Завързване на нови приятелства в зряла възраст?
Никога не съм имал проблем със завързването на познанства. Ако ме сложите в пълна с непознати стая, ще изляза оттам с десетима нови приятели. Това го казвам, за да онагледя ситуацията или по-точно за да добиете представа за нивото на общителност на моята скромна натура ;) Това обаче беше преди.
И така, както бях свикнал да бъда заобиколен от много приятели, изведнъж се ожених и нещата на хоризонта утихнаха. Ако сте женен, знаете как е. Нарича се улягане. С жена ми вече прекарваме повечето вечери вкъщи в собствената си компания и си прекараме добре. Но онези мъжките разговори за коли, за футбол, нали се сещате, трябва също да ги има. Старая се да поддържам старите си приятелства живи, но доста от тях се разпръснаха по четирите посоки на родината, та дори и на света, и рядко се виждаме очи в очи, както си трябва, но пък видим ли се, всичко си е както преди, не сме се отчуждили. В града останаха двама трима верни другари, с които си общувам често, но ако ги нямаше?
Запитах се как се завързват нови приятелства на тази възраст. Имам предвид хора от града, които да са ти наблизо, но и с които да имате общ език. Тези хора вече си имат изграден социален кръг и могат да не искат да те допускат в него. Пък и доколко ще са ти истински приятели и доколко ще дружат с теб, заради някаква тяхна лична изгода от вашето приятелство? Това са все въпроси, които си задавам. Не, че не е възможно да попаднеш на свестни хора в наши дни. Тепърва обаче трябва да започнете да градите отношения и доверие един към друг. Трудна задача е това. Вие как мислите?
Уникални мебели за пестене на място
Представете си, че сте младо семейство, което не може да си позволи да си купи голям апартамент, а очаква за в бъдеще да се появи и нов член. Затова си купувате по-малко жилище, например с две стаи – едната ще служи за дневна, а другата за детска стая. Стаите са малки и няма как да поберете всички нужни мебели в тях. Това е реален проблем на днешните млади семейства не само у нас. Ето защо една компания е измислила компактни мебели, които изпълняват две в едно функция, а някои дори и повече. Примерно легло и бюро, легло и шкаф, рафт и стол. Ще ги видите във видеото. Аз лично съм доста впечатлен от тези дизайнерски решения, нищо, че вече не съм в първа младост ;)
Гърция се мъчи да се реабилитира
Новото гръцко правителство е поело редица ангажименти към своите европейски партньори, за да си осигури финансовата им подкрепа. Концесиите, които то представи, са в разрез с предизборните обещания на партия Сириза, която така убедително спечели изборите. Дотук нищо непознато – даваме обещания, за да налапаме кокала на властта, и ги нарушаваме, когато го получим.
Тамошният премиер, Алексис Ципрас, твърди, че е се е борил за гръцкия народ и е успял да им спечели време, през което страната да може да се справи с икономическия хаос, които настъпи там неотдавна. Между другото, видях го този човек по телевизията, и на пръв поглед вдъхва доверие, но знае ли човек – влезеш ли в политиката, всичко се променя.
Какви ангажименти е поела страната в крайна сметка? Борба с укриване на данъци и с злоупотреби със служебно положение на министри и депутати, намаляване на бюрокрацията и естествено – борба с корупцията. Гърция ще продължи и с приватизацията, започната от предишното правителство. Страната планира да се справи с бедността чрез минимален гарантиран доход и справедлив процес по договаряне на заплати.
Гърция обещава да назначи независим председател на статистическия си институт, както и да внимава повече какви данни се изнасят оттам. Страната се присъедини към еврозоната през 2001 на база статистически показатели за икономическо й представяне, които в крайна сметка се оказаха преувеличени. С тази си измама, тяхната криза от 2009 разклати цялата еврозона.
Но дали на гърците им е простено? Тази година можеше да се наложи да излязат от еврозоната, но тези им обещания що-годе закърпиха положението, засега. Ситуацията, в която се намира южната ни съседка, никак не е розова, но както се казва у нас, „каквото си надробиш, това ще сърбаш“.
Бих отишъл в Египет
Аз май не пътувам много. Наскоро го установих. Всъщност отдавна го знам, но преди няколко дни стана дума за почивки в чужбина с едни приятели и се замислих. Рядко ходя някъде извън страната, а и вече съм на възраст :) Като си помислих за пътуване, първото нещо, което ми изскочи в главата, беше Египет, без конкретна причина. Чел съм за страната, знам някои неща от обща култура.
Наясно съм, че наскоро имаха проблеми, и все пак в моите очи това си остава страната с митове за древни цивилизации, сътворението на света, забележителности и мистериите покрай тях. Пирамидите и Свинкса са нещото, което никой турист не трябва да пропуска. Те датират от времето на Клеопатра и Александър Велики. По тези земи някога са се подвизавали араби, персийци и римляни. Всички те са допринесли с нещо към културно-историческото наследство на страната. Представям си как посещавам Египет и претърпявам пълна личностна трансформация, виждайки колко монументално и древно е всичко там.
Пътешествието ми най-вероятно би започнало от Кайро. Чувал съм, че там има какво да се види от историческа гледна точка. По-непопулярните места също си заслужава да бъдат посетени, нали така? Почваме по-кротко, за да се подготвим за големите емоции, които ще последват. След това смятам да се отправя за няколко снимки към Свинкса и Пирамидите в Гиза, който е на 20-ина километра от Кайро. Накрая завършвам с перлата на Средиземноморието – Александрия. Там няма как да пропусна небезизвестния Александрийски фар, който заедно с Египетските пирамиди е част от Седемте чудеса на света.
Египет не е чак толкова далеч. Ей го къде е – отвъд морето. Започвам сериозно да се замислям за организиране на такова пътешествие или по-точно опознавателна мисия на древния свят.
Най-лесната проверка кога да пишем пълен и кога кратък член
Всички в учим училище правилата за правопис, пунктуация и граматика. Лошото е, че след училище тези знания почти не се припомнят и постепенно започваме да ги забравяме, в следствие на което да правим повече грешки при писане. Доказателство за подобно твърдение са всички неграмотно изписани текстове, коментари и постове в Интернет пространството. Не че аз съм безгрешен, но честно казано имам самочувствието на сравнително грамотен човек…
Виждал съм какви ли не неправилно сложени или пропуснати запетайки. Попадал съм на пренасяне на думи, които е меко казано недопустимо. Общо взето често се възмущавам на хорската неграмотност, затова реших да посветя днешния си пост на българската граматика.
Знам, че за много хора е изключително проблемно да разберат кога да членуват една дума с пълен и кога с кратък член. Това, казано елементарно, е да знаете в които случаи на края на дума от мъжки род поставяте „а“ или „я“ и кога „ът“ или „ят“. Според българската книжовна норма пълният член се поставя на подлога на изречението, а краткия – на допълнението. Как обаче да преценим кое какво е? Има много лесна техника, която се нарича… заместване. Ако смислово можете заместите съществителното с „той“, то тогава това е подлог и го членувате с пълен член. А ако замествате с „него“ или „го“, тогава думата е допълнение и я членувате с кратък член. Ще ви дам пример, за да е обяснението още по-разбираемо.
В изречението „Мъжът окачи портрета на стената.“ „мъжът“ е подлог, а „портрета“ е допълнение, защото, можете да заместите думите по следния начин: Той окачи него на стената. Или. Той го окачи на стената.
Живеем ли в свят, в който всичко е вече измислено?
Така изглежда, нали? В която и технологична посока да погледнем имаме усещането, че всичко е вече измислено и няма с какво да изпъкнем сред останалите или с какво да допринесем за човечеството. Дали обаче е така наистина, или ние си внушаваме подобна концепция сами?
И аз съм разсъждавал много в тази насока. Дори в началото, когато си направих блог, се чудех какво толкова бих могъл да пиша в него, но… ето, че съм редовен блогър от 2012-а година насам. За мен този пример е доказателство, че започнете ли веднъж да мислите идейно, то този начин на разсъждаване ви става навик. Затова не смятам, че всичко е вече измислено. Прогресът е част от човешкия живот. Ние съществуваме, за да се движим напред. Останем ли на едно място, няма да се чувстваме щастливи и пълноценни. Това, че в момента живеем по един начин, определено не означава, че ще живеем по същия начин след десет години. Току виж до тогава всички сме сменили таратайките си с елктромобили и вече никой не се предвижва, зареждайки бензин или дизел, а на слънчева енергия.
Кой знае? До пет години учените може да изобретят и капки за очи, които мигновено да коригират зрението на хората. За дамите може магически да се появи на пазара някаква хамелеонова материя, която да сменя цвета си по желание и така жените да са облечени винаги стилно и в тон. Току виж станем свидетели на летящи велосипеди, с които да предвижваме бързо и лесно в града. Няма да се изненадам, ако до няколко години и флашките ни започнат да побират 1 терабайт памет и измесят външния хард от практиката.
Има какво още да се измисли. Идеите, които съзнанието ни е способно да генерира, съвсем не са изчерпани. Просто ни е нужен по-широк хоризонт, който да ни подтиква към качествена мисъл.
