Изборният маратон у нас е по-скоро конкурс за най-атрактивен трейлър. Всички програми приличат на филмови анонси — гръмки обещания, ефектни монтажи, обещание за щастлив край. Но, както в киното, истината остава скрита зад кадър. Никой не разказва за сложната работа по сценария, за бюджетните ограничения и за това, че грандиозните идеи често се сриват в първия епизод на реалността. Политиците, като режисьори, знаят, че зрителят иска зрелище, а не документален филм за трудната работа по промените.
Вместо детайлен план за развитие, получаваме рекламен клип с обещания за бързи победи: магистрали, ниски данъци, нулева корупция. Тези лозунги са лесни за запомняне и звучат чудесно, но пропускат най-важното — как точно ще бъдат постигнати. Никой не споменава за тежките компромиси, за реалните средства и за неприятните последици. Това е твърде скучно, твърде сложно и, най-вече, твърде неемоционално за телевизионния екран. А публиката вече е свикнала да гледа само финала, без да се интересува от процеса.
Аз съм виждал достатъчно от реалността, за да знам, че изборният трейлър почти винаги е измама. Опашките пред администрацията, тромавата бюрокрация и обещанията, които се разпадат след първия дъжд, са далеч от гръмките думи по плакатите. Проблемът не е, че няма планове, а че тези планове са направени да останат скрити, за да не развалят илюзията. Една красива фраза струва почти нищо, но възвръщаемостта под формата на гласове е огромна. Ние сме станали експерти в това да приемаме за истина монтажа, без да се интересуваме дали изобщо съществува сценарий зад него.
Време е да спрем да се възхищаваме на визуалните ефекти, когато филмът изобщо не е заснел.