Какво точно означава да си злопаметен?
Някой път разправиите тръгват от една дума. Изтървеш я и после започнат едни дълги обяснения. Така се случи и преди няколко дни с един стар приятел – той каза нещо непремерено, аз му отвърнах и започнаха едни словесни излияния – без край. Поприпомнихме си това-онова от миналото, стигнахме чак до ученическите години – и ако трябва да бъда искрен, основно аз бях този, който припомняше.
Накрая, както обикновено при подобни рутинни разправии, се разбрахме. Но пък една негова реплика по повод на това, че не съм забравил негови стари грешки, ме наведе на днешните разсъждения за това, дали правилно тълкуваме значението на думите, или им вменяваме смисъл, който ни е удобен. След като приключи разправията и седнахме да пием по една бира, приятелят ми шеговито подметна: Нали все повтаряш, че не си злопаметен, а помниш неща отпреди сто години.
Естествено веднага се защитих и му обясних какво точно означава това словосъчетание. Да си злопаметен, не означава дълго да помниш лошите неща, които са ти се случили, и хората, които са ти ги причинили. Не – означава да ги помниш със затаена в сърцето злост, с гняв, с желание да си го върнеш някой ден. Това наистина е лошо. Да си паметлив обаче е нещо съвсем различно и не само е полезно за човека, а даже е задължително. Това значи, че не си забравил житейските уроци, че си се поучил от грешките и си си направил необходимите изводи за нещата от живота и хората около теб. Без злоба и без реваншизъм.
Езикови нюанси – би казал някой. Да, наистина, но понякога в нюансите е стаен много повече смисъл, отколкото в основните цветове.