Малките стъпки
В живота обикновено дребните неща, малките, но последователни стъпки са по-показателни, отколкото големите еднократни изблици на внимание. Така е и в управлението на една страна. Малките, но ежедневни жестове на уважение към хората, които управляваш, сигналите, че въпреки тежкото финансово състояние на държавата мислиш за тях, със сигурност са по-важни и значат много повече от тържествено дадените предизборни клетви за вярност към народа. Служебното правителство дойде с минус кредит на доверие, логично, защото така или иначе до края на управлението му ще го считат за сателит на ГЕРБ, пък и срокът, за който ще работи така или иначе го ограничава в размаха на действията му. За положителни сигнали обаче никой мандат не е малък – даже и на служебно правителство. И положителният сигнал дойде – някои ще кажат дребен, но за мене много важен и показателен, че ако не са осмислили дълбоко, че е хубаво да се съобразяват с хората, то поне са осмислили, че оттук нататък нещата в управлението няма да бъдат същите и който и да дойде на власт, ако не иска да си тръгне принудително, ще трябва да се съобразява и да постави в центъра на вниманието си обикновения човек, с проблемите му – като започнем от най-дребните. Та за положителния сигнал – служебното правителство декларира, че ще премахне таксите за банкови преводи към бюджета и те вече ще се извършват безплатно. За целта ще бъдат направени договорки с десетки банки и ще бъдат открити пунктове. Адмирации – някой ще каже за нищо. Отнякъде трябва да се почне все пак – до големите неща обикновено се стига през малките.