Най-лесната проверка кога да пишем пълен и кога кратък член
Всички в учим училище правилата за правопис, пунктуация и граматика. Лошото е, че след училище тези знания почти не се припомнят и постепенно започваме да ги забравяме, в следствие на което да правим повече грешки при писане. Доказателство за подобно твърдение са всички неграмотно изписани текстове, коментари и постове в Интернет пространството. Не че аз съм безгрешен, но честно казано имам самочувствието на сравнително грамотен човек…
Виждал съм какви ли не неправилно сложени или пропуснати запетайки. Попадал съм на пренасяне на думи, които е меко казано недопустимо. Общо взето често се възмущавам на хорската неграмотност, затова реших да посветя днешния си пост на българската граматика.
Знам, че за много хора е изключително проблемно да разберат кога да членуват една дума с пълен и кога с кратък член. Това, казано елементарно, е да знаете в които случаи на края на дума от мъжки род поставяте „а“ или „я“ и кога „ът“ или „ят“. Според българската книжовна норма пълният член се поставя на подлога на изречението, а краткия – на допълнението. Как обаче да преценим кое какво е? Има много лесна техника, която се нарича… заместване. Ако смислово можете заместите съществителното с „той“, то тогава това е подлог и го членувате с пълен член. А ако замествате с „него“ или „го“, тогава думата е допълнение и я членувате с кратък член. Ще ви дам пример, за да е обяснението още по-разбираемо.
В изречението „Мъжът окачи портрета на стената.“ „мъжът“ е подлог, а „портрета“ е допълнение, защото, можете да заместите думите по следния начин: Той окачи него на стената. Или. Той го окачи на стената.