Намирам политическата обстановка в света за нестабилна. Като започнем от нас, нашите две близки южни съседки и стигнем до руския конфликт. Положението може отвън да не изглежда като непалски пейзаж след земетресение, но под повърхността си е точно такова. Основите са срутени, балансът е разрушен и безпорядъкът е пълен.
Не съм вещо лице в политиката, но за скромните години, в които съм живял, наблюдавам едно и също поведение точно преди избори, каквито у нас скоро предстоят. Та тогава се започва с едни сензационни разкрития, създаване и разплитане на скандали, раздухване на черни ризи, вадене на козове от джобовете с цел дискредитиране на този или онзи. Тази игра се играе от професионалисти, и аз тъй като не съм от тях, стоя настрана и само гледам.
По гръцкия въпрос вече съм писал тук, но нещата там взеха да се задълбочават и да стават все по-бледо розови, докато накрая май-май ще остане един бял лист, т.е. ново старо начало или връщане към драхмата. Това никак не е добре, дано се спасят от такъв изход, че статистическите агенции не им вещаят нищо добро, ако се стигне дотам. Турция пък уж стопли отношенията си с Евросъюза, но сега пак се охлаждат, заради политическа нестабилност и там. А Русия толкова санкции отнесе, но май й готвят и още, поне така чета в новинарските издания. Ама тя е голяма страна, която може да кара и на фотосинтеза, да се самоподдържа имам предвид. Не е като нас да разчита на чужди инвестиции. Поне не виждам да са се притеснили чак толкова, докато постепенно й спират кранчето.
Не е хубаво все пак светът да е в конфликт, това по един или друг начин се отразява на всички – къде пряко, къде косвено. И на мен не ми харесва да го гледам такъв, затова се надявам да се оправят нещата. Всички сме хора и заслужаваме да живеем в един по-стабилен свят.