Попадали ли сте скоро на четиво, което поддържа интереса ви от първата до последната страница и в което сюжетните линии се преплитат по един реалистичен и драматичен начин? Аз не бях, докато не прочетох романа „Парадоксът на любовта“ от българския автор Васил Лазаров. Той е съвременен писател, родом от град Самоков, където е и председател на местното Сдружение на писателите. Има издадени няколко романа, сборник с есета и стихосбирка.
Книгата му „Парадоксът на любовта“ излиза през 2015 година, издадена от фондация „Светлина на Балканите“. Четивото ми направи впечатление, особено като се сдобих с него като подарък от самия автор. Имах удоволствието да присъствам на представянето на романа в София, по време на което Васил Лазаров подари на всички присъстващи екземпляр от него.
Нямах повече повод за отлагане и се заех с „Парадоксът на любовта“. Книгата се чете лесно благодарение на добрия стил на писане на автора. Историята ти привлича интереса от самото началото и искаш да останеш в неин плен. Сюжетната линия се завърта около обвинение в убийство, мистериозно изчезване и неблагосклонната съдба на едно семейство.
Освен че в романа са преплетени всички елементи на интересната фабула, впечатление прави и загатнатата символика с християнството. И макар че няма официална информация по темата, тук си позволявам да споделя моето виждане и разбиране в тази връзка.
Нямаше как да не забележа имената на главните герои. Бащата в семейството се казва Иван. Въпреки че е несправедливо обвинен, той е удостоен с „Божията благодат“, каквото означава и името му. Неговият син е Лазар. Името му също е с библейски произход и означава „Бог помага“. Останал без баща, той все пак успява да се пребори с трудностите в живота, да „възкръсне“. Третият елемент, който ми направи впечатление, беше броят на главите в книгата – 10 на брой. Десет е сакрално число, символизиращо единството между Божественото начало и човешката природа.
Темата за християнските мотиви не е чужда на автора, тъй като той има и издадена книга със събрани религиозни елементи в поезията. Като писател залага на хуманизма и обичта.
В романа „Парадоксът на любовта“ Васил Лазаров печели сърцата на читателите с безспорен талант, лекота на писане и индивидуален похват. Верен на стила си, той включва динамични обрати, разплитащи се тайни и сложни взаимоотношения между героите. Така авторът показва, че всяка любов, пораждаща парадокси, има някакъв недостатък, а днешните недостатъци създават утрешните парадокси.