С възрастта идват и здравословните проблеми
Ех, колко е хубаво да си млад. Е, и сега съм. Сравнително… Ако махнем 17 години пак ще съм горе-долу в приличната възраст, когато не само имах дух за приключения, но и мерак за осъществяването им. И сега имам, но по-силен ми е духът. За мерака ми трябва малко по-добър тонус и малко по-крепко здраве.
Днес вече редовно си меря кръвното. Аз, който никога не съм носил очила, установих, че и диоптър съм вдигнал и вече не мога да чета без тези две стъкълца. Внимавам много какво хапвам и си следя теглото. Особено когато попрекаля с пикантериите и започва да ме присвива стомахът разбирам, че трябва вече по-внимателно. С годините ние мъжете ставаме по-податливи към проблеми и в онази най-деликатната зона… сещате се… така де, седалището. То не са хемороиди, кисти, фистули и какви ли не. Неприятни състояния, които могат доста лесно да ни изпратят под скалпела и за няколко дни да ни приковат на болнично легло. Добре, че имам хора, които винаги могат да ме насочат към специалисти – дори и при „седалищен‟ проблем. Двама познати разбраха вече какво е да имаш дискомфорт при сядане и ходиха при д-р Антон Тодоров в медицински център „Фама“. Засега имам добри отзиви. Макар да се надявам да не ми се налага е добре да се чувствам подсигурен.
Безпокоя се, че лошото при тези заболявания е не толкова неприятната болка, точно на това деликатно място, колкото принудителното дълго отсъствие от работа. А на моята възраст това не е много добър вариант. Двамата приятели, за които ви споменах, се разминаха с не повече от седмица-две. Явно този хирург д-р Тодоров е добър и си разбира от работата. Бях чувал, че има пациенти, които престояват по-дълго у дома – някои дори повече от месец! Зная, че всичко е строго индивидуално и никога не знаеш колко време ще отнеме да ти мине твоята болежка, но все пак мисля, че и лекарската грижа в следоперативния период е от особена важност. От значение е как ще те насочат, как ще ти обяснят какво да правиш и изобщо цялостното внимание към състоянието ти… И така.