Лельо, чичо, како… или по име
Децата у нас се сблъскват с един често срещан проблем, който не знам до колко повечето от нас осъзнават. Не ми го е казвало никое дете в очите, но аз го виждам и затова ще го споделя с вас.
Става дума за това, че когато децата са малки, понякога не знаят как да се обръщат към по-възрастните от тях и поради тази причина често се чувстват неловко. Ако по-възрастният им е роднини, е по-лесно. Обръщат се към него така, както са свикнали от съвсем малки: како, батко, лельо, чичо. Неприятно се получава обаче, когато някоя зряла жена, наближаващ 50-те все още се обръща към малко по-възрастния си брат с „батко“, не мислите ли? Малко са големи за такъв тип комуникация, но навикът си е навик и е труден за отучване.
Да не говорим, че за децата е още по-неудобно да се обръщат с такива „роднински“ обръщения към хора, които не са им роднини.
В тази връзка смятам, че ще е много по-добре, ако учим децата още от малки да се обръщат по име към останалите. Особено ако са малки братя или сестри. Защо разлика от 2-3 или повече години автоматично да прави някого кака или батко? Ако децата свикнат още от малки да се обръщат към всички по име, няма да изпитват дори като по-големи и възрастни онова напрежение, на което често попадам. Запознавал съм се с големи хора, които са се запъвали в избора си на обръщение към мен. Вальо ли да съм, Валентин, г-н Лазаров или някой си чичо случаен?