Изборният маратон у нас е по-скоро конкурс за най-атрактивен трейлър. Всички програми приличат на филмови анонси — гръмки обещания, ефектни монтажи, обещание за щастлив край. Но, както в киното, истината остава скрита зад кадър. Никой не разказва за сложната работа по сценария, за бюджетните ограничения и за това, че грандиозните идеи често се сриват в първия епизод на реалността. Политиците, като режисьори, знаят, че зрителят иска зрелище, а не документален филм за трудната работа по промените.
Вместо детайлен план за развитие, получаваме рекламен клип с обещания за бързи победи: магистрали, ниски данъци, нулева корупция. Тези лозунги са лесни за запомняне и звучат чудесно, но пропускат най-важното — как точно ще бъдат постигнати. Никой не споменава за тежките компромиси, за реалните средства и за неприятните последици. Това е твърде скучно, твърде сложно и, най-вече, твърде неемоционално за телевизионния екран. А публиката вече е свикнала да гледа само финала, без да се интересува от процеса.
Аз съм виждал достатъчно от реалността, за да знам, че изборният трейлър почти винаги е измама. Опашките пред администрацията, тромавата бюрокрация и обещанията, които се разпадат след първия дъжд, са далеч от гръмките думи по плакатите. Проблемът не е, че няма планове, а че тези планове са направени да останат скрити, за да не развалят илюзията. Една красива фраза струва почти нищо, но възвръщаемостта под формата на гласове е огромна. Ние сме станали експерти в това да приемаме за истина монтажа, без да се интересуваме дали изобщо съществува сценарий зад него.
Време е да спрем да се възхищаваме на визуалните ефекти, когато филмът изобщо не е заснел.
Точно така е, никой не говори за компромисите. Спомням си при един строеж на метрото как местните вдигнаха невероятен скандал, че ще им паднат цените на имотите, защото ще има строителство отпред. В крайна сметка се съгласиха, но само след като им направиха някакви отстъпки и им обещаха нова инфраструктура, което вдигна цената на целия проект. А после всички казват, че е евтино да се строи метро.
Много ми хареса сравнението с трейлърите на филми. Гледах по една телевизия как правеха реклама на нов филм – показваха само най-интересните сцени, а после филмът излезе и беше разочарование. Същото е и с изборите, точно както пишеш.
Точно така е, като се връщам назад, помня как през 1997-а ни обещаваха „златни мостове“, а после се оказа, че най-важното е да има хляб на масата. После и 2009-а беше подобно, но с магистрали. Всичко звучи много хубаво, докато не влезеш в реалността и не видиш, че зад гръмките обещания няма никакъв план.