Пролетна разходка в Музейко разказва историята на Насекомо
Наскоро заведох племенника си в Музейко. Харесвам това място. Едно от малкото, създадени с мисъл и смисъл. Помислено е за най-малките, за по-големите и за най-големите. Признавам си, че дори и на мен ми е интересно да поиграя с някои от инсталациите и да проверя например колко килограма бих бил, ако живеех на Марс.
Този път ни посрещна надпис „Приятно ни е да се запознаем! Ние сме NASEKOMO“. В първия момент се почувствах объркан. За какви насекоми става въпрос? Нали сме в образователен музей? След това осъзнах, че ученето е част от цялостната програма на Музейко и то обхваща разнообразни теми. Колкото по-широки знания получи детето за света, толкова по-любознателно ще расте.
„Виж!, Виж!“, задърпа ме моят племенник и ме заведе пред огромен буркан, пълен с червейчета. Оказа се, че това са ларви на тропическата муха Черен войник. Научихме за целия кръговрат на живота ѝ: от снасянето на толкова миниатюрни яйца, до порастването им 10 хиляди пъти в рамките на 10 дни, докато достигнат предкакавидна фаза (и такива видяхме – ларвите, преди да станат какавиди, са по-малко подвижни и доста по-тъмни на цвят), след което „заспиват“, тоест, превръщат се в какавида. „И как се събуждат?“ попита модераторът от образователния щанд. А децата, заедно с племенника ми, се чудят с широко отворени очи: Как? „С крила!“ отговаря модераторът: „Това се нарича метаморфоза“.
Чудна история за промяната, за кръговрата в природата, за това как нищо не се губи и как хората и насекомите живеят в унисон, за който дори не подозираме.
Направи ми впечатление и още нещо: как един бизнес, за да обясни своята история, помага за разширяване на детския кръгозор. Иска ми се повече бизнеси да правеха така. Щеше ми се Музейко да не разчита предимно на чужди субсидии, но и на подкрепата на българските компании, осъзнали, че без образование няма бъдеще и за техния бизнес.
Иначе ето какво научих за екзотичния бизнес на „Насекомо“ покрай малкия си придружител: Това е наскоро създадена компания, която произвежда протеин от ларвите на тропическата Black Soldier Fly. Използва се за фуражи и храни за домашни любимци. В бъдеще извличането на протеини от насекоми ще спести изсичането на хиляди декари гори и безсмисления улов на тонове риба.
Предвиждат се времена, когато изхранването на населението на земята ще е жизненоважен приоритет. Надявам се да не доживеем подобни времена. Но винаги е по-добре да сме подготвени. Бъдещето е вълнуващо, особено ако знаем как да се погрижим за него. Браво, Музейко! И този път научих нещо ново.
Закупуване на остров – какво трябва да знаем? (част 2)
Предния си блог завърших със заключението, че всеки може да си закупи собствен остров. Днес ще продължа темата с това, какво трябва да вземем предвид, за да се доближим до тази мечта? Ето няколко наистина практични съвета в случай, че сте решили да закупите остров през новата година.
• Трябва да уточните дали изобщо можете да получите разрешение за строеж на този остров. Защото да се наложи да живееш като Робинзон Крузо в дългосрочен план може бързо да превърне мечтата в кошмар.
• Наличието на медицинска помощ е от съществено значение. Трябва да има предвидени въздушни, земни или водни коридори за бързото и лесно пристигане на спешен екип.
• Самата природа също може да бъде решаваща. Местните животни като отровни змии или насекоми могат да превърнат острова в кошмар.
• Достъпът до острова е друг изключително важен аспект. Ако няма пристанище или място за кацане, стигането до там става много сложно.
• Прясната вода също е от основно значение. Дори и за известно време да можете да се справите без неща като телефон, електричество и т.н., когато става въпрос за вода, ситуацията е много различна.
• Климатът също играе важна роля. За закупуване се препоръчват само острови с умерен климат. Трябва внимателно да следите и прогнозата за времето.
Не на последно място, тук трябва да се изчисти един мит. Много хора погрешно вярват, че животът на остров е напълно изолиран, но разбира се почти винаги има съседи и други хора наблизо. Това е хубаво нещо, в края на краищата вие сами сте зависими от пазаруването на хранителни стоки, гориво и т.н. Може да има и нежелани гости като разбойници и пирати: затова дори и да можете да си го позволите, никога не трябва да обзавеждате имота си на остров твърде луксозно.
Частен остров не само за VIP личности (част 1)
Моята къща, моята кола, моят остров. Прави ли ви впечатление, че въпреки пандемията и кризата много световни, а и някои наши популярни личности, бягат от мрачната действителност на някой красив екзотичен остров? И докато някои са просто на почивка, други са собственици на мечтания оазис.
Притежаването на частен остров бързо се превръща в задължителна за VIP персони и милиардери. Поверителността, изключителността на напълно частна зона само за приятели и семейство: Но частният остров не е само идеалното убежище за звездите. По света има много малки частни райски места като Карибите – далеч от всичко и достъпни за всички. Е, почти всички.
Модата на частните острови процъфтява през последните години. В миналото малцина са притежавали частен остров. Може би най-известният от тях е Аристотел Онасис, гръцкият корабен магнат, който купи остров Скорпиос и се ожени за своята съпруга там. Първата холивудска звезда, която купи частен остров, беше Марлон Брандо. Неговият остров е Тетиароа във Френска Полинезия.
Днес купуването на остров е почти навик. Списъкът с ВИП лица и милиардери, които притежават частен остров, е дълъг. Понякога служи и като луксозен подарък. Например Анджелина Джоли подари на бившия си съпруг Брад Пит остров Петра във формата на сърце и с два имота от любимия му архитект Франк Лойд Райт за неговия 50-и рожден ден.
Според проучване на Scenari Immobiliari броят на островите за продажба се е утроил през последните няколко години, докато цената им намаляла. Значи има острови на цена от около 50 000 евро. Остров Чандлър в американския щат Мейн дори може да се вземе за по-малко от 30 000 долара. Така че не е нужно да сте мултимилионер, за да изпълните мечтата си да притежавате собствен остров.
Плюсове и минуси на фет бърнърите
Като всеки продукт, фет бърнърът има своите предимства и недостатъци. Едно от основните предимства е метаболизмът на мазнините в тялото, тъй като той може да бъде катализиран и подобрен от различни вещества.
Недостатък обаче е, че положителният ефект все още не е медицински доказан. В същото време може да има и странични ефекти или дори различни взаимодействия, когато се приемат и лекарства.
Страничните ефекти идват най-вече от кофеина в хранителната добавка, тъй като високата доза може да причини тремор и тахикардия – следователно други продукти като енергийни напитки, кафе и кола не трябва да се консумират. Реакция на свръхчувствителност също не е необичайна, тъй като различни продукти (особено под формата на капсули) също имат определено количество люто чили, което също съдържа алергени (капсаицин) и затова трябва предварително да се провери съвместимостта.
Как е възможно естественото изгаряне на мазнини? Фет бърнърите се използват само като добавка, за отслабване е необходима физическа активност. 10 000 стъпки на ден, ходенето на фитнес, плуването и всички други спортни и здравни дейности водят до здравословно и постепенно изгаряне на мазнини и топене не килограми.
Тази основа може да се използва за оптимизиране на метаболизма на мазнините. Очевидно помага, ако се консумират по-малки хранения през целия ден, те също трябва да съдържат известно количество витамини и минерали. Освен това е необходим висококачествен протеин, който тялото може лесно да използва и който в резултат произвежда хормони, които движат метаболитния процес напред. Разбира се, винаги трябва да се избягват висококалорични ястия или напитки със захар.
Краят на света или поуките от 21.12.2012 (част 2)
Здравейте, приятели. Тези от вас, които следите блога ми, сигурно вече сте прочели първата част от темата. Може би ви се струва странно, че повдигам въпроса след толкова много време, но за много хора той продължава да бъде актуален и днес. Така че смятам, че разсъжденията ми въобще не са закъснели. Затова направо продължавам със следващата поука от тогавашните събития.
Може да се каже, че разбрахме още нещо за себе си – копнеем за ирациалното. Технологиите и науката направиха живота ни по-удобен, по-безопасен и дори по-забавен. В същото време обаче, забравихме за романтизма на митичното, непознатото. Ето защо смятам, че възприемаме събития като 21 декември 2012година като прекрасна възможност да бъдем ирационални отново, поне за малко. Защото обичаме да има доза мистицизъм, ей така, за разнообразие.
А спомняте ли си, че за повечето хора беше по-правдоподобно да повярват на маите, отколкото в мнението на авторитетни учени, които убеждаваха, че нищо лошо няма да се случи. Разбира се, не е задължително да се доверяваме на напълно непознати, пък били те и учени. Предпочитаме да възприемаме нещата през собствената си призма и да си правим собствена преценка.
Друго, което мога да кажа е, че явно обичаме теориите на конспирациите. Например кацането на Луната е лъжа, 11 септември беше инсцениран и рептили управляват света. Може би тези теории ни дават усещане за превъзходство в един неуправляем свят и създават чувство за общност сред съмишлениците.
Смятам да спра дотук, за да не ви отегча, но ще ми бъде интересно да науча и вашето мнение.
Краят на света или какво научихме от 21 декември 2012 (част 1)
Спомняте ли си датата 21 декември 2012 година, отбелязана в календара на маите като края на света? Почти 10 години по-късно, буквален край така и не настъпи, макар смутната ситуация, в която живеем от година и половина. Въпреки това, все още може да извлечем няколко важни поуки от шума около злокобната дата.
Може да потвърдим например, че всеки вижда света по различен начин. Никой не знаеше какво точно ще се случи на 21 декември, но сценариите за Деня на страшния съд заливаха масовото пространство и социалните медии. Спомням си, че основните теории бяха за ядрена война, нашествие на извънземни или падане на астероид.
И докато някои чакаха Ада на земята, то по-оптимистичните съвременници тълкуваха събитието в календара на маите като положително и шанс за ново начало. Така научихме, че всеки живее в свой собствен илюзорен свят, създаден въз основа на собствената си история, възгледи и възприятия.
А не беше ли странно, че се страхувахме от нещо, което според мен, дори не разбрахме правилно. Не бяхме убедени на 100%, че точно това предсказва календарът на древна, изчезнала цивилизация. Масовата истерия обаче, се разпространи главоломно. Също като корейския хит Gangnam Style. Това ни показа, че живеем в глобално общество и без значение къде и кога се случва нещо, то може да обхване целия свят.
