На 22 септември всяка година България отбелязва един от най-важните и значими празници в своята история – Денят на независимостта. Този ден символизира дългогодишния стремеж на българския народ към свобода, суверенитет и правото да определя своята съдба, без чужда намеса.
Обявяването на независимостта през 1908 г. е един от най-ярките моменти в новата българска история и затвърждава България като самостоятелна държава на международната сцена.
След Освобождението на България от османско робство през 1878 г., страната става васално княжество под върховната власт на Османската империя. Според Берлинския договор от същата година, България е автономно княжество, но все още официално е под османска васална зависимост. Въпреки че страната постига значителен напредък в икономическото, политическото и културното си развитие, желанието за пълна независимост остава силно сред българския народ.
На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, княз Фердинанд I обявява независимостта на България в църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Това се случва с прочитането на Манифеста за обявяване на независимостта, който провъзгласява Княжество България за независимо Царство България. Фердинанд приема титлата „цар“, с което България се утвърждава като равноправна и независима държава на европейската сцена.
Обявяването на независимостта през 1908 г. има огромно значение за България:
Денят на независимостта укрепва националния дух и самочувствие на българския народ, като показва, че страната е способна да се изправи и да отстоява своите права на международната сцена.
Честванията на този ден не само отдават почит на историческото събитие, но и служат като източник на гордост и вдъхновение за всички българи.
Честит празник!