Като не ви харесва, емигрирайте
Българската и европейска общественост бяха скандализирана през изминалата седмица от това дръзко и плоско изказване на Стати Статев, ректор на УНСС, един от най-големите и престижни университети в България, по повод набиращите отново скорост у нас протести срещу властта. И тогава, драги, на кого по-точно ще преподавате, след като алепирате кадърните и младите да бягат към терминали 1 и 2?
Правдиво преди време бивш кмет на Сливен, г-н Христин Петков, бе отбелязал, че за да приключи Преходът у нас, първо трябва да променим начина си на мислене, да настроим съзнанието и делата си в градивна посока.
Иначе как бихме могли да пордължим напред, при положение че поглеждайки 24 години назад, виждаме постоянно пребоядисване, популизъм, безброй безумни изказвания като горецитираното, милиони българи зад граница и още 100 пъти по толкова, които изчакват удобна възможност, за да го сторят.
Наистина ли всички, които не са съгласни със статуквото трябва да емигрират? Не е ли по-добре активно да изразяваш несъгласие, стачкувайки, отколкото пасивно да се примириш, че „в България нищо не може да се промени“ и да си стегнеш куфарите?
Скъпи г-н Статев, сигурна съм, че 99% от възпитаниците на Университета за национално и световно стопанство са посрамени до болка от думите ви, както и всички мислещи трезво българи!
Като не ви харесва на вас, че младите се бунтуват и не се предават, вие емигрирайте от ректорското място!
Мисли практично, действай икономично
Предстоящите зимни месеци ни вдъхновяват повече от всякога да бъдем спестовни, да бъдем креативни по отношение цепене стотинката на две, да сме по-икономични, от нищо да правим нещо.
Ето аз например исках да сменя старите гаражни врати с нови, но да не плащам за екстри, от които не се нуждая. Рових, търсих, с Google бяхме на „ти“ всеки ден и така на няколко места прочетох, че за моя случай, в който не държа на допълнителна изолация, изгоден вариант са Secdoor ExS. Няколко форумци описваха предимствата на този модела секционни врати пред другия масово разпространен, тип “Ролетна” или “Летящо крило”: многократно по-дълъг живот, възможност за персонализиране според нуждите на клиента (цвят и размер), икономичност по отношение на квадратурата, максимално уплътнение, износоустойчиви гуми, и пет години пълна гаранция.
Много съм доволен от направения избор. Сигурно тепърва ще откривам и още предимства, но най-важното е, че платих изгодна цена и останаха пари настрана дори за пребоядисване на апртамента на пролет. С един куршум – два заека!
Сега трябва да помисля и за оптимизиране на гардеробното пространство у дома, защото на жена ми никога не й е достатъчно. Разбираемо, за 48 чифта обувки, 80 рокли и още толкова дънки, чанти и пр., дори гардеробната на Сара Джесика Паркър е малка.
Само че нейният съпруг едва ли се занимава с подобни простосмъртни проблеми… :)
Collectors’ initiatives in Bulgaria
Collectors are often viewed as traders of antiques, while their primary purpose is actually enlarging their private collections with valuable pieces of art, history and culture. I think that on many occasions they preserve cultural heritage better than the state. In Bulgaria, we’ve had many problems with treasure-hunters, who not only steal our legacy, but export it and sell it in other countries.
The most famous collectors in Bulgaria on the other hand, often donate to museums and actually help us preserve our heritage. These people have stronger emotional connection with pieces of art or history and they would often not trade it for anything else.
There are many examples of this – Boyan Radev – a collector is the largest benefactor to the National history museum. Svetlio Kantardzhiev has founded a Non-governmental organization – Mizia Foundation – which primary objective is to preserve our cultural and historical legacy. Every year, the members of the association of Bulgarian collectors hold an event – a special exhibition, called “The Other Museum” with privately owned, extremely rare and valuable exhibits from art and history.
These are the reasons I believe collectors are doing much more good than bad. I am not a member of the Association of collectors, but I collect post stamps, coins, old clocks and radios etc., so I know what is the passion and how it feels and how much effort is needed to be a collector. What do you think about this hobby?
Прекалиха я
Който се е занимавал с реклама и маркетинг, знае какво е таргет. С тази небългарска дума се означават различните целеви групи, към които да се насочат посланията на различни агенции така, че продуктът, който предлагат, да се търгува по-добре. И се избират такива, където най-много ще хване дикиш. И в политиката е същото. Само дето не се предлагат реални продукти, а идеи, виждания – къде истински, къде лъжливи, често откраднати. Та и на политиците им се налага да идентифицират общностите, където най-добре биха минали предложенията им. Или поне така се прави в истинската, в голямата политика. Но понеже българските субекти нямат ясен профил, също така не могат и да очертаят отчетливи граници на хората, при които най-добре биха се котирали посланията им. Затова мятат безразборно предизборни обещания в пространството – към всички, които са преминали възрастта, която им дава право да гласуват и са потенциални гласоподаватели. Пенсионери, млади майки, студенти, безработни, земеделци, животновъди, едър, среден, дребен бизнес – няма значение, който се хване. Тази политическа всеядност дразни, но не отвращава. Едно нововъдение на тази кампания обаче буди истинско отвращение. Заиграването на предизборните щабове с хора в неравностойно положение, семейства с деца със сериозни здравословни и ментални проблеми. Изведнъж всички станаха големи самаряни – даряват яйца и козунаци в домове за хора с увреждания, подпомагат семейства с деца с церебрална парализа. И се снимат – защото има ли смисъл да дариш, ако избирателите не разберат за постъпката ти. Прекалиха я. И забравиха нещо много важно – политиците са длъжни да правят политики за тези социални групи и да им създават условия за живот, които да не налагат нуждата от дарения.
Какво точно означава да си злопаметен?
Някой път разправиите тръгват от една дума. Изтървеш я и после започнат едни дълги обяснения. Така се случи и преди няколко дни с един стар приятел – той каза нещо непремерено, аз му отвърнах и започнаха едни словесни излияния – без край. Поприпомнихме си това-онова от миналото, стигнахме чак до ученическите години – и ако трябва да бъда искрен, основно аз бях този, който припомняше.
Накрая, както обикновено при подобни рутинни разправии, се разбрахме. Но пък една негова реплика по повод на това, че не съм забравил негови стари грешки, ме наведе на днешните разсъждения за това, дали правилно тълкуваме значението на думите, или им вменяваме смисъл, който ни е удобен. След като приключи разправията и седнахме да пием по една бира, приятелят ми шеговито подметна: Нали все повтаряш, че не си злопаметен, а помниш неща отпреди сто години.
Естествено веднага се защитих и му обясних какво точно означава това словосъчетание. Да си злопаметен, не означава дълго да помниш лошите неща, които са ти се случили, и хората, които са ти ги причинили. Не – означава да ги помниш със затаена в сърцето злост, с гняв, с желание да си го върнеш някой ден. Това наистина е лошо. Да си паметлив обаче е нещо съвсем различно и не само е полезно за човека, а даже е задължително. Това значи, че не си забравил житейските уроци, че си се поучил от грешките и си си направил необходимите изводи за нещата от живота и хората около теб. Без злоба и без реваншизъм.
Езикови нюанси – би казал някой. Да, наистина, но понякога в нюансите е стаен много повече смисъл, отколкото в основните цветове.
Vanga’s mysteries – Svetlyo Dukadinov
Have you ever heard about Vanga? She is a Bulgarian phenomenon, a person, who truly had the ability to see in the future, heal people, contact with the dead and so on. She was an astounding person – she lost her eyesight when she was a small child and that was the moment she acquired her abilities.
There are numerous book written about Vanga, many movies made about her and so on, but I read one recently that caught my attention a lot and I believe you will also appreciate it; There are answers to some of the mysteries, that Vanga accomplished every day. For example there’s a theory that Vanga could access the “world informational database” (called Akasha), and it was easy for her to withdraw all needed information. She used sugar as a transmitter, because of its crystal grid that could store information like a cell. That is the reason she asked from everyone who visited her, to bring a lump of sugar, which has stayed under the pillow of the person last night.
You can find the book in almost every bookstore in Bulgaria – it is published by Svetlyo Kantardzhiev’s publishing house “New Media Group” and I believe it will very soon be translated, because more and more foreigners learn about Vanga and want to know more about her.
But still, if you can’t find anything in English about her, there are some videos about her on YouTube you can check out, to have an idea of how she looked like. There are many, many unbelievable stories about her in the book. I believe she is the only such clairvoyant, who had the internal wisdom and was careful what knowledge she gives, who she gives it to and what he could use it for. Also, there is almost nobody in Bulgaria that is skeptical about her skills. Most of Bulgarians have at least one relative, who at one point or another had to visit Vanga, and she truly helped him. Because she does not just speak, but actually helps people, very few scientifically thinking minds can still fight the position that abilities like hers do not and never existed.
I recommend you this book, since I liked it a lot, and I hope that there are more people like Vanga around us. We don’t need that much geniuses today, as much as we need people that can truly cure and love.
