След като години наред разказва историите на млади хора, борещи се с болести, загуба и смисъла на живота, Джон Грийн се завръща с нещо напълно различно – нефикшън книга за туберкулозата, озаглавена Everything Is Tuberculosis. Това не е просто медицинска история или сухо изследване – това е дълбоко човешки, аргументиран и тревожно актуален разказ за болест, която продължава да убива над милион и половина души годишно, въпреки че светът уж е напреднал.
Познаваме Джон Грийн от The Fault in Our Stars – Вината е в нашите звезди – онзи роман, който превърна рака в тема, за която се говори със съчувствие, а не със страх. Той винаги е писал от лична позиция, с внимание към психиката, уязвимостта и невидимото страдание. Това не е случайно. Самият Грийн живее с обсесивно-компулсивно разстройство и дълго време е бил в уединение, с трудности в ежедневната комуникация. Може би затова книгите му звучат толкова автентично – не разказва за болестта отвън, а я познава отвътре. Най-впечатляващото е как Грийн успява да преплете сухата медицинска фактология с човешки истории и личен ангажимент.
Написано с добре познатата му смесица от ирония и уязвимост, Everything Is Tuberculosis не звучи като медицински трактат, а като разговор – с приятел, който се е ровил дълбоко, преживял е видяното и сега иска да го сподели с теб. Тонът е жив, интелигентен, научно коректен, но никога претенциозен. Това е може би причината книгата да попадне директно в списъка на бестселърите на New York Times и да се обсъжда не само от критици, а и от лекари, пациенти, активисти и обикновени читатели.
С тази книга Грийн прави нещо рядко: използва популярността си, за да насочи вниманието към една тиха пандемия, която продължава да взима жертви, особено в най-уязвимите части на света.
Не е нужно да си запален по здравната тематика, за да бъдеш разтърсен от написаното. Everything Is Tuberculosis е книга за това как разказваме истории за страданието, за онова, което забравяме, и за отговорността да не го правим. Прочетох я на един дъх. После я подарих. После си купих още една.
В Everything Is Tuberculosis той прави именно това – говори за болест, която съсипва човешки съдби векове наред, но в съвремието ни се приема почти като отминала. Истината е, че туберкулозата продължава да се развива в сянка, най-често в бедни райони, при слаби здравни системи, при хора без глас. И това е централният въпрос на книгата – ако имаме лекарствата, защо не ги прилагаме? Ако имаме информацията, защо мълчим?
Грийн не се опитва да поучава. Точно в това е силата на книгата – можеш да я четеш и като мемоар, и като исторически преглед, и като социална диагноза. Туберкулозата се оказва метафора за всичко онова, което виждаме, но игнорираме.
Лично за мен, това е една от най-важните книги на 2025. Не само защото ни дава нова перспектива към болестите, но защото ни принуждава да погледнем на здравето като обществен отговор, а не като частен късмет. Грийн отново е на ръба между уязвимост и яснота – и това го прави не просто добър писател, а необходим разказвач.
