Кой ще защити интересите ти през новата година?
Казват нова година, нов късмет. Но дали наистина шансът ще е на ваша страна, ако сте собственик на фирма, която има проблем с несъбрани вземания от нередовни платци? ЕОС Сървисис е фирмата, на която можете да се доверите, както за управление на финансовия риск, но и за обучение на собствен персонал, ако сте си предвидили кадри за това.
Преди години дълговете се събираха по отдавна позната ни схема. Днес на мода са униформените служители, вежливият разговор по телефона, воден с умение и емпатия към клиента. Общо взето нещата, които правят една професия престижна.
Ето кой ще защити интересите ви през 2015-та! EOS, разбира се – Сървисис или ЕОС Матрикс (компанията, която изкупува дългове) са насреща за подобряване на корпоративния климат, но и за оздравяване на взаимоотношенията ви с проблемни клиенти.Не го казвам напразно. Всеки управител знае последиците от лошия имидж – загуба на кадри, но и оредяване списъка на потенциални и настоящи клиенти и партньори. И двете могат да бъдат предотвратени от специалисти, които познават психологията на длъжника и имат подход във всяка ситуация.
Не малко са и фирмите, които избират да прехвърлят „несъбираеми” (според тях) дългове на колекторската агенция. Изчистват баланса си, получават част от несъбраните вземания, а колекторът получава възможността да договори нови условия за плащане с крайния потребител. В същото време длъжникът ще изплаща дълга си към новия си кредитор – колектора.
За всяка една фирма е добре да започне Новата година с нов поглед към бизнеса си и с подходящия партньор, който ще му помогне да разреши ако не всички, то поне повечето от проблемите си през идните месеци. Не малко фирми избират за свой партньор ЕОС Сървисис, поради удобството да работят с опитни и компетентни професионалисти в сферата на колекторския бизнес. Или просто да се възползват от обучителните им програми за оптимизиране на работата си.
Дядо Коледа или Дядо Мраз
Интересен е феноменът Дядо Коледа. Лично аз не познавах този старец до преди 89-та. Тогава нито чествахме Коледа, нито имахме кой знае какви представи за коледни чорапи, камини и пуйки. Наш познайник бе Дядо Марз, който идваше на Нова година и раздаваше подаръци на децата.
Първообразът на Дядо Коледа идва от Свети Николай, живял някъде около четвърти век в Кападокия, провинция на тогавашна Византия. Той бил белобрад, благороден и много религиозен човек. Раздал цялото си богатство на бедните и онеправданите, откъдето идва и традицията на Коледа да се подаряват подаръци.
Някои виждат в съвременния образ на добрия старец намесата на Кока-Кола. Фирмата заема светеца, облича го в червен костюм и сътворява рекламна кампания, която става популярна из цял свят. Не малко твърдят, че идеята е предшествана от Пепси, които обличат стареца в син костюм, но истината все още не е доказана.
Независимо как го наричаме – Дядо Коледа, Дядо Мраз, Папа Нюел, Колачо, Санта Клаус или друго всички визират едно и също лице. Феномен, който вдъхновява поколенията да вършат добрини, да се отнасят с внимание и грижа към близките си и да отделят повече време за семействата си. А това е по-важното.
Бъдете щастливи!
Звездите на Х-фактор прогресират
Темата е с продължение от предната статия. Лицата от реалити предаванията наистина могат да станат популярни. Но какво говоря… та те вече са популярни – разпознаваеми и харесвани от аудиторията. А когато правят и стойностна музика, тогава няма как да не се възхитиш.
Все още продължавам да мисля, че сцената не е за малки изпълнители, но като че ли този клип променя малко отношението ми. Когато текстът, мелодията и клипа са ненатрапчиви, непошли, а добре и стилно композирани, тогава ти става драго да ги гледаш и слушаш. И да се радваш, че дори за младите звезди от реалити формати като Х-Фактор има възможност за развитие в България. А доколко доходоносно е… това вече е друга тема.
Реалити форматите и малолетните
Всяко младо момиче или момче си мечтае да бъде специален, да изпъкне над приятелите си като бъде герой, известна личност или просто популярен. Мисля, че преди не беше така. Но днес, откакто навлязоха онези американски колежански филмчета, училищните взаимоотношения доста се измениха.
Един от начините да бъдеш известен е като станеш част от телевизионно предаване. А именно това позволяват музикалните реалити формати в България, но и по света. Всъщност срещу тях нямам нищо против, наистина. Харесвам ги и дори ги следя, защото мисля, че всеки талантлив човек, който не е имал в живота си възможност за изява поради една или друга причина, сега я получава. Но съм доста против участието на лица под 16 години. Независимо от регламентите обаче такива лица, мислейки че могат да пристъпят правилата, се явяват на кастинги и очевидно добре са преценили журито и продуцентите, които уж не допускат малотени участници, а пък – ето, че всъщност пускат. Разбира се всичко е шоу, а там правила няма.!
Но се питам понякога замислят ли се тези хора, които допускат деца на сцената, дали всъщност не им правят една доста лоша услуга. По своите деца съдя, че в тази крехка възраст емоциите бързо ескалират, стават неконтролируеми. Тук се възпитават чувства като злоба, снизходителност и добро възпитание. Това е времето, когато децата трябва да са под непрекъснато наблюдение на родителите си, защото самочувствието им расте неусетно, бунтарството е присъща черта и попадната ли под лошо влияние в неподходяща среда, се губят като качествени хора. В тази възраст те не могат да определят приоритетите си, уязвими са и лесно тръгват по неправилен път. А когато се осъзнаят вече е късно. освен това мисля, че известността в България е временна. Колко от тези деца ще станат наистина популярни. Ако не си победител, ще бъдеш забравен след седмица, най-много две.
Затова съм против лица под 16 години да се изявяват в шоубизнеса. Смятам, че трябва да си психологически зрял и с много добре вградени от родителите морални качества, за да се развиеш, без да ставаш комерсиален или смешен с изяви, които не ти отиват на възрастта.
(Пред)празнично настроение
Още няма декември, а витрини на магазини, моловете и улиците са украсени. Коледните светлини, умело аранжирани иподредени в красиви фигури, създават много настроение. За радост на децата вече са изнесени макети на снежни човеци и шейни. Но питам се, не е ли малко рано за такива приготовления?
Вървя по улиците и срещам усмихнати хора, завладени от очакване, пазаруващи в предразнична треска. Май, не е никак рано. Хората обичат празничните дни, а още повече обичат да чакат случването им. В този ред на мисли ме просветли идеята, че може би не толкова Коледата е важна, а самите дни до празника. Хората са ентусиазирани, защото ще бъдат в отпуска. Работата им спори, тъй като работят с нагласата, че само след три седмици ще направят нещо специално – ще са с любимите си хора, ще празнуват Бъдни вечер, ще вдигат наздравици на Нова година. А ето ти добър повод за веселие с приятели.
Празниците са хубаво нещо, главно защото сплотяват и сближават хората още преди да са започнали.
Книгите, които не четохме
Комунизмът, със своите изключително практични проявления донесе много добро като осигури безплатно здравеопазване, образование, работни места, ниски сметки за ток и вода и безпрестъпни улици. Комунизмът, със своите изключително хитроумни проекти ни направи самотни, изолирани и некултурни. Не можехме да виждаме какво се случва на Запада, как напредва света от технологична, социална, политическа гледна точка. Демокрацията бе чужда, а след като навлезе и у нас, тепърва трябваше да правим грешки и да си взимаме поуки. Информацията пристигаше със задна датата. 
Дори новината за Чернобил се разгласи едва след като криенето вече беше невъзможно. Класиците – само това си имахме. Свободата на словото ограничи достъпа ни до всякаква литература, която показваше една по-различна гледна точка. Не можехме да четем научна фантастика, която засягаше теми като утопия и антиутопия. Забранени бяха книги, в които се пораждаше обич, разбиране или толерантност към различния в обществен или политически смисъл. Самият аз доста след това успях да прочета Дневника на Ерика дьо Бовоар, някои от творбите на Рей Бредбъри и много други. Един от най-ярките примери за цензура в българската литература пък е Димитър Димов, който е трябвало да преработва романа „Тютюн“, докато се хареса на Системата.
Освен литературните шедьоври на Нова Европа, които ни държаха далече от нравите и поведението на хората от Запад, списания, брошури и вестници също бяха труднодостъпни. Модата у нас се диктуваше от това, което имаше по магазините. Общо казано – два типа костюми, ризи в четири цвята, три модела рокли и пет типа обувки. Ако имаш късмет да откриеш шивач, можеш да направиш лееееки подобрения по тоалета, но да не се набиват много на очи и да не дразнят погледа.
Благодарение на тези забрани бяхме глухи и слепи за останали свят. Не можехме да си представим какво се крие отвъд стената и не умеехме да мислим извън кутията. Бяхме културни и образовани доколкото от нас се искаше и в аспектите, в които от нас се очакваше. Всичко останало беше в тъма – културна нищета.
