Като си сгрешил, не чуруликай!
Подхванах президента и новогодишната му реч миналия път, сега пък се насочвам към финансовия министър – сериозен повод има. Че няма да има коледни надбавки за пенсионерите, стана ясно още две-три седмици преди празниците. Неприятна работа, ама човек си казва, криза е – като няма пари, какво могат да направят управляващите. И всичко щеше да свърши дотук и да влезе в дългата графа на многото нереализирани добри намерения по време на финансова криза поради липса на средства. Ако тия дни не беше станало ясно, че пристигнали някакви милиарди ли, милиони ли – няма значение, но със сигурност сума, многократно надвишаваща сумата за коледни надбавки, – които сме чакали от Европейския съюз. Закъснели били парите, иначе, ако били дошли навреме – каза Дянков, – щял да раздаде коледни надбавки на пенсионерите. И се сетих за един стар виц, чийто край по причина, че не е много цензурен, съм перифразирал в заглавието. Доста популярен виц за едно премръзнало врабче, за една крава и една лисица, който завършваше така: като си ………., не чуруликай. Та питам ви, кой го кара Симеон Дянков да обяснява, че щял бил да направи нещо, ако едни пари били дошли навреме. Че като знаеш, че ще дойдат, пък и като казваш, че много си искал да дадеш, не можа ли да извадиш от някакъв държавен резерв пари, да дадеш на хората, пък после, като дойдат парите, да ги възстановиш. Иначе другото е един мъж казал, че щял да направи нещо, ама не могъл, после се оказало, че можел, ама не го направил. С две думи – словесни гаргари.
Да обереш пешкира
Българският народ има една много хубава приказка “да обереш пешкира”, изговаряна и осмисляна от доста хора, които не са особено наясно с българската фразеология, като да обереш пешкира. И в двата случая обаче тя означава едно и също нещо – да отнесеш негативите и отрицателните последици от грешка, която не е само твоя, а много често даже въобще не е твоя. Нещо такова се случи със служителката от Балкантурист, която, оказа се, била копирала отнякъде снимката от Скалистите планини в Америка, пък я качила на сайта на Балкантурист като пейзаж от Пампорово, пък пиарите на президента на България я използвали за онагледяване на новогодишната му реч към българския народ. Уволниха скорострелно жената, все едно че е единствената, която копира и пейства снимки от интернет, и все едно че шефовете й не знаят за това, и тя опра пешкира за грешките на много други хора. Несправедливо – с една дума. Но и друго ме дразни в тая история – истерията, която медии, пък и коментатори по социалните мрежи създават. Голяма работа! Все едно че е първият гаф, който щабът или пък президентът на някоя държава прави. Това да ни е проблемът. Да, такива неща принципно говорят за професионализъм, понякога за липсата му. Но ако даваме стотина дни на правителството гратисен период, в който може да прави грешки, защо и първата новогодишна реч на президента към нацията да не я впишем в тази графа. Сигурно след този материал си мислите, че президентът ми е много симпатичен. Не, не е така. Със сигурност обаче има начин да ми стане – да поеме изцяло вината за грешката и да направи така, че жената да бъде възстановена на работа.
Толерантност или…
В предколедните дни попаднах в интернет на запис от скорошно предаване на Миа Сантова, не разбрах името на предаването, даже и не знам в коя телевизия е тя сега. Но бях силно впечатлен от темата на предаването. Водещата беше поканила в студиото доктор по лингвистика и куоч треньор ( свързано е с личностното развитие – за тези, които не знаят), за да коментират забраните в Америка и в някои от другите така наречени развити държави за употреба на някои думи и словосъчетания. С цел толерантност към хората с различна вяра или сексуална ориентация. В Америка и в училищата там била забранена употребата на думи като Рождество, бедност, безработица, Бог – защото според авторите на забраните тези думи накърнявали нечии чувства. Също така на много обществени места били премахнати надписите “Честито Рождество Христово!”, за да не се обидели другите религиозни общности, които не празнували по това време. Друго – в официални формуляри вече било недопустимо да се пише баща и майка, пише се родител 1 и родител 2, защото видите ли, като се пише баща и майка, се оскърбявали хората с хомосексуални наклонности. Свещена простота! Нищо друго не ми идва да възкликна. Това ли е толерантността – да се правиш, че нещо не съществува, като премахваш от употреба думата, която просто го назовава. Не, не това е толерантност. Толерантност е не да не казвам джамия. Толерантност е, когато по време на молитва мюезинът запее и гласът му се носи в широк диаметър около мюсюлманския храм, това да не ме дразни. И то не ме дразни. Защото всеки има право да бъде такъв, какъвто е, да изповядва и да назовава религията си такава, каквато е. Другото е лицемерие.
За книжките, мишките и чалгата
Тези, които следят темите на кандидатстудентските изпити по литература и за специалността журналистика, сигурно помнят, че преди години се падна темата “Ще изяде ли мишката книжката”. Доколкото си спомням, тогава много от кандидат-студентите за специалността “Журналистика”, от които се очаква да са информирани и с метафорично мислене, не бяха разбрали много добре закачката в заглавието. Което може би беше и част от отговора на въпроса. Да, в известен смисъл модерните времена и модерните технологии вече са изяли онова неповторимо усещане, емоция и богата фантазия, които носи допира до хартиената книга. Днес обаче този въпрос е неактуален. А може би още тогава е бил. Днес по-актуалният въпрос е ще изяде ли чалгата книжките. Хрумна ми тази преформулировка преди дни, когато четох за челния сблъсък между Панаира на книгата, провеждан във фоайетата на Националния дворец на културата, и годишния концерт на чалга певиците и певците от Планета Пайнер. Самото ситуиране на двете събития в огромното пространство на НДК вече говори за дела, който заемат тези културни – с необходимата условност за попфолка – факти в битието на хората. Пошлостта, лошият вкус и чалгата – в най-голямата зала на двореца. А Панаирът на книгата – във фоайетата. Как мислите, мощните и агресивни децибели от концерта заглушили ли са гласа на истинската култура. Със сигурност. Панаирът на суетата и пошлостта срещу Панаира на книгата. Изходът от тази битка се подготвя от повече от 20 години и е ясен. Затова днес големият въпрос е не дали мишката ще изяде книжката, защото тя вече е път към нея – макар и в малко по-различен вариант. А дали ще позволим да натикаме културата си в кьошето и ще оставим чалгата да се шири, при това доста шумно, в централните ни зали.
Концерт на Деси Тенекеджиева
Освен да ходя на театър и кино, много обичам и концертите, още повече пък когато са със симфоничен оркестър – пълнят ми душата :) Онзи ден отскочих до Варна и реших да посетя концерта на актрисата-певица Деси Тенекеджиева и приятели.
Не очаквах кой знае какво, но за моя огромна и приятна изненада – спектакълът се оказа повече от страхотен. Определено организаторите и в частност Деси бяха положили огромни усилия и всичко беше изпипано до последния детайл. Освен Тенекеджиева, на концерта пяха и двама млади изпълнители, които ми дават сериозна надежда за българската поп музика – Богомил и Дивна. Харесаха ми много дуетите, които Деси Тенекеджиева направи с младежа – единият беше хитът от преди няколко години – „Когато всичко свърши“, където Богомил се справи почти толкова добре, колкото Миро, а другият – вечният шедьовър Imagine на Джон Ленън, който междудругото ми е едно от най-любимите парчета за всички времена.
По-долу ви предлагам да погледнете клипа на парчето „Когато всичко свърши“, тук в дует с Миро, което също е включено в албума на певицата – Crazy Butterfly. Видеото, дело на режисьора Ивайло Палмов, според мен е с доста интересен замисъл.
Много се радвам, че посетих това събитие и не се поддадох на скептицизма си, че няма да си заслужава времето и ще е огромна блъсканица. Шоуто, певиците, филхармонията и дори сценографията си бяха перфектни. Има лъч надежда за нашенската поп музика :)
Интересна дата
Днес е 12.12.12, последната така приятно подредена дата, за текущия ни живот на тази планета :) Като човек, който се интересува от нумерология, тя ми е доста интересна. Разбира се, огромен интерес към нея са проявили двойките, на които е предстояла сватба – цял ден покрай сградата, където работя, минаваха автомобили с надути клаксони – явно много хора днес се изпожениха. Една колежка беше недоволна от факта, че 13.13.13 няма да се състои и каза, че другата година трябва да изискваме от държавата въвеждане на 13-ти месец, за да може и тя на толкова късметлийска дата да се омъжи :))
Щастливо число ми се вижда 12.12.12, нумеролозите са на същото мнение – според тях сумирането на съставните цифри прави 11, а за тях то е „Велико число“ и предвещава радостни събития. Дали е прелюдия към 21.12. не знам, но на тази дата съм на банкет, и ако нещо лошо се случи, то поне ще умра щастливо пиян :)
Хубаво е тази вечер – срещу 13-ти, да си пожелаете нещо. Лично при мен то няма да е материално, но затова пък е от изключителна важност, и се надявам да получа малко съдействие „свише“ по осъществяването му :)
За 21.12. пък дочух от много места, че трябвало човек да пречисти душата си. Добре би било през оставащото от тази година време, вместо физически пости да направим малко душевни – да ограничим обсебващите страсти. Не мисля, че нещо лошо ще ни се случи на 21-ви, но затова пък не пречи да ни се случи нещо хубаво, нали? :) Успех ако пожелаете да се заемете с тази тежка задача!
