Времето минава много бързо. Вчера бях на 24, студент, и празнувах падането на социализма. Правих го с голяма надежда. Много лошо, че тогава още не знаех правилата на играта и не успях да предвидя как ще се развият нещата. Прави бяха по-възрастните, като ни съветваха ни най-малко да не се отпускаме.
Времето мина неусетно. Сега моят син е на 23. Гледам го в очите и му приказвам как сме се подлъгали, как сме се поддали, как някои от нас са се продали. Как са минали повече от две десетилетия в безнадеждност за оправия. И как съм спрял да вярвам. Досега! Синът ми участва активно в протестите срещу правителството, вярвам в него и знам, че няма да позволи да го пречупят, дори и с полицейска палка.
И както е казал председателят на новата партия БНО – Георги Георгиев на сайта й: „Старите не могат, но знаят как, младите могат, но не знаят“. Много препъни камъни ще имат те, докато успеят да извоюват за всички ни една по-правова и по-човешка държава, грижеща се за народа си, който затова си плаща. Ще мине време, докато се организираме и започнем пряко да влияем на политиката, но мисля, че вече е неизбежно да не се случи. 2013 е годината на българските протести и не мисля, че някога нещо ще е същото.
Остава само нашите млади будители да не се предават, а да вървят с вдигната глава срещу потисничеството на властта и нейните лостове да им попречи по пътя към колективното ни освобождение. Дано се вслушат в нашите съвети, а и в тези на младите хора от БНО, които смятат, че трябва да бъде свикано Велико народно събрание, да се изработи нова конституция, най-основният приоритет на страната да се семействата и културата на нацията ни.
Народът ни се стопява, великата ни някога страна сега бива разпродавана. Днес е времето за промяна. Утре вече ще е късно.