Какво е тревожността?

Тревожността е един от основните проблеми, с които съвременните хора се сблъскват в ежедневието си – и заради които прибягват до услугите на психотерапевт. И аз познавам хора, които иначе са напълно здрави, но се борят с това състояние през голяма част от живота си. Заради тях се случва от време на време да чета за тревожността и за различни начини да се преборят с нея – сега ще споделя някои от нещата, които съм научил.

Всъщност няма вълшебно хапче срещу тревожност. Има успокоителни, да, но не бих ги препоръчал на човек докато не достигне до много тежка форма на панически атаки. Даже тогава те са само патерица, която потиска симптома. Ако искате да разрешите проблема, трябва да се справите с източника. Това става с различни техники, които могат да ви помогнат да го контролирате и постепенно да го намалите.

Първата стъпка в справянето с нея е да я опознаете по-добре – затова пиша и тази публикация.

Без да навлизам в твърде специализирани подробности – все пак не съм експерт, – мога да определя тревожността като състояние на безпокойство, което може да нападне по всяко време. Тези, които страдат от тревожност, очакват да се случи (отрицателно) събитие и затова живеят в непрекъснато състояние на тревога.

На човек в подобно състояние нищо не му помага да успокои тахикардията, изпотяването или безсънието. Освен това му е трудно да обясни какво се случва вътре в него, въпреки че е способен да идентифицира в кой момент или ситуация тревогата се задейства.

Според психологията има много различни видове тревожност. Аз ще поговоря за две от широките категории тревожни разстройства.

Единият тип се появява рано (през детството или юношеството) и е част от характера или личността. Човек, който страда от такъв тип тревожност, влиза в състояние на паника много лесно. Не знае какво е да живееш, без да изпитваш това чувство, тъй като му е спътник от много години.

Другата категория възниква в резултат на събитие или конкретна ситуация в обект, който обикновено не е нервен (или във всеки случай не е достатъчно нервен, за да го счита за проблем). Експертите посочват, че безпокойството се появява, очевидно, защото човекът няма други психологически средства за решаване на проблема. Бихме могли да определим този тип тревожност като прекомерна реакция към определен стимул, а не като правило в живота на страдащия.

И двата вида тревожност могат да съществуват едновременно. Как е възможно? Например, когато даден обект е тревожен „по природа“, но при настъпване на определено събитие изпитва засилен дискомфорт или не е в състояние да държи тревожността под контрол.

Има много хора, които биха искали да управляват тревожните атаки по естествен начин, т.е. без да прибягват до лекарства, предписани от психиатър и които могат да причинят пристрастяване. Тази публикация започна да става доста дълга, пък и искам да обърна специално внимание на техниките, затова очаквайте продължение.

Comments

Leave a Reply:

Name *

Mail (hidden) *

Website