Колко струва изкуството?
Скоро не бях ходил на театър и реших да отида. Привлече ми вниманието един спектакъл от афиша и реших да организирам група от приятели, щото то ходенето на театър, пък и където и да е, не е самотно занимание, винаги е добре да си имаш компания. Да изгледате представлението – ако е театър, или филма – ако е кино, пък после да се седне някъде по на едно питие и да се обсъди кой какво го е впечатлило, харесало ли му е, не е ли.
Та така започнах аз да събирам група за театъра – е, не се оказа лесна тая работа колкото да събирам група за кръчма или някакво друго забавление. Едно, че трудно се съгласяваха хората, и второ, като чуеха цената – а билетът за представлението беше 20 лева, защото бяха останали места само на първите редове, – повечето реагираха: много скъпо.
Колко да е скъпо, бих попитал веднага? Със същите тези хора сме сядали в заведение и сме изпивали и сме изяждани за няколко часа двойно повече – и за това не им се свиди. Ама за изкуство им е много. Не го поставям този проблем заради това, кой искал да даде 20 лева за театър, или пък не искал, кой дава двойно повече за кръчма, пък за изкуство не дава. Поставям го, защото съм забелязал една такава нагласа, че ако може изкуството, включително и книгите, трябва да ни ги дават на безценица. Някак българите не смятаме интелектуалния или емоционалния и творчески труд за истински такъв. Мислим си, че тия работи идват свисше.
Да, има нещо, което идва даром, и това е талантът – но оттам нататък често трудът е по-къртовски и по-тежък от хамалския. Така че никой няма право да определя цената на изкуството. Има право просто да не се докосва до него – ако няма нужда.
