С неотложност за Бърза помощ
Едно време някои назоваваха Бърза помощ със „Спешна и неотложна помощ“. После решиха, че названието е твърде дълго и няма смисъл да се ползва по този начин. Независимо как се казваше, беше много голяма отговорност да се работи там. Бе престижно и хората се бяха научили, че могат да разчитат само след едно обаждане на 150. След 89-та обаче много неща се промениха. Наред с другите камъчета, които пречат в колелото на социалната ни държавна машина, се нареждат и онази от поредицата недалновидни политически решения, „благодарение“ на които неспециалисти поемат високи отговорни постове.
Няма как и аз от Свищов да не се възмутя от безумствата, които съпътстват здравеопазването ни. Бих искал да напиша няколко думи в подкрепа на протестиращите медици от Бърза помощ. Ще разкажа за пример от реалността: Дъщерята на моя колежка завърши медицина във Варна и работеше в линейка месеците до обявяване местата за специализация. Казваше, че само първите две седмица е била с придружител, така – докато свикне, а след това съвсем сама обикаляла по адреси. Беше потресена и много притеснена. Та тя тъкмо бе излязла от университета без кой знае какви познания!!!
Изкара там три стресови месеца, през които обясняваше как една жена за малко да умре в линейката, тъй като била получила инсулт и единственото, което можело да се направи е да бъде откарана в невралгичното отделение. Докато стигнат до там роднините на жената направо побъркали младата лекарка. Нерядко поемали един адрес, но го оставяли по средата на пътя, защото били пренасочвани към нещо по-спешно. Попаднала и на катастрофа, ходила не веднъж в ромски къщи. Прибирала се капнала и под голямо напрежение.
Ето такава е работата на хората от Бърза помощ. Да действат адекватно в дадената ситуация изисква значителен опит и безгрешен подход. Нерядко тези хора са въвлечени в скандали от невежи или просто истерични от притеснение хора. Налага се и да подхождат с креативност, защото често в линейките липсва нужното оборудване. Трябва да са големи стоици и да обичат много работата си, за да я вършат, тъй като и заплатите са крайно незадоволителни.