Пуста наивност
Наивни или не, това е въпросът.
Съвсем наскоро гледах едно предаване, посветено на човешката наивност и степен на доверие. Знаете ли какво научих оттам?
Хората, които са по-доверчиви, ги мамят по-трудно. Звучи ви нелогично ли? Ето и обосновката. Ако по-лесно се доверявате на хората, най-вероятно сте по-социален и имате повече приятели. Ако имате повече приятели, значи общувате с много и различни хора. Това ви дава (макар и неосъзнато) възможност по-лесно да прецените хората, които тепърва навлизат в живота ви, защото имате повече социален опит. И ако по-лесно правите първоначална преценка, по-умело ще различавате тези, които заслужават доверие, и тези, които не.
Трябваше някой да ми отвори очите за тази теория, защото в нея има логика, ако се замислим реално. Ако имате по-малко социален опит, ще бъдете по-наивни и след това ще си блъскате главите защо това или онова се е случило. Познанието идва с опита и тази максима важи и за пустата наивност, която така ни подвежда понякога.
Судоку, тренировки за мозъка
Имаше време, когато най-голямото ми развлечение, чакайки пред кабинета на лекаря или на опашка някъде, беше кръстословицата. Нали знаете, вадиш я в спешно случаи, когато губенето на време просто няма как да ти избяга и трябва да си запълниш висенето на едно място с някакво занимание. Именно за такива „спешни ситуации“ си пазех кръстословиците във вестника и винаги си носех химикал.
Така беше преди, но вече си намерих друго занимание – судоку. Когато за първи път се заех с тези цифрови главоблъсканици, ми се струваха много сложни и трудни. С времето обаче им разбрах начина на действие и започнах да ги решавам много бързо. За тези които не знаят, правилото е да напишете цифрите така, че на всяка хоризонтала, вертикала и във всеки ограден квадрат да се напишат цифрите от 1 до 9.
Сега, ако щете вярвайте съм си свалил приложение за судоку на телефона и дори понякога си нареждам онлайн на компютъра. Модерна работа, а? Вече не е нужно да си вадя смачканите листове с кръстословици, а само телефона. Тренирам си мозъка във всеки удобен случай и все още не съм загубил интерес към тази игричка.
С възрастта идват и здравословните проблеми
Ех, колко е хубаво да си млад. Е, и сега съм. Сравнително… Ако махнем 17 години пак ще съм горе-долу в приличната възраст, когато не само имах дух за приключения, но и мерак за осъществяването им. И сега имам, но по-силен ми е духът. За мерака ми трябва малко по-добър тонус и малко по-крепко здраве.
Днес вече редовно си меря кръвното. Аз, който никога не съм носил очила, установих, че и диоптър съм вдигнал и вече не мога да чета без тези две стъкълца. Внимавам много какво хапвам и си следя теглото. Особено когато попрекаля с пикантериите и започва да ме присвива стомахът разбирам, че трябва вече по-внимателно. С годините ние мъжете ставаме по-податливи към проблеми и в онази най-деликатната зона… сещате се… така де, седалището. То не са хемороиди, кисти, фистули и какви ли не. Неприятни състояния, които могат доста лесно да ни изпратят под скалпела и за няколко дни да ни приковат на болнично легло. Добре, че имам хора, които винаги могат да ме насочат към специалисти – дори и при „седалищен‟ проблем. Двама познати разбраха вече какво е да имаш дискомфорт при сядане и ходиха при д-р Антон Тодоров в медицински център „Фама“. Засега имам добри отзиви. Макар да се надявам да не ми се налага е добре да се чувствам подсигурен.
Безпокоя се, че лошото при тези заболявания е не толкова неприятната болка, точно на това деликатно място, колкото принудителното дълго отсъствие от работа. А на моята възраст това не е много добър вариант. Двамата приятели, за които ви споменах, се разминаха с не повече от седмица-две. Явно този хирург д-р Тодоров е добър и си разбира от работата. Бях чувал, че има пациенти, които престояват по-дълго у дома – някои дори повече от месец! Зная, че всичко е строго индивидуално и никога не знаеш колко време ще отнеме да ти мине твоята болежка, но все пак мисля, че и лекарската грижа в следоперативния период е от особена важност. От значение е как ще те насочат, как ще ти обяснят какво да правиш и изобщо цялостното внимание към състоянието ти… И така.
Цвете за уважение или пари за блоготворителност?
С наближаването на първия учебен ден се засили и очакването на многобройните ученици какво ще им донесе новата учебна година – повече уроци или повече забавление. Празничната обстановка, приветствието, емблематичният звънец, срещата със съучениците, много от които не са се виждали цяло лято, превръща деня в наистина специален.
Тази година разбрах от социалните медии, че се готви акция да не се поднася букет на учителката, а парите от евентуалния цветен разход да бъдат отстъпени за благотворителност. От една страна това е доста благородна кауза, признавам. Учи децата на човеколюбие, съпричастност, ако щете и на филантропия… Освен това е факт, че много учителки след нашествието от цветя са буквално заринати. Част от тях прибират у дома си, но немалка част оставят и в учителската стая. Минус е, че букетите вехнат бързо и за кратко време отиват на буклука.
Но от друга страна, ако щете консервативен ме наречете, но аз подкрепям именно това становище, идеята с благотворителността крие и доста негативи. Лично аз считам за много красива традиция и знак на уважение на учителя да се поднесе букет или поне едно цвете. Мисля също, че благодарение на дати като 15 септември, 14 февруари, 8 март, именни дни и християнски празници цветарския бизнес все още не е фалирал. Представете си какво ще стане, ако всяка година хиляди деца не купят букет. Това ще бъде доста значителна загуба за целия сектор.
А що се отнася до благотворителността, лично аз не се нуждая от повод да направя дарение. Поемам инициативата еднолично и предпочитам да се свържа директно с институцията, към която искам да допринеса. Гледам на посредничеството със съмнение и го избягвам сячески, тъй като съвсем правилно смятам, че процент от дарението ми (при това в не малко случаи доста голям) няма да стигне до нуждаещите се.
Няколко облачни услуги, които да използвате
Облачните услуги направиха голяма услуга на много фирми, било то малки, големи или средни. Смея да твърдя, че улесниха работата им и подобриха комуникацията между хората, които работят по едни и същи проекти.
Споделените документи, таблици, графици, календари и т.н. позволяват по всяко време да проверим докъде е стигнала дадена задача. Можем да редактираме, добавяме, изтриваме и какво ли още не много бързо, а промените ще се видят от всички заинтересувани веднага щом влязат в системата. Да не забравяме и че съхраняваме важната за нас информация на още един допълнителен ресурс, а това е винаги полезно.
Освен всичко повечето облачни услуги се предлагат безплатно с ограничение на количеството памет, което могат да съхраняват. Dropbox например ви предлага 2 GB памет, която да пълните и споделяте, както и колкото ви харесва. Изпращал съм много снимки на приятели по този начин. Имайте предвид обаче, че линкът със снимките (ако продължим с този пример) е активен, докато вие не изтриете тези снимки от акаунта си.
Друга облачна услуга, до която често прибягвам, е разработка на google. Може би вече се досетихте, че става дума за google drive. Там имате цели 15 GB на разположение и споделянето между повече хора е по-лесно, защото мисля, че повечето от нас вече имат google регистрации и следователно няма нужда да се създават нови акаунти.
Чувал съм и за една руска облачна услуга на име Яндекс Диск, но признавам си, че не съм я изпробвал лично. Който иска може да опита и нея. Междувременно да не забравяме, че ABV също имат своя DOX, чрез който да споделяте фаилове. Все си мисля обаче, че той не е много удобен.
Няма да задълбавам повече. Важното е да знаете, че има разнообразие от облачни услуги и да свикнете да ги използвате. Полезни са, но не забравяйте, че изискват постоянна връзка с интернет.
Страшно ли е да си длъжник?
Определено не е приятно, но на всекиго може да се случи. Времената са тежки. Финансовите възможностите на гражданите зависят от ред политически, които водят до икономически, социални и други сривове и възходи.
Днес ще ви разкажа една случка. Няма да споменавам конкретно лице, тъй като не смятам, че е редно в блога ми. Случи се преди около 5 – 6 месеца. Аз научих за това миналата седмица. Човек от моето обкръжение отдавна имаше финансови проблеми. Така му се стече живота, че замина да работи в чужбина, после се върна неуспял да препeчели много. Малкото заделено вложи в сватбата с бременната му приятелка. Сега имат дете, живеят под наем, жена му е в майчинство, а той – на не много високо платена служба. За нещастие и двамата нямат роднини, на които да разчитат за помощ. Изплащат още един хладилни и като платят сметките… парите свършват. Случило се така, че преди да замине за чужбина моят познат ползвал услугите на Глобул. Точни и коректни, но за жалост не си подбрали партньорите, с които работят по определени въпроси. През няколкото месеца, когато бил извън България, се натрупала телефонна сметка само от месечната тарифа. Отделно не успял да плати таксата си за последния месец. Навъртял тогава разговори с чужбина покрай уреждане на заминаването си. Сумата не е голяма, но когато си в тежко положение и 5 лева да ти искат и няма откъде да вземеш става неприятно. Преди два месеца започнали настоятелно да го притесняват от някаква варненска фирма за събиране на дългове. След като споделил, че ще се забави с плащането, нещата ескалирали и с грубото си държане „събирачите” притеснили семейството му. Обадил се в Глобул ядосан и вдигнал скандал за некоректно отношение и нарушаване на личното му пространство. Дори написал жалба. Беше се притеснил много тогава. Предложих пари, но той горделиво отказа. Нямало смисъл. Оказа се, че Глобул междувременно са започнали да работят с друга фирма за събиране на дългове – ЕOS Матрикс. Фирмата е немска, доколкото разбрах. Единият от управителите й – Райна Тодорова е председател на Асоциацията на колекторските агенции в България. /и такова имало..?/ Доста са активни и се изявяват по тв, радиа, печат. Обикновено разни анализи за плащаемост правят. Даже онзи ден май слушах пък другият им управител Тихомир Вълчев по БНР. С две думи, немският стандарт си е немски, даже и в България. Професионализмът си личал – още на първия разговор любезна жена обяснила как стоят нещата и какво предстои. Оказала се и разбрана – след като той й описал в какво незавидно финансово положение се намира му изготвила план за разсрочване на задължението му, така че да плаща когато му е възможно.
Олекнало му след първата вноска. В такива деликатни ситуации отношението е от особено значение и предопределя почти на 100% благоприятния изход от ситуацията, който в крайна сметка е в интерес и на EOS матрикс, и на моят близък.
