Разсъждения от ежедневния живот
Животът става все по-забързан особено ако живееш в големия град. В малките градчета ритъмът е по-спокоен, а на мен това ми допада, затова и до ден днешен продължавам да живея в такъв. Въпреки това и там ежедневните задачки поглъщат по-голямата част от живота на хората, особено на работещите такива. Няма как да не попаднеш в рутина, а събота и неделя не ми се струват достатъчни, за да се отърсиш от нея. Но какво да се прави, така е устроен светът, а малцина са онези, които имат свободата да следват мечтите си без да са притиснати от финансови притеснения.
Като погледна назад във времето от мястото, където съм сега, не мога да кажа, че не бих искал да променя някои неща, да ги направя по по-различен, по-добър начин. Но нали в края на деня, някой беше казал, че човек съжалява не за възможностите, които е приел, а за тези, които не е. Това е така, според мен, защото неизвестното и онова, което не се е случило, винаги ти оставя място за чудене какво би било. Едно на пръв поглед малко решение, може да се окаже толкова важно, че да промени изцяло курса ти на живот. Тогава може да не си осъзнавал колко съществено всъщност е било то, но сега знаеш.
Някои хора вярват в кармата и че животът ни е предопределен от самото ни раждане. Ако има някакъв по-висш замисъл, би било добре – тогава ще знаеш, че нещата са се получили точно такива, каквито е трябвало да бъдат, и няма да съжаляваш за нито една пропусната възможност. Не може да знаем дали е така обаче и пак оставаме в неизвестност и чудене…