Изразът Живот като на кино понякога има и друго значение. Тези дни прочетох за историята на един мъж от Великобритания, която силно ме впечатли. В статията за него се прави препратка с филмовия любимец Форест Гъмп, изигран от Том Ханкс. Спомняте ли си за него? Животът му беше низ от странни и понякога злополучни събития и един ден той просто реши да бяга. Подобен е и случаят с Кристиан Луис. Бившият парашутист и военен изпада в тежка депресия преди няколко години, причинена от врагомания. Тоест вижда навсякъде руски шпиони и се страхува дори да отвори входната врата.
На Кристиан му е трудно да се завърне и да води нормален начин на живот. Започва да работи, каквото му попадне, престава да плаща сметките и задълженията си и е на ръба да стане бездомен. Разбира, че се нуждае от помощ и трябва да вземе нещата в свои ръце. Така един ден той просто тръгва. Пеша. Движи се по бреговата линия на Великобритания и избира към обиколката си и малки островни групи.
Близките му го подкрепят в това начинание, щом ще бъде в негова полза. Негови познати му осигуряват оборудване за пътя, а сестра му създава страницата Chris Walks the UK, за да се събират благотворително пари за организацията SSAFA, която помага на английските ветерани.
Като всяко начало и това е трудно – Кристиан гладува, отслабва, изморява се. Но нещата се подобряват постепенно. Силата на волята и борбата за живот не го напускат, той се научава да открива и приготвя сам храната си, придобива нови умения и опит и най-важното – не се предава, а продължава и връща вярата си в живота и в хората.
След като приключението му приключва, той написва книга и се надява да бъде вдъхновение и за други хора, изпаднали в подобно състояние.