Вървиш и гледаш човек със смартфон. Пресичаш и до теб младеж си скролва в телефона. В заведение си хапваш и на съседната маса двама се смеят на мобилните устройства вместо със себе си. Уж на всички смартфоните са им в ръцете, а когато позвъниш, никой не отговаря. Защо?
Целият този процес си има своето название и той се казва „Do Not Disturb” или казано на български – „Не ме безпокойте“. Заражда се през последното десетилетие, в което настъпва напълно ерата на смартфоните в комуникацията чрез текстови съобщения в социалните мрежи. Тя толкова завладява света, че не само новото поколение, но и всички успяват да общуват чрез текст.
Именно постоянното звуково сигнализиране дразни не само ухото на притежателя на телефона, но и на околните. Също и не е приемливо да бибкаш докато работиш. Това разсейва и понякога дори няма как да пресечеш улицата безопасно. Постоянното търсене чрез текстови съобщения и известяването може и причинява стрес.
Справянето с проблема идва чрез влизане в режим „Не ме безпокойте“, който в смартфоните е само вибрация. Отсъствието на звука позволява да се откъснем от дигиталната среда на комуникация и да бъдем в реалната. Чрез включване в режима, си позволяваш да отговаряш, когато ти решиш и никой не може да те обвини. Заради липсата на звук и тази нагласа се достига и до моментите, в които звъниш, а не ти вдигат. Просто ако си в движение, вибрацията не се усеща и допреди 5 секунди да си бил онлайн, вече не си на разположение.
Колкото и да ми беше трудно, и аз самият съм в режим „Не ме безпокойте“. Осъзнавам позитивите му, но понякога е огромен негатив. При вас как е – пишете в коментар.