска да се прикрие или защити. Откритите ръце са знак за искреност и честност. А ръка, която е допряна до брадичката показва интерес и любопитство. Приведената напред позиция на тялото издава същото. Кръстосаните крака могат да служат като бариера, но в повечето случай са типично женска поза. Приведената напред глава показва съсредоточеност и концентрация, а при наличието на поглед изпод очила означава критика и неприемане.
В различните краища по света има утвърдени различни жестове. Вдигнатият нагоре палец е индикатор са съгласие и потвърждение у нас, но в Австралия това би се възприело като обида и грубост. Поради този факт е добре когато пътувате в други страни да се заинтересувате относно установените там норми.
Придобивайки наблюдателност за езика на тялото ще подобрите и развиете комуникационните си умения.
Пъстрият Лазаровден
В топлия съботен априлски следобед няма как да не отбележа Лазаровден. Това е един от пролетните празници, който носи особена емоция. Може би се дължи на факта, че за разлика от много други, на които именници честват деня си отивайки на църква и сядайки с близки и приятели край трапезата, то тук се изпълнява цял ритуал.
Млади момичета – лазарки – берат цвета, които на следващия ден (Цветница) ще сплетат за здраве във венци. Обличат се в
народни носии (виждал съм най-често със жълти елементи), пеят от къща на къща за здраве, късмет и берекет. Старите баби са казвали, че момиче, което не е лазарувало не може да се омъжи. Затова традицията е жива и се изпълнява и днес. Лазарки са организирани най-често от училища и читалища, като младите момичета разучават песните предварително.
Посрещали сме лазарки в дома си неведнъж и винаги ме е изпълвало вълнение. Жива е още пъстрата народната традиция, която внася празничност в деня. Радвам се, че лазаруването не е отмряло, особено в по-малките градове и села, в съвременния свят на популяризиране на западни модели на поведение и прокарване на чужди обичаи.
Остава да поздравя именниците и да пожелая на всички весело посрещане на великденските празници!!!
Липса на възпитание в социалните мрежи
Могат ли хората да комуникират помежду си? Може би преди да, но напоследък все по-често си мисля, че НЕ.
Като почти всеки човек вече и аз имам профил във Фейсбук. Удобно е, тъй като поддържам контакт с колеги от предишни работни места, състуденти от университета, приятели и далечни роднини, които също са се регистрирали там. Разговорите между нас обаче си остават по телефона или чрез видео скайп връзка. Не харесвам чатовете, защото през тях трудно можем да се разбере. Не харесвам и да оставям коментари под снимки, а само показвам, че ги харесвам. Във Фейсбук следя най-много новини, но избягвам всякакви групи и страници. Главната причина за това е агресията, която лъха от много от тях.
Акцентирам предимно върху обществените, защото именно към такива има интерес човек с моята възраст и образование. Знам, че младите следят някакви си там групи, тийн телевизии, страници за изкуство (които всъщност не са лоши, но в повечето случаи не го разбирам точно ТОВА изкуство) и други. Моето внимание принадлежи на общински инициативи, екологични проекти, страници за околна среда и други социални прояви. Там обаче срещам много хейтъри (нали така викат по модерно му на мразещите). Голяма част от тях пълнят коментарите под статиите с негативни отзиви на политическа или друга тематика по един такъв… затворен начин. Или не следят какво пишат другите, а само се изказват с бомбастични високопарни думи, или ако сред общата помия се появи различно мнение, всички вкупом го нападат, обиждат го по най-неприличен начин. Чак гнус ме хваща и спирам да чета, излизам от страницата и повече не се връщам.
Не зная кога обществото ни от разумни и възпитани хора премина в зверилник с нахакани младежи и възрастни с опорочено съзнание. Винаги ли сме били такива и тази полуанонимна ситуация, която създава Фейсбук, отключва скрити страсти и То-то вътре в нас ни завладява, превръщайки ни в социални изверги? Страх ме е да мисля.
Смятам, че независимо къде слагаме мнението си и каквото и да е то, не бива да забравяме, че срещу нас стои друга личност. Общуването на база уважение, възпитанието, което дава превес на Аз-а и потиска първичните агресия и нагон, ни различава от животните и е доказателство, че сме развити, разумни видове. Не е редно да опорочаване труда на еволюцията, връщайки се стъпки назад. Пишете и коментирайте с приличие и комуникирайте като зрели хора.
Благотворителността и злоупотребите
Отдавна съм спрял по какъвто и да е начин да помагам на хора от улицата, неведнъж са злоупотребявали със състраданието ми към тях, когато съм им давал пари за храна, а вместо това съм ги хващал да пият след това. Много хора в днешно време, както в този дребен, така и в по-големи мащаби, се възползват от милостинята на другите и се маскират на нуждаещи се. Докато не се създаде единната система DMS бях спрял да дарявам и под формата на SMS-и, тъй като отново – не бях сигурен къде ще отидат парите. Да не напомням и случая с пострадалата от катастрофата с Маским Стависки – Мануела Горсова и баща й, който без всякакъв морал харчеше от парите й за лечение за хазарт и дори си беше купил кола…
Всички тези случаи малко или много те отказват от това да помагаш… А истината е, че много хора наистина се нуждаят! Затова, правете като мен – не се отказвайте, а дарявайте само когато наистина сте сигурни как ще бъдат оползотворени парите! Гледайте документите, пазете разписките, проверявайте къде са отишли вашите дарения.
Тази ми публикация наистина стана доста черногледа, но сега ще я разведря като ви разкажа за делото на човек, който заслужава поклон. Ива Механджийска – доскоро модел в известна агенция, която преживя доста, е решила да промени живота си коренно и да започне да помага на страдащи хора – тежко болни, хора с увреждания, деца в институции. Тя вече има своя фондация – „Аз съм“, която е подкрепена от множество нейни приятели в шоубизнеса – певци, актриси, ТВ водещи, режисьори. Сред тях са актьорите Диляна Попова и Силвестър Силвестров, фотографът Соломон Франсес, Светослав Кантарджиев, синоптичките Деси Банова и Никол Станкулова и много други. Всички те са участвали в благотворителен търг преди Коледа, парите от който са били дарени на деца в няколко домове за сираци, както и домът за деца с умствена изостаналост в с. Згалево. Със събраните пари не само са били покрити основните нужди на децата, но и са им купени подаръци, организирана им е и празнична вечеря.
Подобни инициативи и личности зад тях успяват да ми върнат доверието в милосърдието и благотворителността. Надявам се – на вас също. Защото можем да променим нещо и да помогнем единствено заедно.
