Интересувате ли се от психология? И аз не се бях интересувал, но наскоро ми попадна нещо любопитно от сферата на когнитивната психология. Става дума за едно изследване, проведено през далечната 1932 година от Фредерик Бартлет, който е някакво светило в областта. Той разказал на участниците-британци индианска народна приказка. В рамките на една година той ги привиквал няколко пъти, за да му я преразкажат. В началото, естествено, те я помнели по-детайлно и разказвали по-дълго. Към края спомените им избледнели и я скъсили значително.
Неочаквано обаче, всеки адаптирал приказката по свой собствен начин, съобразявайки се с онова, което той мислил за нормално. Тъй като всички участници били британци, в културно отношение индианската история се отличавала от техните разбирания. Всеки малко или много нагласил историята така, че за самия него да има смисъл и да отговаря на начина, по който той възприема света. Смущаващите детайли били изменяни с всеки преразказ на приказката, като се наблягало най-вече на рационалните откъси. Останалото било донагласено около тях.
Това интересно изследване на Бартлет било първото доказателство, че възприятието ни за света може да промени начина, по който помним и тълкуваме информацията. Той нарича това явление „когнитивна схема“, която описва предварително изградената представа за нещо. Тези схеми имат тенденцията да остават неизменени, дори и с времето да получим противоречива информация по дадения въпрос.
Мозъкът ни просто се включва на автопилот с версията, която той мисли за подходяща и продължава да я налага, дори и да не е вече вярна. Поради тази причина и участниците в изследването са направили индианската приказва по-разумна за възприемане от техния мозък.
Замислям се колко ли още имаме да научим за това как работи мозъкът ни. Той е една необятна Вселена, която малко по малко ни се разкрива, но има още много да ни даде.