„Нов стратегически план обещава промяна“ – така гласят заглавията, когато някоя фирма реши, че проблемът с падналите приходи е в липсата на „правилния лидер“. Чета ги и се подсмихвам, защото знам какво стои зад тях: желание да се купи илюзия за контрол. В блога ми често ме питат: „Защо наемането на най-добрите експерти не поправя хаоса в бизнеса?“. Отговорът е прост, макар и труден за преглъщане.
Спомням си времето, когато фирмите се градяха върху ясни, макар и тромави принципи. Не се говореше за „оптимизация на потоците“, а кой за какво отговаря. Структурата беше видима, дори и да беше куца. Днес очакванията са други. Искаме един специалист с перфектно CV да влезе в организация, която е просто сбор от хаотични дейности, и да я превърне в работещ механизъм. Но експертът не е магьосник. Той е просто нов двигател. Ако сложиш такъв двигател на каруца с криви колела, няма да получиш спортен автомобил, а по-бързо разпадаща се каруца.
Наблюдавах един офис в центъра на София, където процесът на вземане на решения беше толкова размита, че служителите не знаеха за какво точно отговарят. Имаха нает „експерт по оперативна ефективност“. Човекът беше впечатляващ, с познания, които биха украсили всяка презентация. Но как да оптимизираш нещо, което не съществува като стандарт? Как да въведеш ред, когато собственикът прескача всички нива на йерархия и дава директиви на най-ниското ниво в неделя вечер през Messenger? Реалността е, че експертът само документира безредието. Прави страхотни схеми на хаоса, но не може да промени волята на човека, който държи парите и не признава никого за авторитет.
Икономическата логика зад това е проста: на собственика е по-лесно и евтино да плати висока такса на консултант, отколкото да премине през болезнената реорганизация. Тя изисква да се прекъснат стари приятелства, да се променят навици и да се признае, че старата система е била грешна. Наемането на експерт е „престижен изход“. Ако нещата не се оправят, винаги можеш да обвиниш пазара или липсата на подкрепа. Това е прехвърляне на вина, не решение.
В крайна сметка, структурата не е документ в облака, а поведението на хората в понеделник сутрин. Без здрава основа, всяко ново наемане е просто допълнителна тежест върху потъващия кораб.
Опитах да внеса „правилния лидер“ в една фирма с тотално разхвърляна организация и резултатът беше ясен – експертът просто се изгуби в хаоса. Всичко се оказа точно както описваш – не може един човек да подреди система, която по принцип не работи. В крайна сметка напуснахме проекта, защото нямаше смисъл да хвърляме още усилия в нещо, което не е изградено върху здрава основа.
Много точно е казано за „новия двигател“. Истината е, че често се сменят хората, вместо да се погледне дали самата организация е здрава. Помня случай в една голяма фирма, където смениха трима ръководители в рамките на две години и пак резултатите бяха същите, защото процесът на вземане на решения беше тромав и всеки отдел работеше сам за себе си. Ако не оправят първо организацията, колкото и добри специалисти да наемат, нищо няма да се промени.
Чета за „каруцата с нов двигател“ и се сещам за фирмата, в която преди години наехме млад и много кадърен икономист. Дадохме му задачата да оправи хаоса с доставките, но той не можеше, защото хората в склада просто не си вършеха работата. В крайна сметка се наложи да направим по-строг контрол и да въведем отчетност, а не да чакаме някой да оправи всичко с магия.