Изгубихме войната
Тия дни едни спечелени пари по една европрограма, примерно за развитие на регионите, от компания Пайнер стана повод за доста писания по медиите. И за основателен писък от страна на всичко онова, което се нарича култура, а не е чалга. Писък, но безпомощен. Колкото безпомощна е българската култура днес. Колкото безпомощна искаха да я направят. Проблемът не е в това, че едни пари, между другото извоювани по нормален начин – със всичките бумащини и документи, които изисква кандидатстването по тия европейски програми – ще отидат за техническо обновяване на една компания, която бълва в по-големия си процент продукция, която е пошлост и безвкусица. Проблемът е, че за двайсетина години българската култура беше поставена съвсем съзнателно от поредица управления в поза партер. С последователна политика на игнориране на истинските ценности. Защото човек с не особено висока ценностна система – а високата ценностна система се гради от стойностно изкуство и литература – няма и високи изисквания, включително към управляващите. Ще кажат пари има – нека хората на културата да кандидатстват за тях. Да, само че хората на истинската култура не са бизнесмени и администратори, а творци. И те нямат време да попълват купища с документи и сложна документация, за да получат някакви пари по някаква програма – истинските творци използват времето си, за да творят. И по цял свят държавите знаят това и намират начин да стимулират творците си или пък бизнеса да им помага. Не и у нас. Истината е, че изгубихме войната за българската култура и това ще стане съвсем ясно – след двайсетина години. А може би просто не е имало и равностойна война – защото от едната страна са творци, а не бойци.