Чели ли сте скоро книги, които не ви оставят да заспите. Буквално. Защото са увлекателни, защото искате да научите и попиете историята на един дъх и в същото време, защото са наистина страховити.
Точно тези смесени емоции изпитах и аз, прочитайки романа „Дракул“, описващ предисторията на Дракула и създаден по автентични (поне така се споменава) бележки на Брам Стокър.
Книгата бях загледал още щом излезе, но все отлагах да си я взема. Признавам, че „Дракула“ ми е сред любимите романи, харесвам и филмите за Господарят на мрака. Но представата за предисторията му, като че ли подсъзнателно ме притесняваше. Не исках да си разваля впечатленията или пък да си изгубя времето с нещо статистическо или скучно-документално. Не бях прав.
„Дракул“ сама ме намери, като за моя голяма изненада, се оказа, че е сред коледните ми подаръци под елхата. Любопитството в мен надделя и нямах вече оправдания да я отлагам. Започнах я още същата вечер и повярвайте ми, стоях буден цялата нощ, за да чета. „Изядох“ я за по-малко от седмицата, а историята още ме вълнува и поражда различни мисли в главата ми. Затова реших тук да споделя общото си впечатление.
Романът е готически. Негови автори са Дейкър Стокър и Джонатан Баркър. Съвместната им работа се базира на автентични записки от Брам Стокър, които всъщност е трябвало да бъдат първите 100 страници от шедьовъра му „Дракула“. В тогавашните дни, те са отхвърлени от издателите, поради ред причини, една от които е предотвратяване на паника и всяване на страх у хората.