Като нумизматик и човек, който познава много колекционери, културни дейци и прочие хора, които имат интерес в областта на културното наследство и колекционерството от всеки род и период, няма как да не напиша един материал, защото пред нас – колекционерите, има един сериозен проблем със Закона за културното наследство, който доведе до повече проблеми, отколкото реши и принуждава колекционерите да стават част от сивата икономика.
Накратко, законът изключително усложнява продажбата на колекции, предмети и картини, които са си собственост на колекционера, и които е придобил с много средства и труд. Поради тази причина много колекционери биват принуждавани да пазят в тайна колекциите си, защото ако спазват закона, няма да могат да осъществят и една сделка или размяна.
Колекционерството е особено хоби – може би едно от онези, които изискват най-много средства, контакти и усилия. Освен това предметите, до които колекционерите успяват да се докопат, в повечето случаи не са в интерес за музеите или те дори си нямат представа къде се намират, та камо ли да ги откупят.
Ежегодно се провежда изложбата „Другият музей“ на „Съюза на Колекционерите в България“, където членуват имена като литературоведът проф. Валери Стефанов(председател на съюза), акад. Светлин Русев, издателят Светослав Кантарджиев и много други лица от българския културен елит. Изложбата служи да покаже колко богати и ценни могат да бъдат колекциите и предметите на колекционерите – там има всичко – от картини на известни български художници, през древни монети и предмети от античността, до оръжия от възрожденския период и много, много други. Там човек може да се докосне до красотата, душевното богатство, и страстта, които вдъхват живот и дават сили на колекционерите, въпреки всички пречки и въпреки огромните средства и усилия, които тяхното хоби изисква. Затова държавата трябва не да застава на пътя, а да се опитва да стимулира колекционерите в България.
Не бива да забравяме и хора като Боян Радев – български олимпийски шампион и колекционер, който през 2009г. стана най-големият дарител на Националния Исторически Музей и демонстрира невиждано в модерната ни история меценатство. Мисля, че голямата част от колекционерите по душа са точно хора като него – влюбени в изкуството и историята, и дори само за това, трябва много да ги уважаваме.
Наскоро разбрах и за една друга инициатива, ориентирана около запазването на културно-историческото ни наследство. Издателят Светослав Кантарджиев смята чрез учредената от него Фондация „Мизия“ да създаде специален музей, където да се помещават и реставрират ценности, забравени от културното ни министерство. Мисля, че това е една много благородна цел и се надявам да успее да се осъществи, а това зависи най-вече от набирането на средства.