Защо трябва да четем?
Първо се обръщам към младите с разяснението, че под четене имам предвид книги и образователни статии, а не фейсбук статуси на приятели, които най-вероятно ще са написани с правописни и пунктуационни грешки. Сега към родителите – вие помните ли кога за последно прочетохте книга от корица до корица? Хубаво е още от ранна възраст да възпитавате любов към книгите у детето си и то не само на думи, но и давайки личен пример.
Четенето стимулира умствената дейност, въображението, възможността да се изразявате разбираемо и да мислите по-бързо. С времето натрупвате голям речников запас от думи, което ви позволява да се изразявате по-сложно и интелигентно, а и да избирате от по-голям брой думи, докато говорите или пишете. Мозъкът също е мускул в човешкото тяло и той като останалите трябва регулярно да се тренира, а разширяването на познанията ви прави точно това.
С книга в ръка може да се отнесете в един далечен свят, когато вашият не изглежда толкова цветущо. Това е начин много лесно да се изключите от личните си несгоди и да се потопите в приключенска история, в която да си се представите като главния герой. Да се чете е ралаксиращо, защото по този начин отвличате мозъка си от ежедневните грижи.
Четенето на книги ви помага да развивате паметта си. Не сте се замисляли, че докато четете, вие запомняте историите на всички герои, техните характери и всичко, което се случва с тях в книгата. Мозъкът има удивителната способност да помни – ако не беше така, то тогава нямаше да има смисъл въобще да се чете, а и самият живот ще загуби смисъл.
Четейки, се сдобивате с нова информация, която може да ви се пригоди някога в най-неочаквания момент. Натрупаното знание никой не може да ви го отнеме, а ако то е подкрепено с богат житейски и професионален опит, ставате ненадминати.
Емил Димитров в списанието на Светльо Кантарджиев
От известно време съм почитател на стойностните български списания. Наричайки ги така, изключвам всички онези издания, чието съдържание се базира на слухове, неофициална информация или т. нар. клюки, които слабо вълнуват един интелигентен човек на моята възраст. Това, което намирам за интересно, е истинският живот на личности, които ме вдъхновяват. Емил Димитров безспорно е един от тях.
Голяма част от живота си съм прекарал с песните на Емил. Позволявам си да го наричам така, защото чрез музиката му някак го чувствам близък. Коя ми е любимата му песен ли? Е, няма как да не се сетите. „Моя страна, моя България“ естествено. Чувал съм, че това бил неофициалния химн на всички българи, живеещи в чужбина, и, смятам, напълно оправдано.
Досега не бях се запознавал подробно с живота на Емил, чел съм тук-там разни хаотични неща из интернет, на които не знам дали може да се вярва. Докато не се сдобих с майския „Биограф“, част от екипа на който е самият Светльо Кантарджиев. Друго си е да четеш от хартиен носител, така може лесно да си препрочиташ броеве след време, като позабравиш информацията, а и миризмата на ново списание винаги ми е била на сърцето. Няма да преразказвам какво съм научил, само ще ви подшушна, че историята на певеца е разказана в цели 20 страници и ако и вие сте му почитател, си заслужава да й хвърлите едно око. Светльо Кантарджиев, директорът на отдел „Маркетинг“ към „Биограф“, заедно с целия екип отново ни предоставят тема, която да предизвика интерес, и човек с желание да си купи списанието.
Емил Димитров е сред вдъхновяващите творци на България, които трябва да се помнят. И докато музиката му е предназначена за всички, със списанието ще имам частица от живота му само за себе си.
Кога спираш да се влияеш от тенденциите?
В живота на всеки един човек в по-зряла възраст настъпва момент, в който спира да се влияе до такава степен от световните тенденции, течения и влияния в каквато и да било насока. Знаете ли кога настъпва този момент? Аз мога да ви кажа, защото вече го изпитвам на собствен гръб.
Отговорът е: когато усетиш, че започваш да остаряваш…
На 40-50 години вече не е прилично да се обличаш по определен начин дори да следиш тенденциите в модата и да си харесал нещо. Най-малкото тялото ти не е същото, каквото е било преди 10-20 години. Ставаш по-консервативен откъм облеклото си, пазиш се по-зорко и следиш здравето си. Неизбежно е.
Що се отнася до новостите в областта на технологиите, тук положението е малко по-различно. Един по-възрастен човек дори да има доброто желание няма как да е наясно с всичко. Промените настъпват толкова бързо и толкова неусетно, че въпреки стремежът ни, се оказва някак си невъзможно да вървим напред редом с младите. Темпото ни е естествено по-бавно и волно или неволно изоставаме.
При музиката положението е още по-контрастно. Знаете ли защо? Защото повечето хора имат изпълнители или групи, които харесват и са им фенове от години наред. Как да кажа… всяка поколение има своите звезди, с които е отраснало. И тъй като разликата между поколенията все повече се стеснява през последните десетилетия, все по-големи са и различията между хората в тази област. Така е и с книгите между другото. Но нека не забравяме, че в двете сфери на изкуство, както и в други винаги има непреходни класици. Тях не ги причислявам към модерните и определящи съвремието тенденции.
Пътят към успеха
Малцина са тези, които успяват да се издигнат над средното ниво, а именно това е нужно, за да пожънеш небивал успех. Ето защо върхът е запазен само са най-добрите от най-добрите. Тук не говорим обаче за успех на някаква средно ниво, а за такъв от висша класа, който те отличава от останалите, прави името ти познато, заради собствената ти гениалност и идеите, които произхождат от нея.
Н
апоследък е модерно да се говори за зона на комфорт. Това е едно познато за вас място, където се чувствате спокойни, там държите нещата под контрол и отсъства чувството на тревожност. Ето защо там ви е толкова удобно. Извън нея обаче е интересното, там се случват нещата, там разширявате хоризонта си, там поемате рискове и там може би ви чака успехът. Ако добре познатите ви методи не вършат работа, за да вървите напред, то тогава открийте нови.
Не спирайте да искате да се учите и то във всички аспекти на живота. Допълвайте наученото и разширявайте знанията си, защото това е пътят към успеха. Ако спрете на някакво ниво, което смятате за достатъчно, не само че ограничавате ума си, но и другите може да ви надминат. И все пак, колкото и да се учите, няма да знаете всичко. Ето защо, когато попаднете в ситуация, която не може да разрешите сами с текущите си знания, трябва да поискате съвет от някой по-запознат с материята.
Мултитаскингът е нещо твърде прехвалено в наши дни. Всъщност се смята, че той дори намалява продуктивността. Опитайте се да свършите една задача по възможно най-добрия начин без да се разсейвате. Когато вършите няколко неща едновременно, ограничавате способността си да се фокусирате върху отделна задача, което означава, че я изпълнявате не по най-добрия възможен начин, т.е. посредствено.
Ако си продавате апартамента
Да речем, че ще си продавате жилището по някаква причина. Има неща, които предварително би било добре да свършите, преди да сте го пуснали в продажба. Така може да го направите по-желано от страна на купувачите, а колкото по-бързо го продадете, толкова по-добре. Някои хора продават апартаментите си с години и накрая се съгласяват на по-ниска цена от няма и къде.
Домът ви трябва да изглежда добре за посетителите, които ще дойдат на оглед, затова може да го освежите малко. Това си е разход, но ако така му вземете по-висока цена, ще е напълно оправдан. Може да пребоядисате стените, да смените някоя и друга врата, входната е хубаво да изглежда представително. Също така е много важно да поддържате апартамента чист, това прави добро първо впечатление. Пипнете слабите му места тук-там, за да го направите по привлекателен и евентуално да го продадете по-скъпо.
Следващата стъпка ще я наречен деперсонализация. Това значи да приберете всички ненужни вещи от рафтовете, за да избегнете чувството за хаос. Снимки, статуетки, чашки, вазички и т.н. заминават. Мястото трябва да изглежда празно, за да може новите собственици да видят сами потенциала му, а хаотично пръснатите вещи действат разсейващо и даже дразнят окото.
Въпреки че вероятно ви се иска да продадете апартамента си без посредници, накрая ще се наложи да си наемете агент по недвижими имоти. Ако успеете да го продадете сами, ще е много добре, няма да плащате комисионна, но знайте, че сте имали огромен късмет. Хората се обръщат към агенции, защото чрез тях могат да намерят повече потенциални купувачи, а ако пазарът на имоти е в застой и вие сами се опитвате да го продадете, едва ли „новината“ ви ще стигне до толкова хора, колкото бихте желали. Затова и един агент би ви бил от полза – той ще пласира дома ви вместо вас. Това естествено си има цена, но пък така ще продадете апартамента сравнително по-бързо.
Водата е твърде ценен ресурс
Според доклад на ООН през следващите 15 години водните запаси на Земята ще намалеят с 40 процента. Ниските световни водни резерви и хаотичния режим на валежите заради климатичните промени извикват на преден план този проблем. Водата е основен ресурс в концепцията за устойчиво развитие и от Организацията на обединените нации призовават държавите да премислят политиките си относно консумацията на вода.
Очаква се след 35 години населението на Земята да достигне до 9 милиарда, което значи, че домакинствата и фирмите ще използват повече питейна вода. С намаляването на водните запаси до 2050 г. нуждата от вода ще се увеличи с 55 процента. Ако не се предприемат мерки сега, то към 2030 г. ще ни останат само 60 процента от водата, от която се нуждаем.
Това е само предварителна прогноза, но ако се случи, ефектът ще е пагубен за екосистеми, реколти, индустрии, а може и да се стигне до войни за вода, каквито между другото в момента се водят тихо за петрола, който също е на изчерпване. Ето колко важна е водата за живота на нашата планета.
Разумното използване на вода сега ще доведе до повече запаси от нея за в бъдеще. Тук ние все още не сме усетили воден дефицит, даже напоследък обилното количество валежи ни хвана неподготвени, но и те са резултат от промяната на климата и част от редица навързани процеси, които аз не съм в състояние да обясня.
Новината направо ми звучи като такава, която не е за вярване, от гледна точка на човек, който живее в държава, където няма недостиг на вода, все още… Предполагам обаче, че на хората в райони, където няма изобилие от питейна вода, тази заплаха им изглежда много по-реална. Горе-долу съм наясно с това, което могат да причинят климатичните промени, но статистиката малко ме шокира. Мислих, че има повече време. Ако можеше ресурсите на Земята да са всичките неизчерпаеми, щеше да е добре.
