Сензация, сензация
Първо трябва да се запитаме защо четем сензационни материали? За да продължават да съществуват и до днес, то трябва да предизвикват интерес, който да възбужда нуждата от прочит.
Още първите хора на земята са изпитвали потребност да знаят. Този копнеж се предава през поколенията, но с всяко следващо се видоизменя. Така например през Средновековието познанието сред масовото общество се е измервало чрез клюките за живота в дворците, историите за куртизанки и любовници, а основното забавление e публичното обезглавяване.
Желанието за научаване на това, което е скрито от очите на обикновените хора, е предизвиквало интерес – oсновната предпоставка за раждането на „жълтата журналистика“. Терминът е въведен от Ървин Уордмън през 1900 г. Поводът – постоянно разпространяващите се публикации около личния живот на политическите личности. По време на Първата и на Втората световна война също се е наблюдавала подобна практика, която дори продължава да се развива и в наши дни.
Но защо сензациите все още вълнуват хората? С развитието на технологиите традиционните медии разшириха пазара си чрез използването на интернет сайтове към своите издания, което доведе до разрастване на тяхната бройка, особено на таблоидните платформи. Не се ли пренасити човечеството от слухове и брътвежи? Защо се предлагат, за да се търсят и защо се търсят, за да се предлагат?! Това е омагьосан кръг, от който не може да се излезе.
Навлизането в Постмодернистичната епоха се характеризира главно с процесите на глобализацията и революцията на услугите, насочени към задоволяване на информираността на населението. Наблюдава се тенденция на масовизираност на обществото чрез интензивен контакт между хората и разтварянето на индивидуалното сред колективното. Познанието не се състои единствено в получаване на факти за общозначими събития, но и в задоволяване на потребността на индивидите да знаят всичко, което се случва с хората, които ги управляват, тези, на които се възхищават или ненавиждат. Друг е въпросът, че точно тези личности са внимателно селектирани от медиите, за да се появят в продукцията им.
Знанието променя своя дискурс и навлиза в личното пространство на основните единици от обществото. Това може да се обясни с промяната на моралните ценности на хората, които несъмнено се повлияват от етиката, наложена от политическата и медийната действителност.