Пъстрият Лазаровден
В топлия съботен априлски следобед няма как да не отбележа Лазаровден. Това е един от пролетните празници, който носи особена емоция. Може би се дължи на факта, че за разлика от много други, на които именници честват деня си отивайки на църква и сядайки с близки и приятели край трапезата, то тук се изпълнява цял ритуал.
Млади момичета – лазарки – берат цвета, които на следващия ден (Цветница) ще сплетат за здраве във венци. Обличат се в
народни носии (виждал съм най-често със жълти елементи), пеят от къща на къща за здраве, късмет и берекет. Старите баби са казвали, че момиче, което не е лазарувало не може да се омъжи. Затова традицията е жива и се изпълнява и днес. Лазарки са организирани най-често от училища и читалища, като младите момичета разучават песните предварително.
Посрещали сме лазарки в дома си неведнъж и винаги ме е изпълвало вълнение. Жива е още пъстрата народната традиция, която внася празничност в деня. Радвам се, че лазаруването не е отмряло, особено в по-малките градове и села, в съвременния свят на популяризиране на западни модели на поведение и прокарване на чужди обичаи.
Остава да поздравя именниците и да пожелая на всички весело посрещане на великденските празници!!!