Завързване на нови приятелства в зряла възраст?
Никога не съм имал проблем със завързването на познанства. Ако ме сложите в пълна с непознати стая, ще изляза оттам с десетима нови приятели. Това го казвам, за да онагледя ситуацията или по-точно за да добиете представа за нивото на общителност на моята скромна натура ;) Това обаче беше преди.
И така, както бях свикнал да бъда заобиколен от много приятели, изведнъж се ожених и нещата на хоризонта утихнаха. Ако сте женен, знаете как е. Нарича се улягане. С жена ми вече прекарваме повечето вечери вкъщи в собствената си компания и си прекараме добре. Но онези мъжките разговори за коли, за футбол, нали се сещате, трябва също да ги има. Старая се да поддържам старите си приятелства живи, но доста от тях се разпръснаха по четирите посоки на родината, та дори и на света, и рядко се виждаме очи в очи, както си трябва, но пък видим ли се, всичко си е както преди, не сме се отчуждили. В града останаха двама трима верни другари, с които си общувам често, но ако ги нямаше?
Запитах се как се завързват нови приятелства на тази възраст. Имам предвид хора от града, които да са ти наблизо, но и с които да имате общ език. Тези хора вече си имат изграден социален кръг и могат да не искат да те допускат в него. Пък и доколко ще са ти истински приятели и доколко ще дружат с теб, заради някаква тяхна лична изгода от вашето приятелство? Това са все въпроси, които си задавам. Не, че не е възможно да попаднеш на свестни хора в наши дни. Тепърва обаче трябва да започнете да градите отношения и доверие един към друг. Трудна задача е това. Вие как мислите?