От известно време съм почитател на стойностните български списания. Наричайки ги така, изключвам всички онези издания, чието съдържание се базира на слухове, неофициална информация или т. нар. клюки, които слабо вълнуват един интелигентен човек на моята възраст. Това, което намирам за интересно, е истинският живот на личности, които ме вдъхновяват. Емил Димитров безспорно е един от тях.
Голяма част от живота си съм прекарал с песните на Емил. Позволявам си да го наричам така, защото чрез музиката му някак го чувствам близък. Коя ми е любимата му песен ли? Е, няма как да не се сетите. „Моя страна, моя България“ естествено. Чувал съм, че това бил неофициалния химн на всички българи, живеещи в чужбина, и, смятам, напълно оправдано.
Досега не бях се запознавал подробно с живота на Емил, чел съм тук-там разни хаотични неща из интернет, на които не знам дали може да се вярва. Докато не се сдобих с майския „Биограф“, част от екипа на който е самият Светльо Кантарджиев. Друго си е да четеш от хартиен носител, така може лесно да си препрочиташ броеве след време, като позабравиш информацията, а и миризмата на ново списание винаги ми е била на сърцето. Няма да преразказвам какво съм научил, само ще ви подшушна, че историята на певеца е разказана в цели 20 страници и ако и вие сте му почитател, си заслужава да й хвърлите едно око. Светльо Кантарджиев, директорът на отдел „Маркетинг“ към „Биограф“, заедно с целия екип отново ни предоставят тема, която да предизвика интерес, и човек с желание да си купи списанието.
Емил Димитров е сред вдъхновяващите творци на България, които трябва да се помнят. И докато музиката му е предназначена за всички, със списанието ще имам частица от живота му само за себе си.